След посещението на Асуанския язовир и езерото Насър, следващата ни спирка из дебрите на древната египетска цивилизация беше остров Филе. Ако обаче трябва да бъдем максимално прецизни остров Филе отдавна лежи на дъното на езерото Насър. Наименованието на острова има две тълкувания – едното от древноегипетски, а другото от древногръцки езици. От гръцки Филае може да се преведе като "отдалечено" или "нос на остров".
Древните египтяни наричали острова „П-аалек”, което означава едновременно „край" и „сътворение". По време на ислямската епоха е бил известен сред местните с името Ел Оаср - "Замъкът", или Гезирет Анас ел Вогуд, героя от приказката "Арабски нощи". Влюбеният Гезирет проследил любимата си до острова, където била заключена от баща си.
От
1979 година остров Филае е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното
културно наследство.
Както споменах в предишната публикация, това е мястото, където след мащабна спасителна операция на Световната организация е преместен храмът на богинята Изида. Самото пренасяне на прочутия храм на богинята трае цели три години, между
от 1977 г. до 1980 г. и е белязано от голям професионализъм и изключителен перфекционизъм на специалисти от няколко страни. Дори земята
под храма е оформена спрямо първоначалната на остров Филе.
Почвата е внимателно приготвена за приемането на сградите – тя е
подравнена там, където е неравна, и се закрепя със зидария там, където
пропада или е несигурна. Например западната стена на Големия храм е
подкрепена от много здрави основи, построени под нивото на водата до
наводнението, които почиват върху гранит, образуващ в този район
скалната основа на Нил. На места са изсечени стъпки по стената, за да се
улесни комуникацията между храма и реката. Храмът на Изида е пренесен подобно на храма Абу Симбел на отделни номерирани внимателно блокове и сглобен прецизно на намиращия се на около 500 метра от първоначалния остров Филе, по-висок остров Агилика. За да стигнем до там обаче първо трябва да
отидем до малкото населено място Шелал. От там с лодки се придвижваме
до остров Агилика.
Малкото импровизирано пристанище на Шелал от което може да наемете лодка, която да ви отведе до острова.
Имахме късмет и наехме лодка в която бяхме само двамата. Понеже пристигнахме почти по обяд туристите вече бяха намалели и се връщаха от посещението на острова. Бяхме улучили горещата част на деня, обаче пък щяхме да разгледаме храма на спокойствие. По водния път минавахме покрай интересни скални образувания.
В едната част на малко островче имаше някакъв ресторант и поради липсата на сносен такъв в Шелал, туристите спираха за да се подкрепят с храна и напитки. Решихме да пропуснем, едно защото бяхме направили късна закуска, друго защото времето напредваше и скоро горещината щеше да направи труден престоя на открито.
Сред пищна тропическа зеленина пред нас величествено се показа храма на Изида - най-популярната и най-почитана богиня в египетския религиозен пантеон.
За древните египтяни богинята Изида била олицетворение на идеалната съпруга, майка и сестра. Тя била дете на земния бог Геб и небесната богиня Нут.
Изображения на родителите на Изида и Озирис, богинята Нут и лежащия под нея бог Геб на стените на гробница в Долината на Царете
Изображение на богиня Нут във вътрешната част на саркофаг - музея Кайро.
Историята на богинята Изида е пълна с драматичти обрати. Още от утробата на своята майка, на нея било предопределено да се омъжи за своя брат Озирис и двамата да станат първата царска владетелска двойка на Египет. Историята на този бог и богиня дошла запазена до нас от текстовете на пирамидите. Запазените фрагменти били непълни поради разрушения нанесени от безмилостното време, влагата и осквернителите на гробници. Първият, който направил опит да ги обобщи и систематизира бил Плутарх. Творбата му "За Изида и Озирис" дава важни сведения за египетските религиозни обреди. Така разбираме, че цар Озирис бил убит от своя завистлив брат Сет. Сестрите на Озирис Изида, която била и негова съпруга и Нефтида открили тялота на своя брат и го оплакали. Изида, която владеела изкуството на магията успяла да съживи своя брат и съпруг и да зачене от него син, на когото при раждането му дала името Хор. Изида придвидливо скрила своя син в тресавищата на един безлюден остров за да запази живота му, заплашен от злия му чичо. Когато пораснал Хор встъпил в борба за престола на Египет, който бил узурпиран от Сет. По време на тази битка злия Сет извадил лявото око на племеника си. По-късно обаче то било възстановено от бог Тот. В някои други версии окото на ранения Хор било излекувано от млякото на богинята Хатхор. Възстановеното око станало един от най-могъщите египетски символи.
Снимка на свещения амулет изобразен върху репродукция на "Книгата мъртвите" - музея в Кайро.
