четвъртък, 23 септември 2021 г.

Мъртвия град. Руините на Мемфис .

На 30 километра на юг от Кайро, близо до мястото където   Нилската долина и Нилската делта се сливат и стават едно цяло   се намират руините на град  Инебу-хедж (Белите стени), столица на  Кеме, както древните египтяни наричали своята земя. Айгюптос /Египтос/ е името, което древните елини дали на тази страна и то вероятно пак идва от едно от имената на този град, засвидетелствано от асирийския източник Хикуптах като Меннефер/Непоклатим в своята красота/ . Според древногръцкия историк Херодот градът е издигнат от цар Менес /историка използва името Мин, а в египетския владетелски списък известен като Абидоски списък е известен като Мени/, на когото приписват и основаването на I династия - 2920-2770 г. пр.Хр. Историците свидетелстват за Менес като за първи владетел на обединен Египет. Терминът пер-аа в превод от древноегипетски означава „голям дом“ или „палат“,   първоначално се е използвал за дома, в който живее владетелят и се използвал като титла. Терминът "фараон" е въведен от гърците. От Новото царство нататък Египет бил назоваван "Земята на фараоните". Пак според Херодот цар Менес  е заповядал да бъде построен бент, да се промени руслото на реката, течаща там, а на мястото на засипания стар завой на реката построил град. Мемфис дълго време е бил културен, административен и търговски център, който привличал търговци и поклонници от всички краища на Африка и Азия   .В този град в продължение на повече от три хилядолетия фараоните били коронясвани за владетели на страната. Със съжаление и тъга видях това, което е останало от могъщия някога град. "Останало от него" е условно казано, защото няколкото полусчупени статуи, сред които една огромна статуя от варовик  на цар Рамзес Втори и сфинкса с образа на царица Хатшепсут, барелефи и надписи оставени под открито небе на милостта на времето и природата в съседство с грозни бараки в които се продават всевъзможни сувенири от ниско качество едва ли могат да ви дадат представа за градът такъв какъвто е бил в миналото. Градът за който историците пишат, че е бил най-големият град в света от създаването си до около 2250 г. пр.н.е. Населението му е било над 30 000 души. Историкът Манетон съобщава, че градът е бил покровителстван от бог Птах  и неговата страховита съпруга богиня Сахмет.Мемфис е градът в който , около бога Птах се оформя  систематизирана теология. 

В  околностите на града се е намирал голям храм в чест на божеството. Затова градът е наричан  още   Hi-Ku-P'tah ("Мястото на Птах "). В близост до храма на бог Птах се е намирал и  и домът на свещения бик Апис, който е бил почитан като едно от проявленията на бог Озирис. Подобно на историята на Египет и Мемфис има своите периоди на възход и упадък в които значението на столица е отнемана и прехвърляна отново на града. Мемфис е бил столица на Египет през следните периоди:

       -по време на управлението на династията VIII през годините 2950 - 2180 г. пр. Хр .

        -по време на царуването на фараон Сети от XIX династия през 1290 - 1279 г. пр. Хр .

          -по време на царуването на фараоните на Новото царство през XIV-XII век пр. Хр. д.

          - по време на царуването на последните фараони в 404-343. Преди новата ера. д.

 По времето на управлението на XXV династия в Египет /Нубия и Тива/ столица става Напата, но някои политически решения още се взимат в Мемфис. 

Градът е бил главното пристанище на Египет, но след основаването на град Александрия ,който става столица на управляващата династия на Птолемеите Мемфис става втори по значение гради започва да запада. Градът е разрушен при инвазията на арабите. В Библията Мемфис е наричан Моф или Ноф. 

 Това е билета, който ви дава достъп до това, което е останало от града.


 Заграденото място е толкова малко, че въображението не може да си представи това, което е бил някога мащабът на този многолюден град. Всичко тук е оставено на милоста на времето и няма почти никаква поддръжка, да не говорим и за някакво съществено подреждане на артефактите. В центъра на малкия комплекс ви посреща сфинкса на царица Хатшепсут. Че това е великата царица разбирате, когато минете от другия й край, защото статуята посреща посетителите не с лицето си, а със задните си части.


Нейното лице е изобразено на входния билет. Тези, които са посещавали храма й в Деир ел-Бахри, лесно ще разпознаят нейните характерни  портретни черти. Овалното лице, широкото чело, разлятите очи с форма на бадем, очертаните силно удължени вежди, малките месести устни, закръглена брадичка и нейната усмивка - лека и загадъчна, Хатшепсут е древноегипетската Джоконда.


Хатхорова глава на царица Хатшепсут в нейния храм в Деир ел-Бахри. В периода на Новото царство 1550-1070 г.пр. Хр. , царицата е изобразена и отъждествена с богинята на любовта и хранителка на боговете с рога на крава и слънчев диск.

