Древните египтяни са се постарали да не оставят нито един от боговете си бездомен. Независимо от ранга си, всеки един от тях е разполагал с един или повече храмове из страната и подобаващ брой жреци,които да го обслужват.
Имам чувството, че древен Египет е бил зает само с това да обожествява фараоните си, да строи огромни храмове на боговете си и всички които са свързани с тях. Независимо дали са от човешкия или животинския вид. Когато посетихме Едфу не се изненадах, че нещата се повтарят и тук. Различно е само името на бога, властелина на храма, който предстоеше да разгледаме - бог Хор. Посещението на Едфу, беше част от нашата круизна програма по река Нил. Рано една сутрин кораба бавно приближи пристана на Едфу, който се намира на около 110 км. северно от Асуан. В миналото градът е бил от най-богатите и процъфтяващи на Египет. Бил е втория по големина Ном / административно-териториална единица в Древния Египет /на Горен Египет. Египтяните наричали градът Едфу Джеб , а гърците “Apollopolis Magna”, защото са идентифицирали Хор с техния бог Аполон. Мястото на построяването на храма не е избрано случайно. Според древните египетски митове, това е мястото на което бог Хор е водил битка със злия си чичо Сет, който убива баща му Озирис. Работата по строежа на храма в Едфу започнала по време на управлението на Птолемей III (около 237 г. пр. Хр.) и завършила при управлението на Птолемей XII. Направени са някои допълнения от друг владетел от Птолемеите и от Римския император Август. Построяването на храма и допълненията към него, надписи и релефи отнема 180 години. Съвсем малко допълнение налагащо се поради това, че често споменаваме династията Птолемеи във връзка с някои храмове в Египет. Четири са храмовете които се отнасят към времето на династията на Птолемеите Едфу, Есна, Дендера и Ком Омбо. Важно е да се отбележи, че те са заменили по- стари такива храмове, разположени на същите места. Птолемеите са фараонска династия с македонски произход. Управлявали са Египет от 305 г.пр. Хр. до 31 г.пр. Хр. След внезапната смърт на Александър Македонски през 323 г. пр. Хр., империята е разделена между неговите най-влиятелни диадохи /пълководци/. Начело на Египет застава един от най-опитните генерали Птолемей Лагх, който се обявява за владетел на Египет, Либия, Финикия и някои острови в Средиземно море под името Птолемей I Сотер. Историците подхвърлят тезата, че може би Лагх е брат на Александър Македонски от връзката на баща му Филип и майката на Лагх Арсиноя, които живеели в конкубинат. Египтяните приемат Птолемеите като владетели и скоро започват да ги честват като фараони. Елинската династия извежда Египет до могъщество и културен разцвет. Страната отново става водеща сила в Източното Средиземноморие. Птолемеите започват да се сравняват и да подражават на древните фараони. Подобно на тях сключват бракове със сестрите си и повечето деца родени от тези бракове са плод на инцест. Развиват активна строителна дейност, като не забравят да увековечат себе си като фараони. Генеалогията на царете от тази династия е доста объркваща понеже всички те до един приемат името Птолемей. Жените им /които в повечето случаи са и техни сестри/ носят имената Береника, Клеопатра или Арсиное.
До средата на XIX век храмът в Едфу е почти погребан под пясъците на пустинята. Върху него е построено кирпичено селище, което днес е избутано в покрайнините на града. Едфу дължи преоткриването си на французина Огюст Мариет, който провежда мащабни археологически проучвания на територията на Египет. Всички открити артефакти той събира и излага като експонати в открития от самия него музей в Кайро. Нашата разходка из Едфу започва от малкото пристанище откъдето ни качват на файтони с които се отправяме към храма. Няма да описвам в подробности раздрънканите, стари и накичени със различни лъскавини и шарении превозни средства.
Ще споделя само, че съм се возила на рикша "тук тук" в Тайланд и допреди да се качим на файтона в Едфу считах това за най-кошмарното си преживяване. Мръсотията и мизерията край които минавахме беше ужасяваща. Най-страшното обаче беше безумното маневриране между кривите улички пълни с играещи деца, камили, просяци, сергии разположени на самия път. До едно определено време стоях с отворени очи, а после ги затворих от страх да не стана свидетел на някой размазан крайник на пешеходец.Така пропуснах да видя точно кога стигнахме , но усетих спирането и това ми подсказа, че вече сме на мястото. Още със слизането от файтона бяхме налазени от улични търговци, които искаха да ни продадат всевъзможни неща. Картинката ни беше позната от всяко едно място, което спирахме да разглеждаме. Бяхме добили и тренинг да ги игнорираме любезно но категорично и се запътихме към стената зад която се намираше храма.