Окото било наречено "уеджат - съвършеното око". Хор предложил своето извадено око на баща си Озирис за да му помогне в съживяването. Окото на Хор станало символ на оздравяването и силата. Уеджат имал свои храмове и жреци. Подобно на окото на Хор било окото на бог Ре, което той самият извадил за да търси своите деца Шу и Тефнут, които напуснали баща си за да изследват света и се изгубили в тъмните води на хаоса. Окото на Ре осветило мрака и богът намерил и върнал своите деца. Основната разлика между двата амулета била, че окото на Ре бил амулет със защитни функции, а окото на Хор бил лечебен амулет. Въпреки усилията на Изида и Хор, Озирис не могъл да се върне към света на живите. Той станал цар на задгробния свят. Пред него били изправяни на съд мъртвите. Подпомогнат от своята майка в борбата срещу Сет Хор победил и станал цар на Египет. Приживе египетските владетели били идентифицирани с бог Хор, след смъртта им с бог Озирис. Когато видите в музеи, храмове или гробници статуи на фараони изобразени като бог Озирис, това са техни статуи направени след смъртта им. Това е начина да различавате и разбирате това, което виждате пред себе си.
Статуя на фараона Рамзес II изобразяваща го като владетел на Египет приживе - изложена в музея в Кайро
Статуя на фараона Рамзес II, иобразяваща го като бог Озирис, направена след смъртта му - изложена в музея в Кайро.
Семейната сага на тези богове е основополагаща в египетската религия. Изида става спътница и царица на Озирис. Египетските жени търсели нейната помощ, когато техните деца страдали от ухапвания от скорпиони и змии – като отъждествяват своето ранено и страдащо дете с Хор. Чрез молитви и дарове в храмовете на богинята те се надявали да получат помощта на състрадателната майка Изида. Според древните митове Изида успяла да открие тайното име на бог Ра. По този начин в ръцете и се съсредоточила безгранична власт над бога и света. Храмът на богинята на остров Филе, бил издигнат за да пази южната част на Египет от нашественици. Древните египтяни твърдо вярвали, че магическите способности на богинята, ще ги пазят по-добре и от най-добрата армия.
В древността острова е бил непристъпен и забранен за обикновения египтянин. Считало се, че това било мястото където е бил погребан Озирис и никой освен жреците посветени на службата на кралската божествена двойка нямал право да пристъпва на острова.
Днес за желаещите да го посетят има направени и каменни алеи, които улесняват ходенето из пясъците. На места има и дискретна охрана и това е така, защото желаещи да се пробват да пристигнат при Аллах като почетни гости има достатъчно. Тероризма вече съвсем не е явление, което трябва да бъде пренебрегвано. Египет няма да спечели нищо от един терористичен акт, който освен че ще убие хора и унищожи древни артефакти, ще навреди сериозно и на имиджа на страната като спокойна туристическа дестинация. Не са малко примерите по света в това отношение, когато туристически обекти са заобикаляни по тази причина. Това което забелязах при разглеждането на храмовия комплекс е, че повечето от туристите и понятие си нямат от неговата история, значение или от боговете изобразени на стените. Минаваха набързо и единствено бяха съредоточени в селфитата, които си правеха на различни места. За мен това е странно. Не казвам, че храмовете трябва да бъдат посещавани само от специалисти, но една малка предварителна информация затова какво разглеждаш, съвсем няма да е в тежест на никого и посещението няма да изглежда като формално разглеждане на каменна анимация в знойния пек на деня. Имало е абсурдни случаи в които хора не могат да различат храмовете, които посещават в Египет. Не знам древните египтяни дали са отваряли сърцето си за любов към боговете, както правят почитателите на Исус векове по-късно, или със строежа на храмове в тяхна чест са изразявали страхопочитанието си към тези, които са смятали че държат живота им в ръцете си не само на този но и на онзи свят. Древните са считали живота за важен аспект от своето битие, но са отдавали съществено значение и на живота в отвъдното. До степен в която за разлика от другите народи в древността, египтяните са имали положително отношение към нея. Възкръсването за вечен живот е тясно свързан с Озирис, история с много символизъм и с огромно значение за египтяните. Когато човек се загледа внимателно върху издълбаните в стените на храма рисунки ще види пресъздадена тази история на живот, смърт и възкресение.
