Мухаммад, Мохаммед, планината и ние.

 "Ас саляму алейкюм"/Мир над вас/, с тези думи ни посреща  рано сутринта от втория ден на обиколката ни из Ислямско Кайро, нашият гид Мохамед. Това, което искам да уточня в тази публикация е, че под наименованието Ислямско Кайро, следва да се разбира историческото ядро на Средновековен Кайро, съществувало много преди разрастването на града през 19 и 20-ти  век. Това е един район изключително богат и с най-голямата концентрация на ислямска религиозна архитектура в ислямския свят. Джамии, гробници, средновековни укрепления и крепости, медресета - това е съдействало за обявяване на Ислямско Кайро за обект на световното културно наследство. Разглеждането на цялото това многообразие може да бъде непосилна задача, ако решите да го правите сами. Огромен район, малки тесни улички, религиозни светини, концентрирани на различни места, могат да бъдат изпитание за всеки, дори да е "въоръжен" с карти и пътеводители. Както препоръчах присъединете се към някой организиран от местна фирма тур или си наемете свой персонален водач. В днешния ден ние с нашия гид Мохамед ще разгледаме района Ел-Дарб-Ел Ахмар, като част от ислямско Кайро и ще отидем при Мухаммад. Перефразирано от една поговорка "Когато Мухаммад не отива при  планината, тя отива при него", ние ще разгледаме някои от най-големите и известни религиозни светини на исляма в Египет. Съгласно Исляма през месец рамадан на 610 г. тогава четиридесетгодишния търговец Мухаммад ибн Абдаллах, който произхожда от бедния хашемитски род /бану Хашим/, на племето Курайш, което господства в Мека, преживява душевен катарзис.Това е преломен момент не само в живота му, но и в облика на целия Близък изток. Бъдещият пророк на Исляма се уединява в една пещера в планината Хира, и се отдава на пост и молитва, преди да получи  небесното Откровение. Мухаммад е смутен и притеснен от всичко което се случва с него и около него и споделя това само с хората от най-близкото си обкръжение. Сред тези, които безусловно му вярват и го подкрепят са неговата съпруга Хадиджа, дъщерите му, а според някои сведения и неговия братовчед Али-ибн-Аби Талиб, впоследствие четвърти приемник халиф на Пророка. С течение на времето към Мухаммад се присъединяват няколко видни членове на племето и обществото, сред които е и богатият търговец Абу Бакр, който става най-преданият му и верен последовател, а после и негов първи приемник халиф. Не искам да задълбавам в темата за произхода и развитието на Исляма, защото не искам да отегчавам читателите си. Интереса ми е свързан по-скоро с развитието на града Кайро във връзка с тази религия, което е и предмет на тази публикация. По времето, когато мюсюлманските араби завладяват Египет, негова столица е бил град Александрия. Макар че градът е имал предимства със своето разположение на брега на Средиземно море, арабите намирали и известни неща, които го правели уязвим като една бъдеща столица на халифат. Уязвимоста от непрекъснатите византийски набези откъм морето, силното християнско и елинистично влияние станали причина решението да бъде построен нов град. Нарекли го Фустат и той става столица на Египет, който пък става част от Арабския халифат, като арабите внасят сунитския ислям. В началото халифата се ръководи от халифи - "наместници" на пророка Мухаммад, представляващи всички мюсюлмани и разполагащи с пълна религиозна и политическа власт. Различните периоди от историята на халифата се разглеждат според името на съответната управляваща династия. В хода на това съвместно съжителство, египтяните започват да смесват новата вяра със своите предишни религиозни практики, като основават различни суфистки ордени. Някои от тях съществуват и до ден днешен. Само като малка добавка суфизмът е мистично-духовно учение в исляма. Днес е на особена почит в град Кония в Турция, където се намира и ордена на танцуващите дервиши. Град Фустат е опожарен  по време на кръстоносните походи. През 986 година е основан град Кайро, който в скоро време става най-богатия град на халифата. Формирани са две отделни провинции - Горен и Долен Египет. Начело на управлението на Арабския халифат до края му през 16-ти век се изреждат няколко управляващи династии - Умаяди, Абасиди, Аюбиди /чийто основоположник е кюрда Салах-ал Дин/, а Египет е включван като част в Праведен халифат/632-661 г./, Омаядски халифат/ 661-750 г./, Абасидски халифат / 750-909 г./, Фатимидски халифат /909 - 1171 г./, Аюбидски халифат / 1171-1260 г./, Мамелюкски султанат /1250-1517 г./. По един или друг начин всяка една от управляващите династии оставя своите следи в историята на Египет. Това, което следва да се отбележи е, че след падането на династията на Аюбидите в Сирия, след успешните монголски нашествия там, властта в Египет е поета от войнската каста на мамелюците и след разрушаването на Багдад и падането на Дамаск,  Кайро става центърът на исляма и доминантна в икономическо, политическо и културно отношение. От различните периоди на управление от различните династии са останали забележителни религиозни храмове. Към един от тях се отправяме водени от нашия гид Мохамед. Информациония бюлетин на египетското радио ни осведомява че към 11 часа предиобед температурата на въздуха е вече 45 градуса, но минали закалката на горещите пясъци на Сакара, това не ни  прави впечатление. След като събуваме обувките си и ги оставяме на указаното място, една от жените разпоредителки ме упъти към женското отделение, където ми даде да облека една дълга пола, макар че бях с панталон, който не очертаваше и от който не се виждаше никаква част от тялото ми. Наметнах на главата си дългия  бял шал, който носех с мен и влязох през централната врата Баб ал-Музаинин /Портата на бръснарите на арабски/, построена през 1753 година.

 

в двора на
 Джамията ал-Азхар. 

На снимката са позиционирани трите най-големи забележителности в архитектурата на джамията: минарето Qaytbay, двойното минаре Qansun al- Ghuri и купола на медресето ал-Акбугавийя.

 Джамията е една от най-важните религиозни институции, основана през периода  на Фатимидската династия, управлявала заедно с Египет, Северна Африка и части от Арабския полуостров в периода от X до XII  век. Спокойно можем да кажем, че сградата е на възраст колкото града Кайро. Първоначално е наричана "Джамията в Кайро" но в последствие е прекръстена на ал-Азхар, /"най-блестяща"  на арабски/, титла дадена на дъщерята на пророка Мухаммад Фатима бент Мухаммад от неговата първа съпруга Хадиджа. Фатима е почитана от всички мюсюлмани, особено от шиитите, тъй като  е била съпруга на първия шиитски имам Али ибн Абу Талиб и майка на неговите синове.Тъй като Мухаммад е починал без да остави мъжки наследници се счита, че от неговата дъщеря  Фатима произлизат всички негови съвременни потомци. Една любопитна подробност е, че кралете на Йордания и Мароко са преки потомци на пророка Мухаммад, което ги прави изключително почитани в ислямския свят.