Сфинкса с образа на царица Хатшепсут в центъра на комплекса  Мемфис, заобиколен от грозни и неугледни търговски бараки. 

Произхода на думата "сфинкс" е гръцки и най-вероятно произлиза от египетската "жив образ". Сфинксовете са с тяло на лъв и глава на друго създание. В случая изображението на лицето е на великата и могъща царица. В митологията на гърците сфинксовете обикновено били женски, но египетските били мъжки. Хатшепсут е изобразена с немес на главата и уреус над челото. Царицата често е изобразявана  и като мъж .

 

 Статуя на царицата в образа на мъж от нейния погребален храм в Луксор.

 Египетската религия застъпвала вярванията, че сфинксовете притежавали мощ и магическа сила да защитават храмовете и гробниците на царете. Нерядко се строели цели алеи към храмовете  сред шпалир от сфинксове.

 

 На снимката - почетен шпалир от сфинксове с глава на овен към  храма в Карнак

 Акцентът  на  комплекса Мемфис е огромната статуя от варовик на фараона Рамессес Втори, разположена в специална постройка в началото.

 В древността статуята е била поставена до храм в околностите на Мемфис, посветен на приживе обожествения Рамессес Велики. Храмът  се е наричал "Храмът на Птах Рамессес, Възлюбеният на Амон, Бог, Владетел на Хелиополис" се е намирал на югозападния ъгъл на по-големия храм на Птах е отдавал почести освен на фараона, така също и на трите държавни божества по това време: Хор, Птах и ​​Амон. Статуя на триадата е запазена и до днес и се намира на територията на комплекса.

Руините на храма са открити през 1942 г. от археолога Ахмед Бадави и са разкопани през 1955 г. от Рудолф Антес. Разкопките разкриват религиозна сграда, двор за ритуални дарения, портик с колони, като предверие на колонна зала и тристранно светилище, изградени от кални тухли. Намерените религиозни сгради на територията на града показват, че бог Птах е бил основното божество и закрилник на града. Египтяните го считали за създател на целия свят и цар на всички богове. Откриването на храма е още едно доказателство за активното строителство и религиозна дейност, които този бележит фараон е извършвал приживе. Могъщия и най-дълго управлявал египетски цар е известен с огромния брой статуи, които е наредил да бъдат направени с неговия образ и поставени на различни места в управлявания от него Египет.



Детайли от статуята: картуш с един от прякорите  на царя издялан на  рамото му. В превод означава "силния бик". Рамессес е изобразен с покривало за глава тип немес, което е не чак толкова официална част от облеклото, но е било разрешено за носене изключително и само от царя. Покривалото било изработвано от раиран плат и в предната му част непосредствено над челото на царя бил прикрепван уреус - изображение на кобра с издута шия и полуотворена уста.

Фараонът никога не пропускал да подчертае своето величие. Единадесет владетели носели името Рамессес, но само Рамессес Втори имал славата на най-успешния и най-дълго царувалия от династията на Рамезидите. Този фараон нямал царски произход. Неговият дядо бил обикновен везир, който заемал за съвсем кратко време трона на Египет. Вероятно това е дало стимул на фараона да надмине по величие предишните царе. Бил е силно харизматична личност, смел водач на армията си, която оглавявал лично в немалко битки. Върху много храмови стени има изобразени неговите бойни подвизи. Но това била само едната страна от периода на неговото управление. Рамессес Втори успял да осигури на своите поданици и дълги години на мир и благоденствие, които били използвани за невиждано по мащаби строителство на храмове, най-вече след победата си в битката при Кадеш. Всичко това определя неговото царуване като "златен век" за Новото царство. Най-известният храмов комплекс е Абу Симбел, разположен на западния бряг на река Ни, включващ два храма, посветени на фараона Рамессес Втори и любимата му съпруга Нефертари. Фараонът е бил изключително потентен мъж с много съпруги и баща поне на 120 деца. Преживял повечето от тях и днес гробница № KV5, която е най-голямата и издълбана специално за тях в Уади ел-Мулук /Долината на царете, в превод от арабски „Вратите на Царете“/ е техния погребален мавзолей, който е и първият такъв в долината. Големият храм в комплекса Абу Симбел е посветен на божествената триада Ра, Хор и Птах, а образа на великия фараон доминира навсякъде в сградата. Малкият храм е посветен на богиня Хатхор и е издигнат в чест на Нефертари като нейно превъплъщение. Малко са жените, които получават такова свидетелство за любов от съпрузите си, особено, ако това е владетел , който имал безброй съпруги и наложници. Издигайки този храм Рамессес казва, че го посвещава на тази "заради която слънцето свети" През 1964 – 1968 година започва строителството на язовир "Насър" и храмът при мащабна акция на ЮНЕСКО е разглобен и преместен на плато, 64 метра по-високо от оригиналното му местоположение, за да не бъде залят от водите на язовира.


В дъното на комплекса почти до оградата е изложена  още една статуя на фараона. Той е изобразен на главата с Хеджет, което е официалното име на  Бялата корона - символът  на Горен Египет. Както всяка изключителна личност и Рамессес Втори не е подминат откъм сензационни предположения. Две са любопитните легенди свързани с него. Едната от тях е, че той е фараона при който се е състоял Изхода на евреите от Египет. Познавачите на Библията обаче веднага отхвърлят тази теория с довода, че при Изхода, египетския фараон, който преследва Мойсей и народа му загива заедно с войската си в морето. Другата версия е, че Мойсей е вероятно един от синовете или внук на великия цар. Този път позоваването е на текст в Библията "След дълго време умря царят Египетски" и Адонай се явява на Мойсей за да го убеди да поеме мисията да изведе народа от Египет. Няма нито едно доказателство, че това е наистина така. В противен случай, както се шегуват зевзеците Мойсей е трябвало да предяви претенциите си към трона на могъщата страна, вместо да се скита из пясъците на пустинята  и да бере грижата за оцеляването на толкова много хора.


 Безценни древни паметници  оставени под открито небе. 

 

 През 641г. арабският пълководец Амр иби ал Ас , съратник на пророка Мухаммад ръководи завоюването на Египет като побеждава византийците в битка при Хелиополис /днес предградие на Кайро/. По негово нареждане руйните на древния град Мемфис са използвани за каменоломни и източници на материали за изграждането на столицата Кайро. Така историята на великия град прави още една крачка назад. Днес няма нищо, което да ухае като надежда свързана с бъдещето на този град , или поне на това, което е останало от него. 

Мемфис е мястото където географията превзема и заличава историята. Реституцията на земи в които се намират паметници на културата и историята не е подминала и Египет. Днес по-голяма част от земите където се е намирал Мемфис са частна собственост и представляват палмови гори около село Мит Рахинах и това заедно с тинята са съществена пречка за археологически разкопки. 

 


 


Тревожност сред научната общност буди намерението на египетското правителство да продължи изграждането на магистралата, която ще облекчи наистина безумният и тежък трафик на града Кайро свързвайки го с изграждащата се нова административна столица на страната. Магистралата ще преминава през защитени от ЮНЕСКО територии, които включват и тази на древния Мемфис, обявен за обект на организацията през 1979 г. След около час разглеждане и снимки на артефактите напускаме комплекса, качваме се на колата и поемаме към Кайро. Виждам  през прозореца като в забавен каданс какво следва за  бъдещето на комплекса. Какво ще стане с или какво ще остане от древния град след още 10-20 години? Сетивата ми регистрират само два тъжни отговора - може би тинята на Нил окончателно ще превземе територията на един от най-блестящите градове на древноегипетската цивилизация, или строежа на новата магистрала ще го погълне. Вероятно под натиска на тези обстоятелства, които са "завоевателят" от години ще доведе до там, че някой от новостроящите се музеи ще даде подслон на артефактите и само една табела на мястото на комплекса покрай магистралата ще регистрира неговото някогашно местоположение. Мемфис ще влезе в тъжната класация на загубените за човечеството велики градове. Сещам се, че само Стивън Спилбърг ги възкресява от печалното състояние да изчезнат от паметта на човечеството. Разбира се стига да му хрумне да изпрати Захи Хауас по следите на някой древноегипетски Кивот.





Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

Докато нилометрите са възникнали във фараонски времена, те продължават да се използват от по-късните цивилизации, които са властвали в Египет. Някои са построени през римско време. - https://bg.wikiwagsdisposables.com/700942-nilometer-QZZWEL




 