Тук е мястото да направим малко отклонение за да уточним разликата между това какво представлява храма и какво гробницата в религията и живота на древните египтяни. Храма е мястото където обитават боговете или по-точно богът /богинята на който е посветен. Едно от основните задължения приживе на властващия фараон е било да изгражда храмове които да служат за прослава на боговете в чиито ръце са съдбините на страната. Храмът във Филае е построен по заповед на фараона Нектанеб I Nectanabo, Kheperkara Nekhetnebef от тридесетата династия. Това е последната династия от фараони с местен египетски произход. По-късно храмът се разраства, дострояван и украсяван, и е изключително важен и популярен при управлението на Ptolemy II Philadelphius ( 285-246 пр.н.е. ) и Diocletian ( 284-305 след н.е.). Храмът е институцията, която е гарантирала благополучието на целия народ и е мястото където се отдава славата към божеството засвидетелствано от пищни религиозни церемонии извършвани от неговите жреци обучени да му служат и даровете принасяни на божеството от обикновените египтяни. Царските гробници също са вид храмове, но обитавани от фараона смятан за видим бог сред живите, за когото също са извършвани тайнства във вътрешността в специални помещения.
В началото храмовете посветени на боговете от религиозния пантеон не са били нищо повече от еволюирала форма на постройките от кирпич и слама от додинастичния период. С течение на времето техния строеж придобива по изтънчен вид придаден от по благородните и скъпи материали от които са строени. Настъпва време в което религиозната архитектура утвърждава създаването на канони, които се повтарят в изграждането на следващите храмовете във всяка една династична епоха. Това което можем да обобщим с една дума е, че древното египетско изкуство изцяло е подчинено и е в услуга на религията, прослава на боговете и на фараона, който е смятан за живо подобие на бога на земята. Това подобие се проявява не само в идеализацията на неговия образ за което споменах по-горе но и в изписването на имената на владетеля, едното от които винаги е "живия образ на Амон". По времето на моите пътувания из земите на Египет, посещението ми на безброй храмови комплекси, гробници и музеи не видях нещо, което да е изключение от това правило и да опровергава думите ми.
Формата на светилището на Изида във Филе следва класическите за египетските храмове форма. Портите са пирамидални на форма и колосални по размер. Във всеки ъгъл на адитона /място в храмовете, където е статуята на божеството, недостъпно за непосветени/ е имало монолитен олтар и клетка на свещен ястреб. Днес единият от олтарите се намира в Лувъра, а друг в музея във Фиренце /Флоренция/. Древните са идвали и оставяли своите дарове тук, вярвайки, че богинята е отговорна за пълноводието на Нил. Когато нивото на водите се покачвали, древните вярвали, че това се дължи на сълзите, които Изида е проляла заради смъртта на своя съпруг Озирис, убит от брат си Египетските божества, седнали, прави, крачещи, подаващи или взимащи символите на живота, са изобразени по стените на храма. Около тях за фон или за подсилване въздействието върху посетителя са изобразени и други представители на древноегипетската религия, всеки със своето символно значение - свещените змии кобри,птици,скарабеи, ладии и пр. Една приказка издълбана върху камък.
Йероглифи издълбани в камъка.
Портите на Птолемей II, разположени от дясната страна на пилона, са
останали от по-ранен храм. Основният портален пилон все още е в добро състояние (макар
датира от управлението на Нектанеб). От вътрешната страна на
портала има надпис"an 7 de la République" оставен от наполеонови войници, описващи победата им над
мамелюците през 1799 г.
Структурите оградени с каменни колони са представлявали помещения предназначени за свещениците. Колоните се отличават с елегантните си пропорции. Те поддържали покрива на сградата, често имитирали дървените стълбове или снопове тръстика, поставени в близост една до друга, както при постройките от палмови трупи. Едно от убежденията на древните архитекти било, че култовите сгради трябва да се придържат към древните традиции.
Колони тип "разтворен папирусен свитък" и тип "палма"
Втория пилон дава достъп до вътрешното светилище на храма с великолепна внушителна по размери врата.
Релефите изобразяват фараона Птолемей VIII Еверге́т II,бог Хор и богинята Изида.
В горната част има два по-малки релефа. На тях е изобразен фараона поднасящ дарове на боговете Хор, Изида и Озирис.
Статуя на лъв пред една от портите.От северната страна на предверието има достъп до вътрешния проход около храма.Влизайки през него попадаме на култови сгради /или поне това,което е останало от тях/ в религиозния комплекс.
Първото което виждаме са помещения предназначени за свещениците, които служили в храма на богинята.
Колона тип "папирусен свитък"
Релефи разказват историята на взаимоотношенията на властващите фараони и боговете.
Поднасяне на тамян и смирна на олтара на Озирис, Изида и Хор.
Много от изображенията са били изтрити от първите
християни, които са унищожили и стенописите в горния десен ъгъл на
портата, водеща към храма.
В религиозния комплекс има още храм на богинята Хатор.
Разпознава се веднага по специфичния начин на изобразяване на богинята-жена с кравешки рога на главата
С помощта на тези рога според древноегипетската митология тя издига Слънцето на небето. Богинята е съпруга на бог Хор.