Просторен, изрядно чист мраморен под в който се отразяваше слънцето и  следователно много нагорещен. Представете си какво е да стъпиш бос на тази мраморна настилка по това време на деня при тези температури. Тъй като не исках срещата ми с тази уникална по своя род джамия да е толкова болезнена минах по страничните коридори, които бяха застлани с чисти и добре поддържани  килими. Джамията е построена за периода от две години 970-972 година. Основно е замислена като молитвен дом и в началото е разполагала с една молитвена зала, централен двор и няколко коридора. С годините обаче е променяна  многократно и всяка  една от следващите владетелски династии я разширява и доукрасява. Историците са обсъждали възможността тази джамия да е построена за да бъде използвана за разпостранение на шиитските вярвания в общността. На един по-късен етап джамията започва да изпълнява и ролята на университет под ръководството на Ал-Азис Била, учен който успява да привлече към каузата и други учени, които преподавали преди всичко религиозни учения. След университета ал-Карауин, който се намира в мдината на град Фес, Мароко и който също имах възможността да посетя, ал-Азхар е вторият най-стар университет в света. Университетът ал Карауин е основан от жена, която също носи името Фатима и е дъщеря на богат търговец. Джамията ал-Азхар функционира и като образователна реформа до 1171 година, когато на власт идват Аюбите, мюсюлманска династия с кюрдски произход. Те са ахл ас-суна – „хора на суната“, направлението в исляма с най-многобройни последователи. Това е времето от което нататък и до ден днешен египтяните започват да следват суната /постъпките и изказванията на пророка Мухаммад/. Това освен всичко друго означава следването  и на основните ценности на сунитския ислям, което се изразява в петте стълба на вярата. Както отбелязах по-горе в публикацията, понятието е изключено като такова от шиитския ислям. Петте стълба на исляма са петте най-важни базисни принципа на религията, които задължително трябва да бъдат спазвани от всеки правоверен. Един от тях е задължителната милостиня /закат/ и доброволното дарение /садака/, които стават и основен източник за постъпления в държавната хазна - практика, която е окончателно легализирана от династията на Умаййадите. Този принцип внася и съвсем нова идея в развитието на дейността на джамиите и тази ал-Азхар не прави изключение. Започва да се развива активна социална дейност. Към джамиите започват да се строят помещения за бедни и болни хора. До ден днешен има действащ и приют за бедни. Има и кухня, която предоставя храна на бедните. Помислено е за незрящите и физически болни хора.

 Както споменах, нашето посещение в Кайро съвпадна с религиозния празник Рамадан. На място имах възможност да видя лично с очите си как действа системата за подпомагане безусловно на хората в нужда. Малко преди да започне обедната молитва, видях как пред джамията пристигаха микробуси натоварени с храна за нуждаещите се. Богати хора правеха дарения анонимно. Храната беше опакована чисто и беше повече от богата, разпределена на огромни порции. Работници към джамията я внасяха в специални помещения, където след молитвата щеше да бъде раздавана на нуждаещите се. При това, според думите на едно духовно лице, това беше благотворителност, която се извършваше не само по време на празници.

Милосърдието, грижа към бедните, това е нещото, което харесвам у всяка религия, която ги установява като морален закон и нямам проблем да го отбележа със уважение, когато се отнася за която и да е от тях.
 

Джамията ал-Азхар възстановява своята дейност като университет, след падането от власт на династията на Аюбидите. Днес е най-авторитетната сунитска образователна структура в която се обучават около 30 000 студенти от цял свят. Като добавим и филиалите на университете и онлайн обучението, цифрата достига около два милиона обучаващи се. Из помещенията  на университета  може да чуете повече от седем езика на който разговарят студентите - английски, френски, немски, урду, испански, персийски, китайски езици и няколко африкански. Образователната програма е разширена и днес се изучават и нерелигиозни дисциплини като икономика, бизнес, медицина, фармация, агрономия, няколко  инженерни специалности.  Една новост е и откритият ислямски женски факултет. В наши дни университета е главният център на арабската литература и ислямския свят. Приет закон от 1961 година превръща Ал Азхар в държавен университет. Същия закон дава право на президента на Египет да контролира и избора на Велик шейх. Допълнителен закон от 2012 година в реформираната за целта египетска конституция, включва задължението законодателите да се консултират с духовния религиозен съвет на ал Азхар по въпроси на ислямското право. Това изискване е отменено през 2014 година.   Библиотеката към университета е считана за втората по важност и значимост в Египет, отстъпвайки само на Националната египетска библиотека и архив. Учебното заведение има свои спонсори и партньорства из целия  арабския свят. С помощта на един  от тях  Dubai information technology enterprise стартира проекта „Х.Х. шейх Мохамед Бин Рашид Ал Мактум“. Благородната цел която е поставена  е да се опазят древните документи и ръкописи и да се направят достояние на широката публика от заинтересовани, които не могат по една или друга причина да посетят библиотеката, или да се обучават в университета. Предвижда се колекцията и архива на университета, които са повече от 7 милиона страници да бъдат публикувани онлайн. Целта наистина е благородна и замисленото начинание грандиозно. Може би горчивият спомен от управлението на династията на Аюбите и по-специално на Салах-ад Дин, по чието нареждане са  унищожени голяма част  от съществуващите книги. Една част от тях са изгорени, а друга част изхвърлени в река Нил. Според различни исторически източници броят на унищожените книги варира между 120 хиляди и 2 милиона.

Наредени една до друга по дългия коридор са разположени залите на университета. За съжаление поради религиозния празник, те бяха затворени и аз нямах възможноста да надникна в тях.

 Молитвената зала на джамията.

 В момента беше празна и само ние и един екип на английската телевизия разглеждахме светая светих на джамията. Това, което ми направи впечатление е, че подобно на много други такива строежи и тук са били използвани материали от други египетски строежи. В хипостила на тази зала цилиндричните колони върху квадратни основи са от различни периоди на египетската история. Колоните поддържат арки, които са пробити от квадратни греди, които минават по дължината на помещението в двете посоки. На гредите са монтирани лампи, а подът е застлан с безупречно чист и добре поддържан син килим със златни орнаменти.Още веднъж, но вече по-подробно архитектурните забележителности в джамията.

 Двойното минаре Qansun al-Ghuri

Осмоъгълното каменно минаре е богато украсено с резбовани парапети около балконите и отгоре. Над втория балкон, минарето се дели на две правоъгълни шахти, всяка от която има перила и връх с форма на луковица. Второто минаре е отделено от първото с балкони поддържани от muqarnas украсен със син фаянс. Балкон отделя второто ниво от третото ниво. То се състои от две правоъгълни нива с подкови арки от всяка страна на нивото. Върху всяко едно от двете нива се намира края на върха на две еднакви луковици с балкон отделящ върховете от шахтите. Минарето е окончателно построено през 1509 година.

Минарето Qaytbay, първото вдясно.

