В залите на Каирския музей, заедно с тишината бавно настъпваше нощта. Тълпите от туристи се бяха стопили към края на работното време, малко по-късно ги последваха и сътрудниците на музея, които събираха и опаковаха артефактите подготвяйки ги за пренасяне в сградата на новия музей край Гиза. Над 50 000 експоната вече бяха транспортирани там и складовете продължаваха да се пълнят всеки ден. Политическите условия в определени моменти и недотам редовното финансиране, на няколко пъти бяха отлагали откриването на музея, което се чакаше с вълнение от учени от цял свят. Най-накрая щяха да бъдат изложени артефакти, които с години трябваше да стоят складирани на различни места или в малките и недотам добре оборудвани зали на стария "розов" музей, както го наричаха всички заради цвета на сградата.
Музея се намира в центъра на Кайро на площад Тахрир, построен в неокласически стил по проект на френския архитект Марсел Дюнон.
Нещата за събиране, съхранение и описване на огромния брой артефакти намерени на територията на Египет, стартират в 1897 година, когато ученият египтолог Огюст Мариет основава малък музей в Булак, където да приюти и покаже колекцията от няколкостотин артефакта. Помещението обаче е малко, освен това няколко пъти е обирано и накрая и наводнения повреждат повечето неща. Мариет предлага да се построи по-голяма и надеждна сграда.
Изпълняващият длъжността хедив /равнозначно на вицекрал/ на Египет и Судан - Исмаил паша, наричан от съвремениците си Великолепни, приютява в двореца си в Гиза останалите артефакти, докато сградата на музея бъде готова. Пашата е френски възпитаник и горещ привърженик на това да модернизира Египет. В желанието си да рекламира и популяризира Египет сред европейците той харчи колосални суми за съхраняване на историческите артефакти, включително огромни средства за тържествата по откриването на Суецкия канал, което става по негово време.
Вляво от входа е построен малък мемориален комплекс на всички тези, които имат заслуга този музей да се случи:
Всичко обаче започва още по-рано и на друго място. Там където още преди векове тайно, упорито и дръзко иманяри разкопават, ограбват и съсипват историята на древен Египет. Артефактите на Египет са крадени и от свои и от чужди. Векове наред много от местните са се изхранвали от продажбата от заграбеното от пирамиди, гробници и храмове. Фараоните, жреците и знатните са погребвани със всичките си съкровища и скъпи вещи, които са били с тях приживе, за да им служат и в отвъдното. Осквернители на гробници е имало още в миналото още от издигането на първите пирамиди. Фараоните в много случаи са нареждали тези, които са взимали непосредствено участие в изграждането на вечните им домове или в балсамирането на труповете им и поставянето им в гробниците да бъдат убивани за да няма свидетели, които по-късно да разкажат къде се намират тайните входове, които водят към погребалните зали. Явно мерките не са били толкова ефективни, защото на черния пазар в Европа и света продължават да се предлагат крадени и изнесени през една с години добре изграждана мрежа от изкопчии, прекупвачи, трафиканти и търговци на антики от Египет. Местата , където са ровили и безчинствали нелегалните "археолози" са предимно в районите, където е имало богати храмове на боговете, разкошни гробници на фараони, като например Абу Сир ал Малак. Това е село, което се намира на западния бряг на Долни Нил в провинция Бани Сувайф до източния край на басейна на Фаюм.В селото има обширен некропол от додинастичния период от историята на Египет. Некрополът е систематично ограбван, крадците са рязали или разглобявали на парчета саркофазите на покойниците и са ограбвали скъпоценностите поставяни в саваните в които са били обвивани телата. После мумиите са били захвърляни, а ценните с йероглифните надписи и рисунки саркофази са били нарязвани на парчета и някои от тях също са изнасяни извън пределите на страната. Зад граница са отново сглобявани и предлагани на аукциони и търгове за антики. За много хора е неприемливо и кощунствено такова отношение към предметите на древната история, но истината е, че местните селяни, които са най-ниското ниво в йерархията по намирането и продажбата на артефакти са незаинтересовани и въобще не се чувстват свързани със своето минало, което продават на безценица за да оцелеят. Днес някои от къщите в околностите на пирамидите в Гиза са построени с камъни паднали от тях.