Гледката на огромния пилон, която се откри пред нас е впечатляваща. По правило пилоните са строени последни , а не първи като част от религиозните храмове.
Извисяващите се стени от пясъчник са покрити с йероглифи и релефи отразяващи батални сцени от войните които е водил фараон Птолемей XII. Под погледите на боговете Хор и Хатхор в класическа пропагандна поза всемогъщия и всепобеждаващ фараон се готви да разбие черепите на победените.
Изображение на бог Хор на централната част на пилона. Бога е увенчан с двойната корона на Египет наречена Пшент.Короната е комбинация между Червената корона на Долен Египет и Бялата корона на Горен Египет. Носенето на пшент в Древен Египет символизира могъществото и властта на фараоните над целия Египет. Според митологията Хор е първият фараон на Египет.
Изображение на богиня Хатхор , държаща в едната си ръка "Анх" най-значимия символ на древния Египет , символизиращ единението на женското божество Изида и мъжкото божество Озирис, тоест съюза на земното и небесното. На главата е изобразена с короната Пшент, подобно на Хор. Хатхор и Хор са брачна двойка. Техен син е Ихи, бог на музиката. В някои митове Хатхор е посочвана и като майка на Хор. Това става в един по-късен етап в който Хатхор е отъждествявана с Изида.
Релефа в близък план.
Нямам представа как елините Птолемеи са възприемали и разбирали религията на древните египтяни, но изобразено на втори храм след този на остров Филе, виждам как египетските богове нямали нищо против фараоните да извършват такова недуховно действие като разбиване глави на пленници пред очите им. Директно, без да ги глезят с някакви международни конвенции. За страх или за слава, или действията комбинирали и двете причини ?!
Горната част на пилона.
Изобразен е слънчевия диск, ограден от две кобри и крила. Слънчевия диск представлява бога на слънцето Ра. Кобрите са символ на Уаджет и Нехбет, богините закрилнички на Долен и Горен Египет, известни като "Двете дами". Кобрите представляват символа на суверинитет и божествената власт на фараона. Крилата представляват богинята Нехбет. Като цяло това символично изобразяване представлява символ на защита.
За да няма никакво съмнение на кой е посветен храма пред огромния пилон от двете му страни са поставени статуи на бог Хор в образа на сокол.
Главата на птицата в близък план. Окото на Хор е изобразявано във вид на око с вежда и спирала под тях, което някои изследователи интерпретират като символ на енергията и вечното движение. Окото на птицата е окото на бог Хор ,символа уаджет. Символа ,който буквално пронизва и се среща из цялата религиозна история на Египет. Окото е споменато и в
„Книгата на мъртвите“, „Окото на Хор награждава с вечен живот; и то ме защитава дори когато е затворено“.
Статуята на сокола ,която се намира в ляво от пилона. В краката на птицата има малка статуя на момче. Това е изображение на Хор в детска възраст, тогава когато е бил наричан Хар-па-Херед/ детето Хор/. Според Р. Антес написал книгата "Митология в Древен Египет", бог Хор е представлявал истинска троица, състояща се от небесен цар, земен цар и сокол.Историята на бог Хор описах подробно в публикацията за остров Филе и единственото ,което ще допълня тук са имената на бога с които е бил известен в определени моменти от неговия живот ,според древноегипетската религия.
Херу-ур / още наричан Хармерти/ е най-старата версия на бога Хор. Негови очи са слънцето и Луната. По време на новолуние е сляп и тогава е наричан Мехенти-ер-ирти /"този, който няма очи"/.
Възвърнал зрението си е наричан Хенти -ирти /" този,който има очи"/. Като Херу-ур е главен бог ,син на Геб и Нут. По-късно вече като Хар-са -Изет / или Харсиезис/ е припознат като син на Изида и Озирис.В ролята му на пазител на Озирис в Дуат /Отвъдното/ е името му Хар-недж-итеф /Харендотес на гръцки/. Като Бехедти е главно божество в Бедхет /Едфу/, където се асоциира със сокол. Като Шенти-ирти ,Хор е бог -сокол на реда и закона. В късните епохи започват да асоциират Хор със слънчевия бог Ра и става Ра-Херехти, Хер-ахети/"хор на двата хоризонта/, Хар-ем-ахет /" Хор над хоризонта"/,Хорахти, Хармахис /гръцки/, бог на утринното слънце. В обединение с Шу ,бога на въздуха в египетската религия ,Хор е известен с името Анхур.