Минарето има квадратна основа, преходен сегмент водещ към осмоъгълен вал, след това 10 страничен многоъгълен вал, последван от цилиндричен вал, който се състои от 8 тухлени стълба. Минарето има три балкона, поддържани от mugarnas под формата на сталактитови сводове, които осигуряват плавен преход от плоска повърхност към извита. Първият вал е осмоъгълен и е украсен с дъговидни панели от всяка страна, с група от 3 колони, разделящи всеки панел. Над този вал е вторият такъв, който е с осмоъгълна форма. Отделен е от първия вал с балкон с красива каменна плетеница. Втори балкон разделя този вал от крайния цилиндричен такъв, украсен с четири арки. Над всичко това е третия балкон, увенчан с крайния връх на минарето. Уау. ...каква сложна архитектура, нали? Аз разглеждах всяко едно от минаретата повече от половин час и се главозамаях от гледката и сложността на изпълението. Ако сте изгубили началото на  описанието представете си какво ми беше на мен, докато ги изследвах в 45 градусова жега в 14 часа по обед. Смята се, че това минаре е построено върху останките на по-старо такова или просто му  е извършвано  възстановяване. Това може би е правилното заключение предвид на това, че конструкцията на минарето е внимателно обследвана със съвременни методи и е установено, че строежа е имал дефекти в конструкцията си, поради което се е наложило допълнително укрепване и възстановяване. В писмените документи в архивите на джамията са отбелязани няколко такива реконструкции, както и имената на владетелите при които това е ставало.

В джамията се намират няколко медресета. Това понятие се използва, когато се визира ислямско религиозно училище.
На арабски има отделна дума за университет – „джа́миа“ جامعة‎ – общност или разширено „мадраса джамиа“ مدرسة جامعة‎. Обикновенно в ислямската архитектура медресетата представляват едно или двуетажно здание и са разположени около провоъгълен двор в джамията. Горната им част представлява купол. Медресето Гаухария в джамията ал-Азхар е построено през 1440 година и в него се намира гробницата на Гаухар ал-Канакбаи, судански евнух, ковчежник и изключително близък довереник на един от фатимидските султани. Гробната камера не беше отворена за посетители към момента на нашето посещение там. Купол покрива медресето ал-Акбугавийя. Малката сграда в джамията съдържа гробницата на Амир /емир/ Акбуга, построена през 1339 година. Върхът на минарето е променян и обработван два пъти . Единия път за да следва заострения връх характерен за османските минарета и втория път за да се спази традицията в мамлюкския стил, такова  каквото го виждаме днес. Това медресе също не беше отворено за посещения. Медресето ал-Тайбарсия първоначално е било предназначено да има допълваща религиозна функция към джамията. По свидетелства на историци в медресето са се съхранявали ръкописи от библиотеката. В последствие сградата приютява гробницата на ал - Амир/емир/ Тайбарс.

Когато разглеждате  ал Азхар трябва да сте наясно, че не разглеждате просто една от многото джамии в Кайро. Вие разглеждате една религиозна, политическа, социална и образователна институция. Всяко едно от тези определения я натоварва с изключителна отговорност и значимост. Когато отидох на входа за да върна дрехата, която ми бяха дали да ползвам в джамията, жената която ме посрещна още в началото усмихнато ме погледна и каза " Явно познаваш и уважаваш обичаите ни и религията ни. Разбираш езика ни. Това е за уважение . Позволи ми да ти подаря едно малко украшение като знак на приятелство и добри чувства " Протегна ръка и ми подаде  едно миниатюрно сребърно бижу познато в ислямския свят като амулета "Ръката на Фатима", дъщерята на пророка.

 В иудаизма амулета е познат като "Ръката на Мириам" - сестрата на Мойсей. Едни вярват, че тя ще им покаже верния път, други ,че ще ги предпазва от злини, трети, че ще ги дари със знание и мъдрост. Макар и да вярвах, че единствено Бог е щитът, който може да ни предпази от беди, останах много трогната от жеста на непознатата жена чийто смисъл надхвърляше суеверието.

След продължилото няколко часа посещение на джамията ал Азхар попадаме отново в ада на движението по пътищата на Кайро. Следващата ни цел е "Градът на мъртвите",чието име на арабски е Al Qarafa /гробище/. Гигантското мюсюлманско гробище в центъра на Кайро се състои от пет основни гробища -север, юг, ал-Наср, ал-Wazir и Велики

Това е огромен некропол, може би най-големият в света. Гробищата съществуват тук от 12 век. и започват да се разширяват от 15 век, най-древните гробници датират от този период. 

 Хълма на цитаделата разделя гробището на две части - северна и южни части. В този гробищен комплекс има запазени най-голям брой надгробни паметници от периода на мамелюците в египетската история. 

 Някои гробници са унищожени, а други са непокътнати, тъй като те са били построени от мрамор. Както в живота, благородни хора са погребани в големи гробници, а обикновените смъртни в скромни надгробни паметници.

Някога последно величествено убежище на арабските пълководци и завоеватели на Египет, Абасидите и Фатимидите, днес това място се е превърнало в най-бедния квартал на Кайро, населено от хора които живеят под екзистенц минимума. Място, в което всеки сантиметър се дели от живи и мъртви.

 В пренаселения Кайро, където всеки сантиметър свободна площ струва милиони и е населен от хиляди, гробищния парк предлага на живите да живеят редом с мъртвите. Под куполите на тези мавзолеи са изградени жилища, обитавани без страх и скруполи от живи хора. Правителството е прекарало тук ток, вода, има магазини, построени са даже училища и съвсем не е странно да видите деца, които прескачат или вървят направо върху гробове за да отидат на училище.

Тази снимка не е направена от мен, а заимствана от пресата. 

 Лично мен ме побиват тръпки докато я гледам. Живот директно в погребалната крипта-кухнята или спалнята да са ти в нея. Бррр не знам и не искам да знам какво е всекидневното усещане да се срещаш и  живееш с това. Явно има хора които приемат по философски нещата, или просто са принудени от обстоятелствата. 

Нямах смелост да навлезем навътре в гробищния парк. Снимах от края почти до стената която отделяше гробището  от пътя, където бяхме спрели колата. Един възрастен арабин, който явно беше видял притеснението и страха на лицето ми каза."Тука мъртвите няма нищо лошо да ти направят. По опасни са живите, от тях всичко можеш да очакваш". После широката му усмивка разкри ред прогнили зъби от което той явно въобще не се притесняваше, махна с ръка и се изгуби сред гробовете, носейки към дома си торбичка с полуизгнили плодове. Спомних си за един обичай в една страна в която в определени дни, живите почитат мъртвите като носят и оставят на гроба им храна. Тука бяха по-практични. Храната беше нужна да оцеляват живите. Мъртвите отдавна нямаха нужда от нищо.Прах при прахта. И Курана и Библията отделят особено място на възкресението. На тази тема са посветени цели глави. Изключение не са правили иудаизма и източните религии. Явно ни е нужна утехата, че присъствието ни на Земята няма да е само еднократен акт. Сигурно е чудесна перспектива да имаш надеждата да живееш отново с любимите хора. Други пък не се интересуват от бъдещето на телесната си обвивка и наблягат  повече на спасението на душите си, подлагайки ги на не съвсем нормални  изпитания. Библията безпардонно обаче поставя ред в нещата и обещава, че няма да видим нито отново земята, нито ние и близките ни ще бъдем в същите тела. Предпочитам да не мисля затова и да не занимавам и вас. Ще спомена само някои от най-известните гробници в гробищния парк в случай, че някои от вас имат интерес, кураж и търпение да ги посетят.

• Гробница на Ел Хюсеин - правнук на пророка Мохамед
• Зайида Зайнаб - покровителка на Кайро, сестра на мъченика Ел Хюсеин
• Шейх Али, известен с чудесата приживе
• Al Salih Ayib - последният от династията на Ayyib sultan
• Шагар Ал Дур - вдовица на Ал Салих Айб, владетел в началото на ерата на мамелюците
• Покровители Нафиса, Руккая, Атик и Сукайна.  
  

Какво бих казала в заключение за този странен град в града. Той съвсем вече не отговаря на името си "Градът на мъртвите". Ако минете вечер през него или по пътя водещ към летището ще видите, че той  е осветен и оживен. Чуват се глъчка, смях, песни. Тук броят на живите е вече в пъти по-голям от броя на мъртвите. Половин милион жители на мъртвия град по последна статистика.

Жилищни сгради в границите на гробищния комплекс.

"Градът на мъртвите " беше за този ден  последната част от нашата обиколка. Бяхме не само физически уморени, бяхме и с пренаситени от гледки и случки сетива. Слънцето отдавна се е скрило зад хоризонта, макар и да остава все така задушно и топло. Колата ни отвежда до хотела за заслужена почивка. Взимаме си довиждане с Мохамед и шофьора ни, които бързат за семейната празнична вечеря.

И утре е ден.
 

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

 

Египет. Монотеизъм

 Монотеизмът /вярата в съществуването на един бог/, колкото и да е странно възниква в древен политеистичен /вярата в повече божества/ Египет. Официално култа към преклонението само пред един бог е въведен от египетския фараон Ехнатон, който става първия монотеист в света.

 

 В една от залите на музея в Кайро има специална експозиция посветена на най-интересния и в същото време противоречив владетел на Египет.

Ключът за разбирането на направеното от владетеля Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон се крие в едно изречение - жречеството е истинската същност на Египет. За да разберем в пълнота делото на един забележителен древен цар и религиозната реформа, която става венеца на неговия живот, и, трябва да разгледаме и същността на жречеството и ролята на жреците за властта и управлението в онези времена. На върха на политическата и религиозната власт в древен Египет стои царя /фараона/. Той съвместява няколко титли - цар на света, син на Ра, единствен жрец, жив бог. Царят за Египет е самият Египет, всичко започва от него. След смъртта си той се въздига при боговете като равен на тях. Религията на Египет е различна от познатите дотогава в древния свят. Тя е изпълнена само с почитание към боговете, царя и ритуалите в тяхна чест. Всички церемонии са създадени с една цел да обслужват и хвалят неговата божествена природа. Самата дума фараон означава "голяма къща" или "царски дворец" и обобощава в себе си цял Египет. Липсват всякакви следи за обгрижване състоянието на вярващите и набирането на нови такива. Народът не познава своя владетел, защото той почти никога не се явява пред тях, и ако все пак това се случи при някоя открита церемония се създава голяма дистанция между него и народа му. Религиозното съзнание на обикновените египтяни е обработвано в насока, че редът във вселената и държавата се поддържа благодарение на култовете и ритуалите. Има нещо важно и съществено - фараонът е посредник между света на боговете и този на жреците. Защо жреците? Защото те са една изключително важна и влиятелна каста в Египет. Официално те са натоварени от владетеля да изпълняват култа и религиозните церемонии в негово име. Заедно с това жрецът изпълнява и други длъжности - според необходимото той може да бъде музикант, администратор, интелектуалец и най-важното политик. 

В определени и не малко периоди от историята на Египет жреците са били изключително влиятелни политици, които са взимали важни решения относно външната и вътрешна политика на фараоните. Жреците имат доходи, които идват от това, че изпълняват определени функции и задължения. Могат да създават семейства и могат да предават постовете си на своите наследници. Това е особено съблазнително и води до това, че с течение на времето се създават истински династични жречески поколения. Това от една страна е опасно за страната, защото някои жречески фамилии са можели да съсредоточоват в ръцете си огромна власт и влияние. Започват да се появяват влиятелни в национален план религиозни школи, които започват с течение на времето да водят между себе си борби за надмощие и влияние. Става така, че в един момент фараона е застрашен или зависим от власт успоредна на неговата и нерядко той трябва да се съобразява с нея и решенията и. Религиозните жречески школи започват да набират власт и мощ и скоро стават известни като такива жреческата школа на Амон в Мемфис с център храмът в Карнак. Разликата между боговете Амон /Амун/ Ра и Атон Ра е в начина на изобразяване. Амон Ра винаги е изобразяван като човешка фигура с глава на овен със спираловидни рога – символ на плодовитостта или като човек с шапка от пераун. Амун Ра е събирателно божество и е станало върховен бог по вемето на  18 династия. Първоначално Амун (невидим, тайнствен, безграничен) е Тиванския върховен бог творец. Тива е столица на Горен Египет. Aтом (създал сам себе си) Ра (живот, слънце) е върховният бог на Долен Египет със столици Мемфис и Иуну (Хелиопол). Атон Ра започва да бъде изобразяван с нематериален образ като слънцето и отъждествяван с него. Атон е  провъзгласен за единствено божество ,а фараона и неговата красива и небезизвестна съпруга Нефертари стават негови главни жреци.

Стелата е от музея в Кайро. Намира се в залата с артефактите свързани с Ехнатон. На нея фараона е изобразен като главен жрец на бога Атом Ра. До него е изобразена и главната му съпруга и царица Нефертари. Само тя заедно с него е имала правото да почита Атон в храма.

 

 Религиозната реформа обаче има много по-дълбок смисъл и е продиктувана преди всичко от желание за политическа промяна. Ехнатон е слаб владетел. При него Египет губи много азиатски територии и това било причината жреците да се нахвърлят върху него. Преместването на столицата в Тел ел Амарна е преди всичко продиктувано от желанието на Ехнатон да избяга от репресивното присъствие и вмешателство на жреците в неговото управление. След смъртта на фараона, последвало кървава разправа с неговите наследници. Жреците не губили и секунда време и обявяват неговия култ за ерес. Народа винаги е бил лесен за манипулация и силно привързан към традицията. Детето фараон Тут Анкх Амун, което жреците поставят на престола е една марионетка, който им позволява уж от негово име да възстановят култа към Амон-Ра и обявяването му за династичен бог и за главно божество. Жречеството свършва добра работа, Ра придобива някои от характеристиките на Озирис и обратното. Озирис олицетворява духовната смърт на човека, докато Ра е въплъщение на същия този човек, на мистичното прераждане към една нова форма на познание и съществуване. Получава се синтез на богове, чието въплъщение става самия фараон. Така е постигнат максимума от религиозно вярване, а жреците подхвърлят на обикновения египтянин идеята за възраждането, което до този момент било привилегия само на фараоните и те повярвали, че ще споделят съдбата на царете си и ще бъдат безсмъртни. Владетеля придобива титлите цар на света, единствен жрец и жив бог и всички са доволни. Столица отново става Тива, а спомена за фараона еретик е погребан в пясъците на Египет. Същата е съдбата и на неговата столица. Монотеизма на фараона е определен презрително като Амарнска ерес и заклеймен от жреците. Жреците и фараона Хоремхеб се постарават да унищожат всичко, което би напомняло за Ехнатон. Покрой него на забвение е подложена и красивата му съпруга Нефертари /Нефертити/. Всички статуи, бюстове и имена на Ехнатон и съпругата му са унищожени и изтрити. Това, което се намира в музея е единственото оцеляло и пощадено от времето и пустинята,за разлика от хората,които методично са се стараели да заличат всичко свързано с владетелската двойка.

Музея в Кайро.Саркофаг за който се предполага, че е била поставена мумията на Ехнатон. Лицето и картуша с името на царя са заличени още в древността.

Владетелите между Аменхотеп III и Хоремхеб са премахнати от официалните списъци с фараони. Предполага се, че това е част от опитите на Хоремхеб да премахне всяка следа от атонизма и обвързаните с него фараони от историята. Ехнатон не присъства в списъците на владетели и при следващите фараони. Той е преоткрит през XIX век. Колкото и били старателни в усилията си да унищожат всякакъв спомен за владетеля реформатор,  новата религия вече била пуснала корени в сърцата на тези които я приели. Революционните послания, които Ехнатон проповядвал относно концепцията за божественото се харесвала на египтяните. Дори и само заради факта, че облекчавала живота им откъм безкрайни жертвоприношения на различни богове под всякаква форма и образ,които поглъщали значителна част от техните доходи. Другото било значителното намаляване и ограничаване дейността на жреците и тяхното вмешателство в държавната власт и управление от които те извличали безкрайни дивиденти на гърба на обикновения египтянин.

 

Днес религиозната реформа проведена от фараон Ехнатон се счита за  прототипа на трите основни монотеистични религии-иудаизъм, християнство и ислям.

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

 

Кайро

2021 година.

 

Кайро е град който не прилича на никое друго място в света. Първото нещо, което вижда човек от високо докато самолета бавно навлиза във въздушното пространство над града е великата река Нил.

 

 

 Реката по чиято долина се заражда и развива една от най-древните цивилизации на света-тази на Египет. Хиляди години реката е проправяла своя път сред камъните и пясъците на пустинята, събирала е водите си от езера и малки реки, за да набере сила и мощ  и  да разлее по тези места  своята плодородна тиня на която древните египтяни кръщават своята земя- Кеме. Реката разделя града на две. От едната страна са гъсто населените райони, които не познават думата демографски спад. Дотолкова гъсто населен или по-точно пренаселен град/официално население 20 милиона души/, в който  дори гробищата са вече жилищни квартали.

 

 

 

Броят на населението е динамично променящо се във възходяща посока число и единственото което може би го догонва е броят на автомобилите по неговите улици. Представете си милиони превозни средства които излизат всеки ден из улиците на града, почти  никакви правила за движение, инфарктно разминаване на милиметри от броните на други автомобили,пешеходци които изникват изневиделица пред,зад или отстрани на превозните средства преминаващи и пресичащи  на най-невероятни места по пътя, каруци натоварени с хора или стоки, невъобразим вой на клаксони, индекс за лошо  качество на въздуха с най-високи  стойности в света    и ще добиете малка представа какво изпитание представлява движението по улиците на града при което понякога изминаването на километър може да ви коства часове. Движейки се по централните улици на града встрани остават тесните,мръсни улички с недостроени сгради и мизерия, за която се питате как е възможно да съществува в 21 век. Преди да ви изкуши със своето минало и настояще , градът ще ви ужаси и подложи на много изпитания.  Около брега на реката са построени много съвременни сгради, небостъргачи в  които се намират офисите и представителства на световни и местни фирми. Много от скъпите хотели също са разположени покрай брега. Вечер това е любимо място за разходка на местните жители, гости и туристи.От другата страна на реката е пустинята.

 

 

  Това което ще грабне вниманието ви докато самолета захожда към летището са пирамидите в Гиза построени на западния бряг на реката -единствено оцелелите от Седемте чудеса на античния свят  и туристическата емблема на страната.

Някъде скрити зад облаци прах в дъното отляво ще съзрете и пирамидите в Дашур. 

 

  Още щом напуснете климатизирания салон на самолета ще ви посрещне горещия  и прашен  африкански въздух с който ще трябва да привикнете. Новото летище е много съвременно  и предлага всички удобства за пристигащите гости и туристи на страната. Два нови музея разположени на два от терминалите ще ви посрещнат  с артефакти, които представят различни епохи   избрани от различни места от страната. Египет разчита изключително много на туризма  и държи да подчертае това още от входната си врата. Минахме паспортната  и митническата проверка, закупихме от специално гише входни визи и се отправихме към изхода,където ни чакаше  шатъл, който бяхме  уговорили предварително с туристическата компания, която бях ангажирала да се грижи за престоя ни в Кайро. Колата беше луксозна, добре климатизирана и шофьора любезно се зае да ни помогне с багажа. Хотелът в който отседнахме беше разположен на брега на река Нил и беше част от световноизвестна верига луксозни хотели. От прозореца на стаята  ни се откриваше прекрасна гледка към града и реката. Особено красиво беше вечер, когато пищно  украсените и потънали в светлина круизни кораби предлагащи богата програма плуваха по реката. Разбира се, че ние също се възползвахме от тази възможност да видим града от друга гледна точка. Когато пътуваме до Египет винаги предпочитаме да отседнем в хотели от световни брандове.  Безупречно обслужване, чисти, удобни и прекрасно обзаведени стаи, прохладен басейн, рум сървиз, невероятна храна  и още безброй други глезотии или по-точно улеснения, които правят пребиваването   много приятно.Това е изключително важно, особено ако програмата за престоя  е натоварена и то в сезон, когато започват големите горещини в страната.

 

Фоайето на хотел Four Seasons в Кайро.

 Споделям с вас места, които могат да допринесат много за вашата качествена  почивка и релакс след изморителното обикаляне на забележителностите на града, неговия шумен и забързан ритъм.

Остатъка от деня посветихме на настаняването и една невероятна вечеря на кораб с който направихме поредния круиз по река Нил. Разбира се бяхме резервирали и организирали вечерята много преди да пристигнем в страната. Винаги съветвам своите читатели и приятели-намерете добър местен партньор който да ви бъде от помощ при организиране на пътуването ви. Нашият в случая беше местна туристическа фирма, която намерихме в сайта на египетското министерство на туризма. Те бяха така любезни да допълнят нашата програма с неща, които не бихме могли да знаем предварително.

Кайро-шумен и оживен и през нощта. Не пропускайте един нощен круиз с богата програма  и вечеря по река Нил. 

Входа към круизните кораби.

 

 

Обстановката вътре в кораба.

 

Светлините на нощно Кайро отразени във водите на  река Нил.

 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

 

 

Пустинята Синай.

 Мощния джип навлизаше в  Синайската пустиня.

  Докъдето и да стигаше погледа ни бяхме заобиколени от огромни каменни скали, разпръснати около двете страни на асфалтирания път. 

Синай се превежда като скалист и в това няма нищо чудно щом човек види естеството на пустинята. Камъни с причудлива форма и цвят, които сякаш някой е изсипал насред горещите пясъци.