Обект на ограбване Египет е бил и от чужди нашественици и завоеватели. Римляните са изпращали награбеното от най-богатата си провинция в Рим натоварено на кораби. Египетските обелиски са транспортирани по река Нил до Александрия и през Средиземно море до древното присанище Остия. Оттам по река Тибър са докарани до Рим. Днес в Рим се намират общо 13 древни обелиска. Най-голям е този, който днес можете да видите площада "Свети Петър" във Ватикана в Рим. Теглото му е 230 тона, а височината – 32 м. Той е египетски, взет от храма в Карнак. Първоначално е издигнат на Форума на Юлий в град Александрия от префекта Корнелий Гал по заповед на император Октавиан около 30 – 28 пр.н.е. Няма йероглифи. Пренесен до Рим от император Калигула през 37 за spina на Vatican Circus. Преместен от папа Сикст V през 1586 като се използва метод, разработен от Доменико Фонтана, единственият обелиск в Рим, който не е катурван от римски времена. През Средновековието се е вярвало, че златната топка на върха на обелиска, съхранява праха на Юлий Цезар. По-късно Фонтана премества древната метална топка, която стояла на върха на обелиск, открил, че е празна. Днес тя се намира в музей.
На пиаца дел Ротонда е поставен още един древен египетски обелиск - първоначално един от двойката в Храма на бог Ра в Хелиополис. Римляните го наричат Макутео. Другият е обелиск Матеиано. Преместен в Храма на Изида, близо до Санта Мария сопра Минерва. Намерен е през 1373 близо до църквата Сан Макуто и издигнат източно от Санта Мария ин Аркели на Капитолий. После по заповед на папа Климент XI е поставен върху фонтан на Филипо Бариджони.
Други древни египетски обелиски с названия дадени им от римляните днес се намират на различни места и са разположени самостоятелно или като част от някаква друга скулптурна композиция. Такива са: Латеранският, който се намира на пиаца ди Сан Джовани ин Латерн, който носи името на базиликата Сан Джовани ин Латерано /Arcibasilica Papale di Santissimo Salvatore e Santi Giovanni Battista ed Evangelista al Laterano/. Обелискът е и най-големия изправен египетски обелиск в света. Тежи повече от 230 тона. Взет е от храма на Амун в Карнак. Датира от времето на фараоните от XVIII династия Тутмос III и Тутмос IV. Заедно с друг обелиск е заграбен и пренесен в Рим през 357 за да украси spina на
Циркус Максимус. Поставен е по-късно пред базиликата, на мястото на статуята на императора Марк Аврелий, която пък е пренесена на хълма Капитолий.
Обелискът Фламинио, намира се на пиаца дел Пополо - заграбен от древния Хелиополис. Датира от времето на фараоните от XIX династия Сети 1 и Рамзес II .Отново за да бъде украса на Циркус Максимус.
Обелиска Соларе, намира се на пиаца ди Монтечиторио, датира от времето на фараон Псамметих II, заедно с обелиска Фламинио откраднат от древния Хелиополис за да служи като гномон за слънчев часовник на Campus Martius.
Обелискът Матеиано.
Заедно с другия обелиск Макутео, датират от времето на фараона Рамзес II. Днес се намира във вила Матеи, разположена на един от седемте хълма на Рим - Целий. Обелискът е най-малкия в Рим.
Обелискът Минервео, датира от времето на XXVI династия и фараон Априй.
Обелискът Догали датира от времето на фараон Рамзес II от XIX династия. Пренесен е от Хелиополис в Рим, за да бъде отбележи битката при Догали. Днес се намира в археологическия музей "Баните на Диоцеклиан".
Въобще в Древен Рим е съществувал култ не само към египетските богове, но и всичко свързано с историята на Египет. Доказателство затова са не само отнесените от римските войски множество обелиски и статуи, но също така и направените по-късно в Рим такива, подобни на оригиналите. Едно такова доказателство е обелиска, който се намира на площад Навона в Рим пред църквата "Света Агнеса" и дворецът " Памфили"
Истерията, която обхваща Древния и Новия свят за артефакти от Египет, довежда до небивали размери опустошаване на египетската земя и контрабанда в огромни размери. Към това се прибавя и споразумения и официални договори сключени с археолози от различни страни, според които те получавали част от артефактите откривани от тях на египетска земя. Сър Гастон Масперо през 1917 година е бил Директор на Служба за египетски старини и е настоявал за либерална политика към всички чужденци археолози, които са искали да копаят в Долината на царете. Уговорката е била откритото да се поделя поравно между откривателите и египетските власти. Можем само да гадаем какво и колко количество артефакти са изнесени по онова време. Изключение се прави само за неограбените гробници - откритото в тях остава изцяло в полза на държавата. Обаче след неговото напускане мястото му се заема от Пиер Лако и нещата взимат обрат. Прецизен археолог и освен това йезуит, той е обсебен от точността и съвсем не одобрява системата, която позволява на чужденци да копаят в Египет и да изнасят това което си искат, най-често заплащайки солидни подкупи на държавни служители, които си затварят очите затова. Лако настоява разкопките да се провеждат под надзор на инспектори и държавата да има първа правото да избира предметите, които ще останат в Египет. Преди време се появи една интересна книга озаглавена "Измамата Тутанкамон". В нея писателят Джералд О Фаръл, който прекарва значителни години от своя живот в проучване и писане на книги за Египет, освен това и водещ на документалния сериал "Конспирацията Тутанкамон", прави доста шокиращи разкрития около разкопаването на древните египетски гробници и в глава от книгата "Истинска история за откриватели и грабители" описва начина по който от гробниците се изнасят нелегално в Европа и Англия древни съкровища. Прави се и доста ясен намек относно това дали гробницата на Тутанкамон наистина е била непокътната или е правен опит да бъде ограбвана в древността, което би довело до значителен обрат в разпределянето на нейното съдържание между Картър и Карнарвън от една страна и държавата от друга. Не се наемам да доказвам и да потвърждавам нещата разказани в книгата, но е истина, че понякога зад най-невероятните догадки се крие и много истина. Но е вярно и това, че лично аз посещавайки и Каирския музей и гробницата на момчето фараон се чудех как е възможно в толкова малко и тясно помещение да бъдат събрани толкова много предмети, които по традиция съпровождат фараоните в отвъдния им живот. От видяното в музея, което беше голямо количество и се твърди, че е от гробницата на Тутакамон излиза, че той би трябвало да има много по-голяма такава. Дали и аз като почти целия свят не се бях хванала на историята по откриването на гробницата сензация описано от Картър и лорд Карнавърн? Възможно ли е дългогодишните наблюдения и изследвания на Фаръл да са истина и ние да сме станали свидетели на едно невероятно добре изиграно представление? Това е въпрос с възможно много отговори......
Ескалацията на ограбването и незаконния износ са причина правителството на Египет да обяви всички предмети с доказана възраст над 100 години за собственост на държавата. През 50-те години на XX век. в Египет е приет закон, който принуждава търговците на антики и археолозите да ги регистрират в 6-месечен срок след придобиването им. Никой не таи надежда, че това ще спре износа и нелегалната продажба на артефакти, но поне ще може да я ограничи. Доколкото ми е известно, Египет е една от малкото страни, които поискаха от някои държави и на първо място Обединеното кралство да му бъдат върнати артефакти за които е доказано че са предмет на контрабанда.
Пак в тази връзка ЮНЕСКО приема " Конвенция за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности" през 1970 година, която до момента е подписана от 131 страни, повечето от които директно са засегнати от незаконния трафик на артефакти.
Статия, публикувана в списание на "Нешънъл Джиографик" месец юни, 2016 година "Крадци на история", се описва история в която съдебния археолог Христос Цироянис, разкрива, че статуя предложена на търг в "Сотбис" присъства в "Схинуския архив" - фотографска база данни, съставена от известна иманярско-контрабандна мрежа. Цитира се и мнението на Тес Дейвис, адвокат и изпълнителен директор на Коалиция за древностите във Вашингтон "Тези предмети е трябвало да задействат всички възможни аларми по света - никой не би могъл да ги купи или продаде просто на вяра". В цялата верига от намирането до продажбите на артефакти има едни тихи, незабележими за широката общественост и внимание алчни хора, каквито са колекционерите. Те разполагат с огромни средства и често закупувайки антики или други предмети на изкуството ги затварят зад стоманени сейфове и непристъпни имения. Не знам каква е тръпката да затвориш и гледаш сам картини на Роден, Пикасо, бюстове и предмети принадлежали на древните фараони. Сигурно има тръпка в това умалено интимно преживяване, но лично аз не го разбирам.
Много от нас са посещавали световноизвестни музеи на културата, археологията и историята. Някой задавал ли се е въпроса защо в музеите на Египет, България, Италия се намират копия на културните им ценности, а примерно в Британския музей се намират оригиналите? В този музей почти всички експонати са с небритански произход. Някои са изнесени с разрешение на корумпирани власти, от други са заграбени, трети придобити по пътя на войната или колониализма. Съществува парадокса, че учените и длъжностните лица от съответните страни трябва да минат през един мъчителен период на чакане за разрешения, за да хвърлят поглед и да видят документите от собствената си история.
Много ми хареса едно изказване на Сара Паркак, която е професор в университета в Алабама в Бирмингам, археолог, египтолог и експерт по дистанционно проучване, който използва сателитни изображения за идентифициране на потенциални археологически обекти в Египет, цитирано в същия брой на списанието, което посочих по-горе :
"Човешката история е най-великия разказ на всички времена. Единствения начин да го разберем в неговата пълнота е, ако го откриваме заедно".
Звучи чудесно като едно бъдещо послание към всички.
Експонати от музея в Кайро :
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Музея се намира в центъра на Кайро на площад Тахрир, построен в неокласически стил по проект на френския архитект Марсел Дюнон.
Нещата за събиране, съхранение и описване на огромния брой артефакти намерени на територията на Египет, стартират в 1897 година, когато ученият египтолог Огюст Мариет основава малък музей в Булак, където да приюти и покаже колекцията от няколкостотин артефакта. Помещението обаче е малко, освен това няколко пъти е обирано и накрая и наводнения повреждат повечето неща. Мариет предлага да се построи по-голяма и надеждна сграда.
Изпълняващият длъжността хедив /равнозначно на вицекрал/ на Египет и Судан - Исмаил паша, наричан от съвремениците си Великолепни, приютява в двореца си в Гиза останалите артефакти, докато сградата на музея бъде готова. Пашата е френски възпитаник и горещ привърженик на това да модернизира Египет. В желанието си да рекламира и популяризира Египет сред европейците той харчи колосални суми за съхраняване на историческите артефакти, включително огромни средства за тържествата по откриването на Суецкия канал, което става по негово време.