Много имена, много чудеса би възкликнал някой шегаджия и ще бъде прав. Не знам как са се оправяли жреците на бога, но в края на краищата това им е била работата. Да медитират върху различните имена на Хор , и да гадаят какво е искал да предадат на фараона и народа в различните му превъплъщения. Голямо масажиране на ума пада, докато ги запомни човек.
Преминаваме във вътрешния двор на огромния храмов комплекс.
Обръщам се за да снимам огромния пилон от вътрешната страна на двора. Релефите изобразяват отново отношенията на фараона с боговете. Основните такива са поднасяне на дарове. Като дарители фараоните явно са трупали солидно количество дивиденти , най-същественият обаче от които се очаквало да получат след като умрат, тоест перспективата, те самите да станат богове. Интересното е ,че нито на тези релефи нито на тези в храма на остров Филе са изобразени обикновени дарители от народа и какво ги очаква след като принесат даровете си. Правили са го по няколко пъти в годината и по различни поводи. При това в много случаи буквално са отделяли последния си залък за да направят дарението. Всичко това отделно от данъците, които отивали в хазната на държавата.Да не забравяме ,че са повтаряли действието с даровете в чест не само на един бог. Според историята на древен Египет, тези,които са имали най-голяма полза от подобни преживявания са били кастата на жреците. Ако някой се загледа подробно по стените на храмовете ще забележи ,че представители на тази каста рядко са били изобразявани. Основната причина е, че самият фараон бил възприеман като върховен жрец на всеки храм и единственият, който релефите показват да свещенодейства пред тях. Това обаче била един вид парадната сцена на тия отношения. Зад кулисите на "представлението" стояла безчислена армия от жреци, които обслужвали храмовете, отваряли храмовите олтари, докосвали и обслужвали божествените статуи, разпореждали се с даренията. Разбира се най-важната им задача била да работят активно върху религиозното съзнание на древния египтянин и да подддържат вярата му, че личността на фараона е свещена, и редът във Вселената се крепи благодарение на култа и ритуалите. Жреческият елит добре владеел умението да манипулира митовете и религията по начин, който да служи на техните и на фараона интереси. Подчертаван бил факта, че храмовете действително били обитавани от боговете и в тях се проявявала цялата им божествена сила. С техния строеж, чието основно задължение било на властващия фараон се осигурявал и гарантирал политическия, икономическия, социален и религиозен просперитет на царството и личното благополучие на всеки един египтянин. При такава масирана и непрекъсната обработка на съзнанието въобще не е за чудене, че древния египтянин давал мило и драго това да се случва. Въпреки старанията на обикновеннния египтянин обаче, религията изобщо не застъпвала идеята да се грижи за спасението на душата му нито е имало книга подобна на Библията в която да има очертани някакви етични кодекси. Всичко се свеждало само до култа, до ритуалите и нищо друго.
В близък план пилона от вътрешната страна.
Стандартна
структура на пилонен храм от епохата на Новото царство.Подобни са храма
на остров Филе и други по долината на река Нил. Храма в Едфу е в
най-голяма степен запазен в този архитектурен стил.
Перистилния двор след пилона заобиколен от три страни с 32 колони
Храма представлява цял един комплекс, в който се помещават и други постройки. Складове, работилници, жилищни помещения на жреци и такива на обикновенни прислужници. Накрая, но не като значение са "златната къща", в която различни занаятчии създавали статуите на боговете,"къщата на книгите" в която се съхранявали ценни документи от историята на страната и "къщата на живота", която винаги е била забулена в тайнственост. Вероятно е това да е заради нейните обитатели, които се отдавали на тайнствени ритуали,които имали за цел да съхранят древната религия и да поддържа култа към владетеля. Има и помещение наречено "маммиси" и това е сакралното място където се смята, че е родено божеството. На бог Хор изглежда му се е случило да се роди на две места, понеже помещение "маммиси" /зала за раждане/ има и в храма на остров Филе.В Едфу, помещението "мамиси" се намира на запад от входа на храма.