В един по-късен етап тя е отъждествявана с богинята Изида. Древните египтяни не са пропуснали да почетат всички богове и богини свързани със семейството на бог Озирис.
На каменните стели присъстват дори четиримата синове на Тот и Хатор: Имсет /Амсет/ човек, Хапи /маймуна/, Дуамутеф /чакал/ и Кебехсенуф /сокол/. Храмът е издигнат от Птолемей IV. Известно е, че самият император Август се е занимавал с декорирането му.
Светилището на Изида. Най-важната част от храмовия комплекс
Релефи от стените на светилището. Изображение на свещената лодка.
Павилиона на император Траян. Най-запазената и елегантна сграда в храмовия комплекс.Намира се югоизточно от храма на Хатор.
Павилиона е украсен с четиринадесет колони с красиви резбовани капители. Благодарение на своята елегантност, привидно безтегловност и идеални пропорции, тази структура се е превърнала в своеобразен символ на целия остров Филе.
Различни по стил колони. Нямам представа дали така е бил украсен оригиналния павилион или в последствие при преместването е сглобен от това, което е останало запазено.
Траян е бил един от най-успешните римски императори. Пристигнал е в Египет не само в опит да контролира добилата бързо благодарение на военните инвазии империя, но и за да уреди лично икономическите условия на директния пазар на Рим с Ориента. Определя данъците и тарифите,които търговците е трябвало да заплащат по този пряк път.
Надписи на латински върху стените на храма.
Следи от римското присъствие и върху колоните в храма.
Свещеният комплекс, посветен на богинята Изида е бил действащ в продължение на четири века. За съжаление обаче той е последният такъв и е този, в който по един тъжен начин се поставя край на египетската цивилизация. С декрет издаден през 535 г.сл.Хр. от византийския император Юстиниан, Храмът е официално затворен и определен като езически. Екзалтирани християни нахлуват в светилището и успяват да разрушат по-голямата част от колоните, релефите и надписите. В знак на победата на Исус над Изида и Озирис, те рисуват или издълбават по стените християнски кръстове. Строят се и няколко църкви, които обаче не са запазени до днешни времена.
Следи от християнско присъствие в храма на остров Филе.
Надписи и рисунки от храмовите колони са буквално заличени и върху тях са издялани символите на новата вяра. Пред очите ми имаше доказателство че любовта към бог може и да руши. Може и да се излагам религиозно в очите на моите читатели, но гледката на повредените артефакти, които вековете бяха пощадили до момента в който над тях не е заиграло длетото и чука на фанатици от близки до нас времена ме караше да мисля точно това. А пък в Новия завет на Библията пише, че Исус е учил последователите си да бъдат мъдри като змиите и невинни като гълъбите.
Издълбани в стените ниши с изобразен над тях кръст в които са били поставяни предмети от религиозния християнски култ.
Предполагаемо място на християнски олтар в египетския храм.
Вандалите са заличавали египетските символи по колоните и са издълбавали върху тях християнски такива. Нямам представа такава ли е била повелята на времето или на християнството, при положение, че всички религии включват в себе си един могъщ небесен бог на който да се уповават вярващите. Освен това при положение, че християнската св.Троица поразително прилича на египетските триади, действието ми се струва излишно престараване.
Древногръцки надписи по стените.
На много места личат следите от наводнението и пренасянето на храма от остров на остров. Въпреки това обаче запазените артефакти са чудесни. На някои места могат да се видят как са изглеждали в оригинал сградите вътре и вън оцветени с ярки наситени цветове релефи и йероглифи. За съжаление вековете не са пощадили тази красота. Въпреки всичко постройките на храмовия комплекс на остров Филе въздействат и до днес на сетивата и са запазили силата да впечатляват.
Туристите, които разполагат с повече време и са се уредили с нощуване в Асуан, могат да останат и вечерта където да наблюдават звуково-светлинното шоу на острова. То се презентира на няколко езика и е нещо, което добавя нови и различни усещания на преживяването в храма. Нощта винаги прави фантастични неща със светлините. Нашето време обаче беше много ограничено и ние се отправихме към импровизираното малко пристанище до брега, където ни чакаше наетата от нас лодка. Препоръчително е когато наемате лодка, която да ви докара до острова да уговорите с лодкаря и връщането обратно. Заплатете след като завършите пътуването. Това е почти задължително, когато пътувате сами без да сте включени в група. Не рискувайте да останете без превоз на връщане. Лодката се отделя от брега и ние поемаме по водния път към Шелал. Храма на Изида бавно се смалява в далечината. Още един лек речен завой и се скрива, сякаш се разтапя в пространството между небето и водата.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