Вляво от входа е построен малък мемориален комплекс на всички тези, които имат заслуга този музей да се случи:
Всичко обаче започва още по-рано и на друго място. Там където още преди векове тайно, упорито и дръзко иманяри разкопават, ограбват и съсипват историята на древен Египет. Артефактите на Египет са крадени и от свои и от чужди. Векове наред много от местните са се изхранвали от продажбата от заграбеното от пирамиди, гробници и храмове. Фараоните, жреците и знатните са погребвани със всичките си съкровища и скъпи вещи, които са били с тях приживе, за да им служат и в отвъдното. Осквернители на гробници е имало още в миналото още от издигането на първите пирамиди. Фараоните в много случаи са нареждали тези, които са взимали непосредствено участие в изграждането на вечните им домове или в балсамирането на труповете им и поставянето им в гробниците да бъдат убивани за да няма свидетели, които по-късно да разкажат къде се намират тайните входове, които водят към погребалните зали. Явно мерките не са били толкова ефективни, защото на черния пазар в Европа и света продължават да се предлагат крадени и изнесени през една с години добре изграждана мрежа от изкопчии, прекупвачи, трафиканти и търговци на антики от Египет. Местата , където са ровили и безчинствали нелегалните "археолози" са предимно в районите, където е имало богати храмове на боговете, разкошни гробници на фараони, като например Абу Сир ал Малак. Това е село, което се намира на западния бряг на Долни Нил в провинция Бани Сувайф до източния край на басейна на Фаюм.В селото има обширен некропол от додинастичния период от историята на Египет. Некрополът е систематично ограбван, крадците са рязали или разглобявали на парчета саркофазите на покойниците и са ограбвали скъпоценностите поставяни в саваните в които са били обвивани телата. После мумиите са били захвърляни, а ценните с йероглифните надписи и рисунки саркофази са били нарязвани на парчета и някои от тях също са изнасяни извън пределите на страната. Зад граница са отново сглобявани и предлагани на аукциони и търгове за антики. За много хора е неприемливо и кощунствено такова отношение към предметите на древната история, но истината е, че местните селяни, които са най-ниското ниво в йерархията по намирането и продажбата на артефакти са незаинтересовани и въобще не се чувстват свързани със своето минало, което продават на безценица за да оцелеят. Днес някои от къщите в околностите на пирамидите в Гиза са построени с камъни паднали от тях.
Обект на ограбване Египет е бил и от чужди нашественици и завоеватели. Римляните са изпращали награбеното от най-богатата си провинция в Рим натоварено на кораби. Египетските обелиски са транспортирани по река Нил до Александрия и през Средиземно море до древното присанище Остия. Оттам по река Тибър са докарани до Рим. Днес в Рим се намират общо 13 древни обелиска. Най-голям е този, който днес можете да видите площада "Свети Петър" във Ватикана в Рим. Теглото му е 230 тона, а височината – 32 м. Той е египетски, взет от храма в Карнак. Първоначално е издигнат на Форума на Юлий в град Александрия от префекта Корнелий Гал по заповед на император Октавиан около 30 – 28 пр.н.е. Няма йероглифи. Пренесен до Рим от император Калигула през 37 за spina на Vatican Circus. Преместен от папа Сикст V през 1586 като се използва метод, разработен от Доменико Фонтана, единственият обелиск в Рим, който не е катурван от римски времена. През Средновековието се е вярвало, че златната топка на върха на обелиска, съхранява праха на Юлий Цезар. По-късно Фонтана премества древната метална топка, която стояла на върха на обелиск, открил, че е празна. Днес тя се намира в музей.
На пиаца дел Ротонда е поставен още един древен египетски обелиск - първоначално един от двойката в Храма на бог Ра в Хелиополис. Римляните го наричат Макутео. Другият е обелиск Матеиано. Преместен в Храма на Изида, близо до Санта Мария сопра Минерва. Намерен е през 1373 близо до църквата Сан Макуто и издигнат източно от Санта Мария ин Аркели на Капитолий. После по заповед на папа Климент XI е поставен върху фонтан на Филипо Бариджони.