В основната камера на дясната стена са релефи на Хатор от Дендера. Самата структура и подредба на храмовете също има определено значение и цели. В строежа няма нищо случайно и построено просто ей така. Стената, която заобикаля храма е имала значението да предпазва от влиянието на лоши магически заклинания. Двата пилона представляват две планини и портата между тях отваряйки се символизира слънцето и победата на светлината над мрака. Каменните колони с форма на папируси символизират растения по които протичат соковете на живота.
В своята цялост храма символизира самия живот.
Още една двойка соколи, разположени пред първата или външната хипостилна зала, която предхожда светилището на бога.
Вътре в залата има две малки камери. Едната в дясно е "къщата на книгите", или библиотеката, където се съхранявали ритуалните текстове. Другата камера е мястото за освещаване. Самата зала има 12 колони, а стените са украсени с релефи, които показват основаването на храма.
Колоните наистина могат да се възприемат като каменни папируси, запазили през вековете историята на Египет и храмовете.
Вътрешната хипостилна зала също има 12 колони. В горната лява част на залата е разположена една интересна стая,която е изпълнявала функцията на нещо като лаборатория в която се приготвяли парфюми и ароматите на тамяните. Техните формули са останали записани по стените.
Предверието към най-сакралната част от храма-светилището на бог Хор.
Светилището е изградено от полиран гранит и тук се е намирала златната статуя на бог Хор,създадена по времето на управлението на Нектанеб II или Нектанебид II, който е последният фараон от египетска династия.
Светилището е било използвано и от Птолемеите и включено по-късно в храма създаден от тях.
В долния десен ъгъл на стената има интересни релефи изобразяващи фараона Птолемей IV Филопатор,който отваря вратата на светилището стои в смирена поза пред своите посмъртно обожествени родители Птолемей III Евергет и Береника II поднасяйки им тамян пред свещената лодка на Хатор -Изида.
Светилището е заобиколено, от външната страна, с 12 стаи, където са
изобразени религиозни сцени по стените.
За разлика от другите храмове този в Едфу е датиран с голяма точност. Знаят се годините на полагането на първия камък, допълненията,началото на декорацията на хипостила , завършване на тавана, мерките на храма , годините на официалните откривания и освещавания.
Надписите показват, деня, месеца и годините на строителните фази.
Върху външните стени има подробен текст за историята на храма и неговото освещаване, религиозни ритуали,чествания и важни празници в Едфу.
На запад от храма се намират високи могили от развалини, които маркират мястото на древния град. Археологически разкопки тук са възстановили гръко-римските сгради, разположени под къщите на византийската и арабската империя.
Оригиналните оградни стени на пространството около храма
Стените изидани от тухли направени от нилска кал примесена със слама са издържали в продължение на векове.
Древните египтяни са считали храма в Едфу за пазител на "вратата към остров Елефантин" през епохата на Старото царство.Това, което го отличава от храма на остров Филе, е че е бил достъпен за народа. Няколко пъти в годината храма е ставал място на грандиозни религиозни церемонии, които са почитали някои от най-значимите моменти от живота на бог Хор- неговото раждане, битката му със злия Сет, сватбата му с богинята Хатор и коронясването му за първи цар на Египет. Днес храмовете в Египет имат само историческа и културна стойност. Никой египтянин не вярва в Ра, Озирис, Изида, Хор и пр. Боговете на Древен Египет се оказаха смъртни. Отидоха си заедно със смъртта на хората, които вярваха в тях. Векове след древността други богове са превзели тази страна. Според статистиката 90 % от населението изповядва ислям Християнската деноминация е представена от копти, по традиция представители на Коптската православна и Коптската католическа църкви. При последното ми пътуване в Египет /2021г /ми казаха, че евреите изповядващи иудаизъм са трима души в Кайро и двама в Александрия.пПосветихме на разглеждането на Едфу почти целия ден. Тръгваме уморени, но доволни обратно по алеята в края на която ни очакваше живописния файтон за да ни заведе до кораба на пристанището. Водача ни погледна и усмихнато на развален английски ни попита как се чувстваме. Отбелязах си наум, че само туристите и учените посещават Египет заради храмовете. Египтяните живееха до тях и освен, че ги бяха превърнали в един вид начин на препитание, изобщо не се интересуваха от могъществото на боговете, които са владеели живота и въображението на прадедите им.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект
на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на
хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и
снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е
нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар