"Ас саляму алейкюм"/Мир над вас/, с тези думи ни посреща рано сутринта от втория ден на обиколката ни из Ислямско Кайро, нашият гид Мохамед. Това, което искам да уточня в тази публикация е, че под наименованието Ислямско Кайро, следва да се разбира историческото ядро на Средновековен Кайро, съществувало много преди разрастването на града през 19 и 20-ти век. Това е един район изключително богат и с най-голямата концентрация на ислямска религиозна архитектура в ислямския свят. Джамии, гробници, средновековни укрепления и крепости, медресета - това е съдействало за обявяване на Ислямско Кайро за обект на световното културно наследство. Разглеждането на цялото това многообразие може да бъде непосилна задача, ако решите да го правите сами. Огромен район, малки тесни улички, религиозни светини, концентрирани на различни места, могат да бъдат изпитание за всеки, дори да е "въоръжен" с карти и пътеводители. Както препоръчах присъединете се към някой организиран от местна фирма тур или си наемете свой персонален водач. В днешния ден ние с нашия гид Мохамед ще разгледаме района Ел-Дарб-Ел Ахмар, като част от ислямско Кайро и ще отидем при Мухаммад. Перефразирано от една поговорка "Когато Мухаммад не отива при планината, тя отива при него", ние ще разгледаме някои от най-големите и известни религиозни светини на исляма в Египет. Съгласно Исляма през месец рамадан на 610 г. тогава четиридесетгодишния търговец Мухаммад ибн Абдаллах, който произхожда от бедния хашемитски род /бану Хашим/, на племето Курайш, което господства в Мека, преживява душевен катарзис.Това е преломен момент не само в живота му, но и в облика на целия Близък изток. Бъдещият пророк на Исляма се уединява в една пещера в планината Хира, и се отдава на пост и молитва, преди да получи небесното Откровение. Мухаммад е смутен и притеснен от всичко което се случва с него и около него и споделя това само с хората от най-близкото си обкръжение. Сред тези, които безусловно му вярват и го подкрепят са неговата съпруга Хадиджа, дъщерите му, а според някои сведения и неговия братовчед Али-ибн-Аби Талиб, впоследствие четвърти приемник халиф на Пророка. С течение на времето към Мухаммад се присъединяват няколко видни членове на племето и обществото, сред които е и богатият търговец Абу Бакр, който става най-преданият му и верен последовател, а после и негов първи приемник халиф. Не искам да задълбавам в темата за произхода и развитието на Исляма, защото не искам да отегчавам читателите си. Интереса ми е свързан по-скоро с развитието на града Кайро във връзка с тази религия, което е и предмет на тази публикация. По времето, когато мюсюлманските араби завладяват Египет, негова столица е бил град Александрия. Макар че градът е имал предимства със своето разположение на брега на Средиземно море, арабите намирали и известни неща, които го правели уязвим като една бъдеща столица на халифат. Уязвимоста от непрекъснатите византийски набези откъм морето, силното християнско и елинистично влияние станали причина решението да бъде построен нов град. Нарекли го Фустат и той става столица на Египет, който пък става част от Арабския халифат, като арабите внасят сунитския ислям. В началото халифата се ръководи от халифи - "наместници" на пророка Мухаммад, представляващи всички мюсюлмани и разполагащи с пълна религиозна и политическа власт. Различните периоди от историята на халифата се разглеждат според името на съответната управляваща династия. В хода на това съвместно съжителство, египтяните започват да смесват новата вяра със своите предишни религиозни практики, като основават различни суфистки ордени. Някои от тях съществуват и до ден днешен. Само като малка добавка суфизмът е мистично-духовно учение в исляма. Днес е на особена почит в град Кония в Турция, където се намира и ордена на танцуващите дервиши. Град Фустат е опожарен по време на кръстоносните походи. През 986 година е основан град Кайро, който в скоро време става най-богатия град на халифата. Формирани са две отделни провинции - Горен и Долен Египет. Начело на управлението на Арабския халифат до края му през 16-ти век се изреждат няколко управляващи династии - Умаяди, Абасиди, Аюбиди /чийто основоположник е кюрда Салах-ал Дин/, а Египет е включван като част в Праведен халифат/632-661 г./, Омаядски халифат/ 661-750 г./, Абасидски халифат / 750-909 г./, Фатимидски халифат /909 - 1171 г./, Аюбидски халифат / 1171-1260 г./, Мамелюкски султанат /1250-1517 г./. По един или друг начин всяка една от управляващите династии оставя своите следи в историята на Египет. Това, което следва да се отбележи е, че след падането на династията на Аюбидите в Сирия, след успешните монголски нашествия там, властта в Египет е поета от войнската каста на мамелюците и след разрушаването на Багдад и падането на Дамаск, Кайро става центърът на исляма и доминантна в икономическо, политическо и културно отношение. От различните периоди на управление от различните династии са останали забележителни религиозни храмове. Към един от тях се отправяме водени от нашия гид Мохамед. Информациония бюлетин на египетското радио ни осведомява че към 11 часа предиобед температурата на въздуха е вече 45 градуса, но минали закалката на горещите пясъци на Сакара, това не ни прави впечатление. След като събуваме обувките си и ги оставяме на указаното място, една от жените разпоредителки ме упъти към женското отделение, където ми даде да облека една дълга пола, макар че бях с панталон, който не очертаваше и от който не се виждаше никаква част от тялото ми. Наметнах на главата си дългия бял шал, който носех с мен и влязох през централната врата Баб ал-Музаинин /Портата на бръснарите на арабски/, построена през 1753 година.