Други древни египетски обелиски с названия дадени им от римляните днес се намират на различни места и са разположени самостоятелно или като част от някаква друга скулптурна композиция. Такива са: Латеранският, който се намира на пиаца ди Сан Джовани ин Латерн, който носи името на базиликата Сан Джовани ин Латерано /Arcibasilica Papale di Santissimo Salvatore e Santi Giovanni Battista ed Evangelista al Laterano/. Обелискът е и най-големия изправен египетски обелиск в света. Тежи повече от 230 тона. Взет е от храма на Амун в Карнак. Датира от времето на фараоните от XVIII династия Тутмос III и Тутмос IV. Заедно с друг обелиск е заграбен и пренесен в Рим през 357 за да украси spina на
Циркус Максимус. Поставен е по-късно пред базиликата, на мястото на статуята на императора Марк Аврелий, която пък е пренесена на хълма Капитолий.
Обелискът Фламинио, намира се на пиаца дел Пополо - заграбен от древния Хелиополис. Датира от времето на фараоните от XIX династия Сети 1 и Рамзес II .Отново за да бъде украса на Циркус Максимус.
Обелиска Соларе, намира се на пиаца ди Монтечиторио, датира от времето на фараон Псамметих II, заедно с обелиска Фламинио откраднат от древния Хелиополис за да служи като гномон за слънчев часовник на Campus Martius.
Обелискът Матеиано.
Заедно с другия обелиск Макутео, датират от времето на фараона Рамзес II. Днес се намира във вила Матеи, разположена на един от седемте хълма на Рим - Целий. Обелискът е най-малкия в Рим.
Обелискът Минервео, датира от времето на XXVI династия и фараон Априй.
Обелискът Догали датира от времето на фараон Рамзес II от XIX династия. Пренесен е от Хелиополис в Рим, за да бъде отбележи битката при Догали. Днес се намира в археологическия музей "Баните на Диоцеклиан".
Въобще в Древен Рим е съществувал култ не само към египетските богове, но и всичко свързано с историята на Египет. Доказателство затова са не само отнесените от римските войски множество обелиски и статуи, но също така и направените по-късно в Рим такива, подобни на оригиналите. Едно такова доказателство е обелиска, който се намира на площад Навона в Рим пред църквата "Света Агнеса" и дворецът " Памфили"
Истерията, която обхваща Древния и Новия свят за артефакти от Египет, довежда до небивали размери опустошаване на египетската земя и контрабанда в огромни размери. Към това се прибавя и споразумения и официални договори сключени с археолози от различни страни, според които те получавали част от артефактите откривани от тях на египетска земя. Сър Гастон Масперо през 1917 година е бил Директор на Служба за египетски старини и е настоявал за либерална политика към всички чужденци археолози, които са искали да копаят в Долината на царете. Уговорката е била откритото да се поделя поравно между откривателите и египетските власти. Можем само да гадаем какво и колко количество артефакти са изнесени по онова време. Изключение се прави само за неограбените гробници - откритото в тях остава изцяло в полза на държавата. Обаче след неговото напускане мястото му се заема от Пиер Лако и нещата взимат обрат. Прецизен археолог и освен това йезуит, той е обсебен от точността и съвсем не одобрява системата, която позволява на чужденци да копаят в Египет и да изнасят това което си искат, най-често заплащайки солидни подкупи на държавни служители, които си затварят очите затова. Лако настоява разкопките да се провеждат под надзор на инспектори и държавата да има първа правото да избира предметите, които ще останат в Египет. Преди време се появи една интересна книга озаглавена "Измамата Тутанкамон". В нея писателят Джералд О Фаръл, който прекарва значителни години от своя живот в проучване и писане на книги за Египет, освен това и водещ на документалния сериал "Конспирацията Тутанкамон", прави доста шокиращи разкрития около разкопаването на древните египетски гробници и в глава от книгата "Истинска история за откриватели и грабители" описва начина по който от гробниците се изнасят нелегално в Европа и Англия древни съкровища. Прави се и доста ясен намек относно това дали гробницата на Тутанкамон наистина е била непокътната или е правен опит да бъде ограбвана в древността, което би довело до значителен обрат в разпределянето на нейното съдържание между Картър и Карнарвън от една страна и държавата от друга. Не се наемам да доказвам и да потвърждавам нещата разказани в книгата, но е истина, че понякога зад най-невероятните догадки се крие и много истина. Но е вярно и това, че лично аз посещавайки и Каирския музей и гробницата на момчето фараон се чудех как е възможно в толкова малко и тясно помещение да бъдат събрани толкова много предмети, които по традиция съпровождат фараоните в отвъдния им живот. От видяното в музея, което беше голямо количество и се твърди, че е от гробницата на Тутакамон излиза, че той би трябвало да има много по-голяма такава. Дали и аз като почти целия свят не се бях хванала на историята по откриването на гробницата сензация описано от Картър и лорд Карнавърн? Възможно ли е дългогодишните наблюдения и изследвания на Фаръл да са истина и ние да сме станали свидетели на едно невероятно добре изиграно представление? Това е въпрос с възможно много отговори......