 

Никаква или почти никаква растителност, освен малки бодливи храсти сякаш разхвърляни на различни места. Кухини и каньони, малки оазиси, блата и някои дървесни видове като акация и тамарикс които обаче за да видиш трябва да слезеш от колата и да навлезеш в пясъците далеч от пътя. От фауната на пустинята видяхме само козите на бедуините, които намираха храна сред невероятни места. Те пасяха свободно без никой да ги наглежда. Беше толкова плашещо безлюдно особено за очите ни, които бяха виждали няколко пъти огромния пренаселен Кайро с хаотично струпаните и застроени жилища в които живееха няколко поколения заедно. Всеки човек, който живееше тук  в пустинята сам със семейството си или в малки селища знаеше своето място и никога не навлизаше в територията на другите семейства, за да черпи от техните ресурси на преживяване и оцеляване.Това беше неписан но спазван от хилядолетия закон, нарушението на който някога е водило до кървави сблъсъци

 На места виждахме малки кирпичени къщички разположени насред пустинята. Нашия водач ни обясни,че в последно време част от политиката на правителството е да се приобщават бедуините и да се обхващат в селища в които да живеят в условия които им  предоставят медицинска помощ ,а на децата им обучение. Както ни разказа той "Бедуините дошли,приели къщите. Някои останали  ,но повечето    се върнали отново да живеят  в пустинята".

 

Бедуините са волни, горди, независими хора, които много трудно можеш да ограничиш в рамки. Много от тях вече нямат камили. Придвижват се с каруци теглени от магарета или коне. Някои имат и джипове или товарни камиончета купени на старо.Срещахме ги по пътя и не преставах да се учудвам на тяхната издържливост.Тук всеки ден живот е предизвикателство  и борба за оцеляване.И представете си ,градският човек облекчен в съществуването си от многобройните научни технически постижения, които улесняват и глезят живота му живее средно около 60-70 години и хората на пустинята,които сред тези зверски за оцеляване условия достигат продължителност на живота около 80 години. Пустинните хора живеят в палатки. Обикновенно едно семейство има няколко такива в които е разположено и разпределено имуществото му. Една палатка служи за  спалня,друга за кухня, трета като складово помещение.  Когато подготвях нашето пътуване до Синайската пустиня, поставих като задача на арабските организатори да видим и посетим семейство бедуини. Не исках да пропускам тази възможност. Бях посещавала туареги в Мароко,  и горях от нетърпение да видя  и бедуини сред техния естествен хабитат. По предварителна уговорка, на едно разширение от пътя спряхме. Вече ни чакаше със стар джип един бедуин. Поздрави ни сърдечно. 

Взехме камерите си от нашия джип  и се прехвърлихме в превозното средство, нажежено от пустинното почти без цвят слънце, което вече печеше без милост.

 

Превозното средство с което нашия  бедуински домакин ни развеждаше и  показваше пустинята. На снимката пред нас се намира изоставена от бедуини кирпичена къща с малък ограден двор,който вероятно е приютявал стадото от кози на стопаните.

 По пътя към неговата земя, нашия водач  ни разказа накратко за живота си. Наричаше себе си шейх и с ръка в която държеше евтин и очукан мобилен телефон  описа с кръг  във въздуха огромен  район земя наоколо за която казваше че е негова и на неговото семейство. Пустиня с камъни и храстчета,които газехме с джипа ,който дрънчеше заплашително, и  който сякаш щеше да се разпадне на хиляди парчета докато наближавахме земята където бяха разположени палатките на домакина ни . Показа ни изградено с кирпич помещение в което имаше генератор ,който вадеше вода от пустинята. Имаше маркуч,който довеждаше скъпоценната течност до малкото оградено също с кирпичени тухли място, където имаше също така изградена от тухли постройка. Оказа се ,че вътре в помещение около 10 квадрата живееха той, съпругата му и деветте му деца.

 Най-малкото, още бебе на няколко месеца беше в прегръдките на най-голямата дъщеря на семейството, около 12 годишна. Още щом ни видяха да слизаме от колата, по-големите деца се втурнаха към нас. Всяко едно от тях носеше някакъв вързоп. Още преди да се разположим на едно шарено парче плат поставено насред земята пред отвесна стена,която представляваше едната част на постройка, която служеше на семейството като склад на открито.Децата ни заобиколиха и побързаха да извадят пред себе си и да разтелят пред нас вързопите. Както обясни баща им, това бяха дребни сувенири изработени от мъниста и подръчни материали от пустинята, с които децета изкарваха по някоя дребна монета от туристите,които идваха по тези места. Жената на шейха се мярна за миг като  видение на  прага на жилищното помещение. Забули лицето си, помаха за миг с ръка  и потъна вътре, без повече да се покаже. Според традицията тя няма право да разговаря с непознати хора,дори те да са жени.  Мъжът и ни донесе малки продълговати стъклени чашки в които имаше ароматна течност. Оказа се,че това е чай събиран от различни треви в пустинята,които ние не познавахме и не видяхме да растат наоколо. Събухме обувките си и седнахме на черджето,децата около нас пазеха тишина и любопитно ни гледаха  и слушаха докато записвахме нашия видеофилм.В погледите им нямаше отегчение от поредните гости, които нахлуваха в техния свят  любопитни да го записват и показват. Те не разбираха езика ни и  просто търпеливо изчакваха да дойде и техния ред в който щяха да ни предложат да си закупим от техните сувенири.

 Най-голямата дъщеря  държи на ръце най-малкия член на семейството

Част от децата на семейството. Търпеливо чакат да заснемем видеорепортажа си и да ни предложат изработените от тях сувенири.

Предварително искам да споделя, че по принцип в днешно време бедуините нямат против да общуват и изкарват пари от туристите. Това подпомага значително техния бюджет. Докато оглеждахме любопитно двора и паянтовите постройки в него нашия домакин ни сподели, че беше много богат човек. Огледах се да видя камили, които тук бяха признак за богатство и просперитет но такива нямаше. На безмълвния въпрос, който прочете в очите ми, домакина ни показа децата си насядали около нас  и каза, че според Курана това е неговото богатство. При наличието на девет деца и вероятно  бъдещата поява на още беше напълно основателно той да твърди че е богат човек. Нито едно от децата му не посещава обаче училище. Това тук не е и възможно. Селищата са далече, а транспорта беше само джипа с които той обикаляше земята си  и наглеждаше стадото си от кози. С това което изкарваше от тях той търгуваше и доставяше на семейството си други неща, които самите те не произвеждаха. Жена му се грижи за домакинството, ражда и отглежда децата си сама справяйки се с предизвикателствата на пустинята и почти никога не беше напускала малкото парче земя на което беше построен домът и освен в случаите, когато някое събитие като сватба или погребение не станеше причина да се види със съседите си. Полигамията все още се практикува сред бедуините. Взимането на втора или следваща жена обаче е свързано с известни условия, едното от които е да се плати зестра на семейството на булката, която в някои случаи изобщо не е малка и може да постави на изпитание финансовото състояние на кандидата. Другото условие е да осигури материално благополучие на новата съпруга,  което трябва да бъде на едно ниво с това на другите съпруги. Нашият домакин беше моногамен, защото видяхме че има само една съпруга. Едва ли беше до липса на желание. Явно беше въпрос на материални и финансови  възможности.  Обикновенно момичетата са готови да бъдат омъжени от момента в който получат първия си цикъл. Според традициите тогава  те са готови да бъдат съпруги и майки. Това на пръв поглед ни изглежда странно и смущаващо, защото порядките ни са различни от тези на бедуините. Но на това тук се гледа като на нормално нещо. Уговорката за сватба може да започне дори с раждането на момичето. Предпочитаните бракове тук са със сродници, най-често братовчеди, които са от едно и също или близко по възраст поколение. Всичко това се прави за да се запази фамилното богатство, което тук особено в тези условия не е голямо и трудно се придобива. Всяка вещ  или животно е ценно и не е желателно да отиде като придобивка в друг клан. Изключения разбира се има, но те не са много.Сватбената традиция предвижда уговорката за сватба да става между родителите. В много случаи дори не е задължително бъдещите младоженци да са се виждали. Зестрата на булката се осигурява от младоженеца, които трябва да плати за нея на родителите и. Ето защо раждането на момиче носи същата радост, както раждането на синове, понеже се очаква увеличение на семейното богатство. В този случай нашия домакин наистина с право се считаше за богат човек. Беше осигурил значително за нашите представи потомство и без полигамия. 

От девет деца, само три бяха синове. Тоест  казано по най-разбираем начин приходите от бъдещите сватби щяха да бъдат повече от разходите. Това разбира се ,ако се запази досега съществуващия брой на момичетата в семейството в този случай. След пазарлъка за размера на зестрата, следва организиране на среща между бъдещите младоженци. Те обаче отново не се срещат пряко. При посещението в дома на момичето, се провежда среща между младоженеца и нейните родители. Бъдещата булка обикновено седи някъде отстрани или скрита в някой ъгъл и тогава за първи път вижда бъдещия си съпруг. Има традиция при приготвянето на чая,който трябва да бъде поднесен на гостите. Той се приготвя от момичето. Ако поднесения чай е сладък това означава, че момичето харесва бъдещия си съпруг. Ако чая е горчив,това означава неодобрение. Ритуала с чая не оказва почти никакво значение за крайния резултат от срещата,защото всичко вече е отдавна уговорено и платено. Това е само индикация какви проблеми би могло да има в бъдеще в отношенията на новото семейство. В деня на сватбата всички се обличат с възможно най-хубавите си или нови дрехи и натоварени на каруци, коне или даже коли отиват в стана на момичето  където тя ще бъде официално взета за съпруга. На пиршеството са поканени всички роднини и съседи и тези които имат  някакво  отношение към двете семейства. Никой не бива да бъде пропуснат, защото това би означавало акт на неуважение. Гощавката е пак според възможностите на двете семейства. За върха на лукса и богатството се счита ,ако угощението е печена на шиш камила, която е напълнена с агне, кокошки и зеленчуци. Бедуините както  вече споменах  са номади. Те много трудно могат да бъдат интегрирани и ограничени в затворени пространства на селища. Техния живот и съществуване следва ритъма на природата. Когато настъпи зима те мигрират към места които осигуряват вода и прехрана на животните.Това в условията на почти безжизнените каменни пространства на Синайската пустиня е много трудно. Тези от тях, които живеят в оазиси в близост до вода водят борба и защитават яростно своето местообитание. Те са и уседнали . Шейховете или старейшините имат пълен монопол над тези природни богатства и ги отстъпват за временна паша или водопой на тези от своите които могат да заплатят затова. Дейност, която освен че ги прави по-богати, но улеснява и допълва бюджета им. Нашият домакин не беше номад в пълния смисъл на думата. Той вече беше устроил семейството си на едно място, имаше собствен водоизточник и безплатен ток, който получаваше от електропреносната мрежа, която беше добре развита тук дори насред пустинята. Препитанието му беше предимно от отглеждане на животни, основно овце и кози  и полученото  от тях мляко, вълна  и месо продаваше. Бюджета на семейството се допълваше от туристите, които идваха по тези места, за да видят най-вече древните каменни постройки   навамис които се намираха по тези места.Тези от бедуините, които имаха самочувствието и определяха себе си за истински араби считаха отглеждането на дребен домашен добитък за унижение. 

За тях отглеждането на камили беше най-престижното животновъдство.В миналото бедуините са използвали в много малка степен парите и основата на техните взаимоотношения с други производители е бил бартера. Срещу предлаганите от тях кожа, вълна, месо, мляко  те получавали инструменти, оръжия,  и др, всичко от което се нуждаело домакинството, но самите те не произвеждали. Днес нещата са коренно различни поне сред тези бедуини, които ние видяхме в пустинята  на Синай. Няма срамно производство и няма странно да приемат и се разплащат с пари. Времената се променят, а с тях и гордите жители на пустините. Зависимостта от съвременните достижения на науката и техниката става все по-голяма. Непроменено с годините остава обаче тяхното гостоприемство. В този смисъл ние се чувствахме специални, защото веднъж допуснат в "светая светих " на бедуина -неговото жилище ти ставаш неприкосновен и нищо и никой не може да те заплашва през това време. Въпрос на чест е домакина да защитава госта си дори с цената на собствения си живот.  Бяхме настанени лично от домакина на мястото определено за гости и лично той ни поднесе ароматен чай, направен и   запарен от местните билки "хабак". Беше сладко овкусен. Това означаваше че сме желани и приятни гости.

Главата на фамилията и наш домакин седнал пред една от няколкото  навамис, които ни показа.Те се намират в земята, която той обитава със семейството си и туристическите обиколки представляват добри доходи. Навамис се намират на един невисок хълм в пустинята. До там няма път и стигайки в подножието  им трябва да вървите известно време  и да се  изкачите до тях пеша.

Интересно е че те са открити късно чак в началото на 20 век и то съвсем случайно от канадския археолог Чарлз Карели, който ги изучава  като член на екипа  на експедицията на  британеца  Флиндърс Петри.

Той започва научната си кариера изучавайки Стоунхендж  на който посвещава първите си научни публикации. Освен това е известен в научния свят с това че разработва система за датиране на археологически слоеве, базирана на керамика, по който начин поставя началото на съвременната методология на археологическите изследвания. Едно от неговите най-големи открития е стелата на Мернептах, която днес е изложена в Каирския музей. В своите експедиции в Египет той привлича учени от различни области, един от които Карели открива навамис. 

 

 Навамис се намират в района на Джабал Самбра. Най-много на брой от тях има и на пътя от Нувейба /морски курорт в Египет на брега на Червено море при залива Акаба/ за манастира Св. Екатерина. Те  са изградени  от плоски пясъчни плочи във формата на кладенци. Диаметърът на всяка една е от 3 до 6 метра , а височината достига до 2,5 метра. 

 

Единствения отвор който вероятно е служил за врата в която се влиза в помещението е обърнат към залеза на слънцето. Предназначението на тези каменни постройки остава все още неизвестно за изследователите.За възрастта им се предполага че е съизмерима с тази на пирамидите. Заради намерените в някои от тях човешки останки, съдове, бижута от миди, инструменти се предполага, че може би са били древни гробници. Но все още никой не може да докаже дали останките са били там от самото начало или са пренесени от друго място.Преведена думата навамис означава комари.Това което ни разказа нашия домакин беше стара бедуинска легенда, че тези постройки са били направени от исраелтяните, които пребивавайки в пустинята по време на Изход-а, са се предпазвали от жилещите насекоми. Другото обяснение се крие в значението на множественото число на думата навамис-"namusie", което преведено се отнася за свободно и самостоятелно стояща сграда. Днес навамис са празни и са в плачевно състояние, вече полуразрушени от вятъра и природните стихии. Местните не им обръщат внимание и за разлика от пещерите наоколо не ги използват за нищо. Държавата също не прави нищо за да ги поддържа като древен артефакт. Макар че се намират недалеч от пътя за манастира Св. Екатерина те не са обект на масово посещение от туристите. Не всеки се решава да се отлони от пътя на поклониците, да навлезе и върви пеша в горещата каменна пустиня за да види навамис за които не се знае почти нищо.




 След като близо час бродихме и правихме снимки на навамис се отправяме към следващата спирка от нашето странстване из пустинята Синай. След кратко пътуване спираме до големи скални образувания, които нашия домакин нарича" Планината на Моше". Огромните камъни са обградени от ниска изидана  стена, с която властите искат да спрат катеренето из скалите. На една от тях има надпис на съвременен иврит. Обърнах се учудено към водача и му казах, че няма сведения пророка да е драскал по камъни насред Синайската пустиня. Още повече че според равинските източници по времето на създаването на Тора се е употребявал лешон -а-кодеш/свещенния език, на който Адам е дал названието на животните  и който език се смята за протоезика на човечеството.Битие 11 :1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. /, а не съвременен иврит.

 

Оградените с каменен зид скали.

 В разговора се намеси и нашия гид, който ни обясни,че всъщност историята на тази малка каменна гора е свързана с навлизането на Исраел в Синай  през 1967 г. по време на Шестдневната война. Интересното  е че перлата на Египет Шарм ел Шейх е бил построен като курортно селище  първо от исраелци. До ден днешен още съществува и функционира първият хотел построен тук от тях както и военното летище, което днес е част от международното летище на курорта,което поема полети с милиони туристи на година. Работи и дайвинг центъра. През 1982 г. контролът над града на Червено море най-накрая след дълги политически совалки,компромиси и съглашения  се връща в египетски ръце, а Египет   се налага да се спазва договорът с Израел от 1979 г., Египет не може да възстанови военноморската база в района толкова интензивно, колкото преди. Все пак една малка услуга, която израелците правят, е да оставят селището  Офира, което в началото построяват за 500 исраелски семейства, летището и търговските обекти незасегнати при изтеглянето си. Виждайки потенциала на мястото да бъде успешно в търговско отношение, Египет изготвя генерален план за цялостното развитие на Шарм ел-Шейх. Днес вече има над  40 хотела, които ежегодно поемат  туристи от цял свят. По  известните хотелски вериги  са Savoy Group of Hotels, Marriott, Ritz-Carlton, Hyatt, Le Meridien и Four Seasons , които вдигат изключително много нивото на курорта. Любопитна подробност е, че в района на Шарм ел Шейх и манастира Св. Екатерина изсраелци могат да влизат без виза. Другите части от Египет те могат да посещават само с визов режим.Това беше и причината да срещнем много граждани на Исраел тук, които идват на почивка и дайвинг. Отношението към тях е съвсем нормално като към туристи. На една малка бензиностанция по пътя към Синайския манастир видяхме кола с временен регистрационен номер каквито дават на исраелските туристи / на територията на Египет, те не могат да се движат с исраелски номера/. Исраелците  спокойно пиеха кафе и закусваха без видимо да се притесняват . Арабите също не проявяваха никакво враждебно отношение към тях. 

Стоейки пред камената гора знаехме, че тъй като това не е планината на която Моше е получил скрижалите,  явно става дума за нова туристическа аткракция. Надписите наистина бяха на иврит,  но ставаше дума за надпис оставен от исраелци от времето на събитията през новата история на двете страни .

В скалните ниши на "гората" живееха гълъби.

 

 

 

Освен надписите на иврит ясно се виждаха и такива на старогръцки език, което означаваше, че и някои от войските на Александър Македонски, преминали от тук  не бяха пропуснали възможността да се разпишат.Имаше и изсечени върху камъните кръстове, които бяха знака, който кръстоносците защитаващи тези места са оставили за да  напомня за тях.Каменна "гора", която свидетелстваше за пъстрата мозайка от народи преминали и оставили следите си в пустинята.

 

Пещери издълбани от бедуините в скалистите планини насред пустинята. 

Тук намират прохлада,когато температурите стават непоносими. Нашият гид нарече  този милостив хлад, хотелската верига "  Four Seasons" на бедуините.

 Времето напредваше , жегата ставаше все по-голяма. Предвидливо бяхме тръгнали рано сутринта, така че имахме възможност да видим всичко, което бяхме запланували. Предстоеше ни още пътуване през пустинята до манастира Св. Екатерина и планината Синай, които бяха крайната част на нашето проучване из Синайската пустиня. Сбогувахме се сърдечно с нашия бедуински домакин, който търпеливо и любезно ни показваше земите, които бяха негов, на семейството и народа му дом. Когато събирах в мислите си и извиквах в спомените си това пътуване през Синайската пустиня си мислех че всичко ще се събере в няколко изречения. Оказа се, че съм се лъгала. Пустинята остави  у мен дълготрайни и ярки впечатления. Интересно, посетила съм много градове по света но за някои от тях имам само едни смътни спомени които свързвам с улици, палми, многоетажни сгради, натоварени от движение улици и забързан в много посоки човешки поток. Синайската пустиня крие някакъв трудно уловим чар. Поток от огнен въздух, нажежени скали, горещи палещи пясъци, хора които оцеляват и запазват у себе си невероятни качества на гостоприемност  и отвореност към всеки един попаднал при тях независимо от социалния му статус. Не видях олтари на богове насред пустинята или такива в скромните бедуински домове. Хората тук някога са носили  боговете на седлата на ездитните си животни , а  днес носят бога в сърцето си и не смятат че е задължително да му се кланят в сгради. Когато настъпи времето за молитва, което те отгатват по слънцето, просто разпъват насред пустинята своето малко шарено парче плат и се молят. Между тях и небето няма посредник. Само горещата пустиня  е свидетел на казаното, изплаканото, помоленото и обещаното.Чаша подсладен  чай, приготвен  от ниски пръснати тук там  растения които виждате по пътя си и дори не предполагате че каменното безплодие на пустинята може да събере и сложи в тях толкова аромат и вкус. Жени и мъже в галабии, любопитни като всички по света  дечица облечени скромно дори бедно, семейства, родове които стоят и обитават тази земя от векове и за които тя сред която е трудно да се живее и оцелява  е най-скъпото нещо на света. Шосето, което води към манастира Св. Екатерина бавно ни отдалечава от нашия бедуински приятел, който дълго ни маха с ръка. Скоро той и колата му стават като малки точици в пустинята. Пустинята където той бе казал "Здравей", а един ден щеше да каже и "Сбогом" на живота.

 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.