в двора на
Джамията ал-Азхар.
На снимката са позиционирани трите най-големи забележителности в архитектурата на джамията: минарето Qaytbay, двойното минаре Qansun al- Ghuri и купола на медресето ал-Акбугавийя.
Джамията е една от най-важните религиозни институции, основана през периода на Фатимидската династия, управлявала заедно с Египет, Северна Африка и части от Арабския полуостров в периода от X до XII век. Спокойно можем да кажем, че сградата е на възраст колкото града Кайро. Първоначално е наричана "Джамията в Кайро" но в последствие е прекръстена на ал-Азхар, /"най-блестяща" на арабски/, титла дадена на дъщерята на пророка Мухаммад Фатима бент Мухаммад от неговата първа съпруга Хадиджа. Фатима е почитана от всички мюсюлмани, особено от шиитите, тъй като е била съпруга на първия шиитски имам Али ибн Абу Талиб и майка на неговите синове.Тъй като Мухаммад е починал без да остави мъжки наследници се счита, че от неговата дъщеря Фатима произлизат всички негови съвременни потомци. Една любопитна подробност е, че кралете на Йордания и Мароко са преки потомци на пророка Мухаммад, което ги прави изключително почитани в ислямския свят.
Просторен, изрядно чист мраморен под в който се отразяваше слънцето и следователно много нагорещен. Представете си какво е да стъпиш бос на тази мраморна настилка по това време на деня при тези температури. Тъй като не исках срещата ми с тази уникална по своя род джамия да е толкова болезнена минах по страничните коридори, които бяха застлани с чисти и добре поддържани килими. Джамията е построена за периода от две години 970-972 година. Основно е замислена като молитвен дом и в началото е разполагала с една молитвена зала, централен двор и няколко коридора. С годините обаче е променяна многократно и всяка една от следващите владетелски династии я разширява и доукрасява. Историците
са обсъждали възможността тази джамия да е построена за да бъде
използвана за разпостранение на шиитските вярвания в общността. На един по-късен етап джамията започва да изпълнява и ролята на университет под ръководството на Ал-Азис Била, учен който успява да привлече към каузата и други учени, които преподавали преди всичко религиозни учения. След университета ал-Карауин, който се намира в мдината на град Фес, Мароко и който също имах възможността да посетя, ал-Азхар е вторият най-стар университет в света. Университетът ал Карауин е основан от жена, която също носи името Фатима и е дъщеря на богат търговец. Джамията ал-Азхар функционира и като образователна реформа до 1171 година, когато на власт идват Аюбите, мюсюлманска династия с кюрдски произход. Те са ахл ас-суна – „хора на суната“, направлението в исляма с най-многобройни последователи.
Това е времето от което нататък и до ден днешен египтяните започват да следват суната /постъпките и изказванията на пророка Мухаммад/. Това освен всичко друго означава следването и на основните ценности на сунитския ислям, което се изразява в петте стълба на вярата. Както отбелязах по-горе в публикацията, понятието е изключено като такова от шиитския ислям. Петте стълба на исляма са петте най-важни базисни принципа на
религията, които задължително трябва да бъдат спазвани от всеки
правоверен. Един от тях е задължителната милостиня /закат/ и доброволното дарение /садака/, които стават и основен източник за постъпления в държавната хазна - практика, която е окончателно легализирана от династията на Умаййадите. Този принцип внася и съвсем нова идея в развитието на дейността на джамиите и тази ал-Азхар не прави изключение. Започва да се развива активна социална дейност. Към джамиите започват да се строят помещения за бедни и болни хора. До ден днешен има действащ и приют за бедни. Има и кухня, която предоставя храна на бедните. Помислено е за незрящите и физически болни хора.
Както споменах, нашето посещение в Кайро съвпадна с религиозния празник Рамадан. На място имах възможност да видя лично с очите си как действа системата за подпомагане безусловно на хората в нужда. Малко преди да започне обедната молитва, видях как пред джамията пристигаха микробуси натоварени с храна за нуждаещите се. Богати хора правеха дарения анонимно. Храната беше опакована чисто и беше повече от богата, разпределена на огромни порции. Работници към джамията я внасяха в специални помещения, където след молитвата щеше да бъде раздавана на нуждаещите се. При това, според думите на едно духовно лице, това беше благотворителност, която се извършваше не само по време на празници.
Милосърдието, грижа към бедните, това е нещото, което харесвам у всяка религия, която ги установява като морален закон и нямам проблем да го отбележа със уважение, когато се отнася за която и да е от тях.
Джамията ал-Азхар възстановява своята дейност като университет, след падането от власт на династията на Аюбидите. Днес е най-авторитетната сунитска образователна структура в която се обучават около 30 000 студенти от цял свят. Като добавим и филиалите на университете и онлайн обучението, цифрата достига около два милиона обучаващи се. Из помещенията на университета може да чуете повече от седем езика на който разговарят студентите - английски, френски, немски, урду, испански, персийски, китайски езици и няколко африкански. Образователната програма е разширена и днес се изучават и нерелигиозни дисциплини като икономика, бизнес, медицина, фармация, агрономия, няколко инженерни специалности. Една новост е и откритият ислямски женски факултет. В наши дни университета е главният център на арабската литература и ислямския свят. Приет закон от 1961 година превръща Ал Азхар в държавен университет. Същия закон дава право на президента на Египет да контролира и избора на Велик шейх. Допълнителен закон от 2012 година в реформираната за целта египетска конституция, включва задължението законодателите да се консултират с духовния религиозен съвет на ал Азхар по въпроси на ислямското право. Това изискване е отменено през 2014 година. Библиотеката към университета е считана за втората по важност и значимост в Египет, отстъпвайки само на Националната египетска библиотека и архив. Учебното заведение има свои спонсори и партньорства из целия арабския свят. С помощта на един от тях Dubai information technology enterprise стартира проекта „Х.Х. шейх Мохамед Бин Рашид Ал Мактум“. Благородната цел която е поставена е да се опазят древните документи и ръкописи и да се направят достояние на широката публика от заинтересовани, които не могат по една или друга причина да посетят библиотеката, или да се обучават в университета. Предвижда се колекцията и архива на университета, които са повече от 7 милиона страници да бъдат публикувани онлайн. Целта наистина е благородна и замисленото начинание грандиозно. Може би горчивият спомен от управлението на династията на Аюбите и по-специално на Салах-ад Дин, по чието нареждане са унищожени голяма част от съществуващите книги. Една част от тях са изгорени, а друга част изхвърлени в река Нил. Според различни исторически източници броят на унищожените книги варира между 120 хиляди и 2 милиона.
Наредени една до друга по дългия коридор са разположени залите на университета. За съжаление поради религиозния празник, те бяха затворени и аз нямах възможноста да надникна в тях.
Молитвената зала на джамията.
В момента беше празна и само ние и един екип на английската телевизия разглеждахме светая светих на джамията. Това, което ми направи впечатление е, че подобно на много други такива строежи и тук са били използвани материали от други египетски строежи. В хипостила на тази зала цилиндричните колони върху квадратни основи са от различни периоди на египетската история. Колоните поддържат арки, които са пробити от квадратни греди, които минават по дължината на помещението в двете посоки. На гредите са монтирани лампи, а подът е застлан с безупречно чист и добре поддържан син килим със златни орнаменти.Още веднъж, но вече по-подробно архитектурните забележителности в джамията.
Двойното минаре Qansun al-Ghuri
Осмоъгълното каменно минаре е богато украсено с резбовани парапети около балконите и отгоре. Над втория балкон, минарето се дели на две правоъгълни шахти, всяка от която има перила и връх с форма на луковица. Второто минаре е отделено от първото с балкони поддържани от muqarnas украсен със син фаянс. Балкон отделя второто ниво от третото ниво. То се състои от две правоъгълни нива с подкови арки от всяка страна на нивото. Върху всяко едно от двете нива се намира края на върха на две еднакви луковици с балкон отделящ върховете от шахтите. Минарето е окончателно построено през 1509 година.