Ескалацията на ограбването и незаконния износ са причина правителството на Египет да обяви всички предмети с доказана възраст над 100 години за собственост на държавата. През 50-те години на XX век. в Египет е приет закон, който принуждава търговците на антики и археолозите да ги регистрират в 6-месечен срок след придобиването им. Никой не таи надежда, че това ще спре износа и нелегалната продажба на артефакти, но поне ще може да я ограничи. Доколкото ми е известно, Египет е една от малкото страни, които поискаха от някои държави и на първо място Обединеното кралство да му бъдат върнати артефакти за които е доказано че са предмет на контрабанда.
Пак в тази връзка ЮНЕСКО приема " Конвенция за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности" през 1970 година, която до момента е подписана от 131 страни, повечето от които директно са засегнати от незаконния трафик на артефакти.
Статия, публикувана в списание на "Нешънъл Джиографик" месец юни, 2016 година "Крадци на история", се описва история в която съдебния археолог Христос Цироянис, разкрива, че статуя предложена на търг в "Сотбис" присъства в "Схинуския архив" - фотографска база данни, съставена от известна иманярско-контрабандна мрежа. Цитира се и мнението на Тес Дейвис, адвокат и изпълнителен директор на Коалиция за древностите във Вашингтон "Тези предмети е трябвало да задействат всички възможни аларми по света - никой не би могъл да ги купи или продаде просто на вяра". В цялата верига от намирането до продажбите на артефакти има едни тихи, незабележими за широката общественост и внимание алчни хора, каквито са колекционерите. Те разполагат с огромни средства и често закупувайки антики или други предмети на изкуството ги затварят зад стоманени сейфове и непристъпни имения. Не знам каква е тръпката да затвориш и гледаш сам картини на Роден, Пикасо, бюстове и предмети принадлежали на древните фараони. Сигурно има тръпка в това умалено интимно преживяване, но лично аз не го разбирам.
Много от нас са посещавали световноизвестни музеи на културата, археологията и историята. Някой задавал ли се е въпроса защо в музеите на Египет, България, Италия се намират копия на културните им ценности, а примерно в Британския музей се намират оригиналите? В този музей почти всички експонати са с небритански произход. Някои са изнесени с разрешение на корумпирани власти, от други са заграбени, трети придобити по пътя на войната или колониализма. Съществува парадокса, че учените и длъжностните лица от съответните страни трябва да минат през един мъчителен период на чакане за разрешения, за да хвърлят поглед и да видят документите от собствената си история.
Много ми хареса едно изказване на Сара Паркак, която е професор в университета в Алабама в Бирмингам, археолог, египтолог и експерт по дистанционно проучване, който използва сателитни изображения за идентифициране на потенциални археологически обекти в Египет, цитирано в същия брой на списанието, което посочих по-горе :
"Човешката история е най-великия разказ на всички времена. Единствения начин да го разберем в неговата пълнота е, ако го откриваме заедно".
Звучи чудесно като едно бъдещо послание към всички.
Експонати от музея в Кайро :
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