Минарето Qaytbay, първото вдясно.
Минарето има квадратна основа, преходен сегмент водещ към осмоъгълен вал, след това 10 страничен многоъгълен вал, последван от цилиндричен вал, който се състои от 8 тухлени стълба. Минарето има три балкона, поддържани от mugarnas под формата на сталактитови сводове, които осигуряват плавен преход от плоска повърхност към извита. Първият вал е осмоъгълен и е украсен с дъговидни панели от всяка страна, с група от 3 колони, разделящи всеки панел. Над този вал е вторият такъв, който е с осмоъгълна форма. Отделен е от първия вал с балкон с красива каменна плетеница. Втори балкон разделя този вал от крайния цилиндричен такъв, украсен с четири арки. Над всичко това е третия балкон, увенчан с крайния връх на минарето. Уау. ...каква сложна архитектура, нали? Аз разглеждах всяко едно от минаретата повече от половин час и се главозамаях от гледката и сложността на изпълението. Ако сте изгубили началото на описанието представете си какво ми беше на мен, докато ги изследвах в 45 градусова жега в 14 часа по обед. Смята се, че това минаре е построено върху останките на по-старо такова или просто му е извършвано възстановяване. Това може би е правилното заключение предвид на това, че конструкцията на минарето е внимателно обследвана със съвременни методи и е установено, че строежа е имал дефекти в конструкцията си, поради което се е наложило допълнително укрепване и възстановяване. В писмените документи в архивите на джамията са отбелязани няколко такива реконструкции, както и имената на владетелите при които това е ставало.
В джамията се намират няколко медресета. Това понятие се използва, когато се визира ислямско религиозно училище.
На арабски има отделна дума за университет – „джа́миа“ جامعة – общност или разширено „мадраса джамиа“ مدرسة جامعة. Обикновенно в ислямската архитектура медресетата представляват едно или двуетажно здание и са разположени около провоъгълен двор в джамията. Горната им част представлява купол. Медресето Гаухария в джамията ал-Азхар е построено през 1440 година и в него се намира гробницата на Гаухар ал-Канакбаи, судански евнух, ковчежник и изключително близък довереник на един от фатимидските султани. Гробната камера не беше отворена за посетители към момента на нашето посещение там. Купол покрива медресето ал-Акбугавийя. Малката сграда в джамията съдържа гробницата на Амир /емир/ Акбуга, построена през 1339 година. Върхът на минарето е променян и обработван два пъти . Единия път за да следва заострения връх характерен за османските минарета и втория път за да се спази традицията в мамлюкския стил, такова каквото го виждаме днес. Това медресе също не беше отворено за посещения. Медресето ал-Тайбарсия първоначално е било предназначено да има допълваща религиозна функция към джамията. По свидетелства на историци в медресето са се съхранявали ръкописи от библиотеката. В последствие сградата приютява гробницата на ал - Амир/емир/ Тайбарс.
Когато разглеждате ал Азхар трябва да сте наясно, че не разглеждате просто една от многото джамии в Кайро. Вие разглеждате една религиозна, политическа, социална и образователна институция. Всяко едно от тези определения я натоварва с изключителна отговорност и значимост. Когато отидох на входа за да върна дрехата, която ми бяха дали да ползвам в джамията, жената която ме посрещна още в началото усмихнато ме погледна и каза " Явно познаваш и уважаваш обичаите ни и религията ни. Разбираш езика ни. Това е за уважение . Позволи ми да ти подаря едно малко украшение като знак на приятелство и добри чувства " Протегна ръка и ми подаде едно миниатюрно сребърно бижу познато в ислямския свят като амулета "Ръката на Фатима", дъщерята на пророка.
В иудаизма амулета е познат като "Ръката на Мириам" - сестрата на Мойсей. Едни вярват, че тя ще им покаже верния път, други ,че ще ги предпазва от злини, трети, че ще ги дари със знание и мъдрост. Макар и да вярвах, че единствено Бог е щитът, който може да ни предпази от беди, останах много трогната от жеста на непознатата жена чийто смисъл надхвърляше суеверието.
След продължилото няколко часа посещение на джамията ал Азхар попадаме отново в ада на движението по пътищата на Кайро. Следващата ни цел е "Градът на мъртвите",чието име на арабски е Al Qarafa /гробище/. Гигантското мюсюлманско гробище в центъра на Кайро се състои от пет основни гробища -север, юг, ал-Наср, ал-Wazir и Велики
Това е огромен некропол, може би най-големият в света. Гробищата съществуват тук от 12 век. и започват да се разширяват от 15 век, най-древните гробници датират от този период.
Хълма на цитаделата разделя гробището на две части - северна и южни части. В този гробищен комплекс има запазени най-голям брой надгробни паметници от периода на мамелюците в египетската история.
Някога последно величествено убежище на арабските пълководци и завоеватели на Египет, Абасидите и Фатимидите, днес това място се е превърнало в най-бедния квартал на Кайро, населено от хора които живеят под екзистенц минимума. Място, в което всеки сантиметър се дели от живи и мъртви.
В пренаселения Кайро, където всеки сантиметър свободна площ струва милиони и е населен от хиляди, гробищния парк предлага на живите да живеят редом с мъртвите. Под куполите на тези мавзолеи са изградени жилища, обитавани без страх и скруполи от живи хора. Правителството е прекарало тук ток, вода, има магазини, построени са даже училища и съвсем не е странно да видите деца, които прескачат или вървят направо върху гробове за да отидат на училище.
Тази снимка не е направена от мен, а заимствана от пресата.
Лично мен ме побиват тръпки докато я гледам. Живот директно в погребалната крипта-кухнята или спалнята да са ти в нея. Бррр не знам и не искам да знам какво е всекидневното усещане да се срещаш и живееш с това. Явно има хора които приемат по философски нещата, или просто са принудени от обстоятелствата.
Нямах смелост да навлезем навътре в гробищния парк. Снимах от края почти до стената която отделяше гробището от пътя, където бяхме спрели колата. Един възрастен арабин, който явно беше видял притеснението и страха на лицето ми каза."Тука мъртвите няма нищо лошо да ти направят. По опасни са живите, от тях всичко можеш да очакваш". После широката му усмивка разкри ред прогнили зъби от което той явно въобще не се притесняваше, махна с ръка и се изгуби сред гробовете, носейки към дома си торбичка с полуизгнили плодове. Спомних си за един обичай в една страна в която в определени дни, живите почитат мъртвите като носят и оставят на гроба им храна. Тука бяха по-практични. Храната беше нужна да оцеляват живите. Мъртвите отдавна нямаха нужда от нищо.Прах при прахта. И Курана и Библията отделят особено място на възкресението. На тази тема са посветени цели глави. Изключение не са правили иудаизма и източните религии. Явно ни е нужна утехата, че присъствието ни на Земята няма да е само еднократен акт. Сигурно е чудесна перспектива да имаш надеждата да живееш отново с любимите хора. Други пък не се интересуват от бъдещето на телесната си обвивка и наблягат повече на спасението на душите си, подлагайки ги на не съвсем нормални изпитания. Библията безпардонно обаче поставя ред в нещата и обещава, че няма да видим нито отново земята, нито ние и близките ни ще бъдем в същите тела. Предпочитам да не мисля затова и да не занимавам и вас. Ще спомена само някои от най-известните гробници в гробищния парк в случай, че някои от вас имат интерес, кураж и търпение да ги посетят.
- Гробница на Ел Хюсеин - правнук на пророка Мохамед
- Зайида Зайнаб - покровителка на Кайро, сестра на мъченика Ел Хюсеин
- Шейх Али, известен с чудесата приживе
- Al Salih Ayib - последният от династията на Ayyib sultan
- Шагар Ал Дур - вдовица на Ал Салих Айб, владетел в началото на ерата на мамелюците
- Покровители Нафиса, Руккая, Атик и Сукайна.
Какво бих казала в заключение за този странен град в града. Той съвсем вече не отговаря на името си "Градът на мъртвите". Ако минете вечер през него или по пътя водещ към летището ще видите, че той е осветен и оживен. Чуват се глъчка, смях, песни. Тук броят на живите е вече в пъти по-голям от броя на мъртвите. Половин милион жители на мъртвия град по последна статистика.
"Градът на мъртвите " беше за този ден последната част от нашата обиколка. Бяхме не само физически уморени, бяхме и с пренаситени от гледки и случки сетива. Слънцето отдавна се е скрило зад хоризонта, макар и да остава все така задушно и топло. Колата ни отвежда до хотела за заслужена почивка. Взимаме си довиждане с Мохамед и шофьора ни, които бързат за семейната празнична вечеря.
И утре е ден.