под груповото заглавие Старото царство. Фараоните от Петата династия царуват около 150 години, от началото на 25 век пр. Н. Е. До средата на 24 век пр. Н. Е. - https://bg.wikiprojectwillowbrookstudy.com/326535-fifth-dynasty-of-egypt-QVLHJZ
под груповото заглавие Старото царство. Фараоните от Петата династия царуват около 150 години, от началото на 25 век пр. Н. Е. До средата на 24 век пр. Н. Е. - https://bg.wikiprojectwillowbrookstudy.com/326535-fifth-dynasty-of-egypt-QVLHJZ
) често се комбинира с династии III, IV и VI под груповото заглавие Старото царство. Фараоните от Петата династия царуват около 150 години, от началото на 25 век пр. Н. Е. До средата на 24 век пр. Н. Е. - https://bg.wikiprojectwillowbrookstudy.com/326535-fifth-dynasty-of-egypt-QVLHJZ
) често се комбинира с династии III, IV и VI под груповото заглавие Старото царство. Фараоните от Петата династия царуват около 150 години, от началото на 25 век пр. Н. Е. До средата на 24 век пр. Н. Е. - https://bg.wikiprojectwillowbrookstudy.com/326535-fifth-dynasty-of-egypt-QVLHJZ
разказва история за това как крал Хуфу от династия IV е получил пророчество, че тризнаци, родени от съпругата на свещеника на Ра в Сакбу, ще свалят него и наследниците му и как той е направил опит да умъртви тези деца - на име Юзеркаф, Сахуре и Нефериркаре; през последните години обаче учените разпознават тази история в най-добрия случай легенда и признават своето невежество относно това как се е случил преходът от една династия към друга. - https://bg.wikiprojectwillowbrookstudy.com/326535-fifth-dynasty-of-egypt-QVLHJZ
разказва история за това как крал Хуфу от династия IV е получил пророчество, че тризнаци, родени от съпругата на свещеника на Ра в Сакбу, ще свалят него и наследниците му и как той е направил опит да умъртви тези деца - на име Юзеркаф, Сахуре и Нефериркаре; през последните години обаче учените разпознават тази история в най-добрия случай легенда и признават своето невежество относно това как се е случил преходът от една династия към друга. - https://bg.wikiprojectwillowbrookstudy.com/326535-fifth-dynasty-of-egypt-QVLHJZ
разказва история за това как крал Хуфу от династия IV е получил пророчество, че тризнаци, родени от съпругата на свещеника на Ра в Сакбу, ще свалят него и наследниците му и как той е направил опит да умъртви тези деца - на име Юзеркаф, Сахуре и Нефериркаре; през последните години обаче учените разпознават тази история в най-добрия случай легенда и признават своето невежество относно това как се е случил преходът от една династия към друга. - https://bg.wikiprojectwillowbrookstudy.com/326535-fifth-dynasty-of-egypt-QVLHJZ

Едфу - храмът на бог Хор

 Древните египтяни са се постарали да не оставят нито един от боговете си бездомен. Независимо от ранга си, всеки един от тях е разполагал с един или повече храмове из страната и подобаващ брой жреци,които да го обслужват.

 Имам чувството, че древен Египет е бил зает само  с това да обожествява фараоните си, да строи огромни храмове на боговете си и всички които са свързани с тях. Независимо дали са от човешкия или животинския вид. Когато посетихме Едфу не се изненадах, че нещата се повтарят и тук. Различно е само името на бога, властелина на храма, който предстоеше да разгледаме - бог Хор. Посещението на Едфу, беше част от нашата круизна програма по река Нил. Рано една сутрин кораба бавно приближи пристана на Едфу, който се намира на около 110 км. северно от Асуан. В миналото  градът е бил  от най-богатите  и процъфтяващи  на Египет. Бил е втория по големина Ном / административно-териториална единица в Древния Египет /на Горен Египет. Египтяните наричали градът Едфу Джеб , а гърците “Apollopolis Magna”, защото са идентифицирали Хор с техния бог Аполон. Мястото на построяването на храма не е избрано случайно. Според древните египетски митове, това е мястото на което бог Хор е водил битка със злия си чичо Сет, който убива баща му Озирис.  Работата по строежа на храма  в Едфу започнала  по време на управлението на Птолемей III (около 237 г. пр. Хр.) и завършила  при управлението на Птолемей XII. Направени са някои допълнения от друг владетел от Птолемеите и от Римския император Август. Построяването на храма и допълненията към него, надписи и релефи отнема 180 години. Съвсем  малко допълнение налагащо се поради това, че често споменаваме династията Птолемеи във връзка с някои храмове в Египет. Четири са храмовете които се отнасят към времето на  династията на Птолемеите Едфу, Есна, Дендера и Ком Омбо. Важно е да се отбележи, че те са заменили по- стари такива храмове, разположени на същите места. Птолемеите са фараонска династия с македонски произход. Управлявали са Египет от 305 г.пр. Хр. до 31 г.пр. Хр. След внезапната смърт на Александър Македонски през 323 г. пр. Хр.,  империята е разделена между неговите най-влиятелни диадохи /пълководци/. Начело на Египет застава един от най-опитните генерали Птолемей Лагх, който се обявява за владетел на Египет, Либия, Финикия и някои острови в Средиземно море под името Птолемей I Сотер. Историците подхвърлят тезата, че може би Лагх е брат на Александър Македонски от връзката на баща му Филип и  майката на Лагх Арсиноя, които живеели в конкубинат. Египтяните приемат Птолемеите като владетели и скоро започват да ги честват като фараони. Елинската династия  извежда Египет до могъщество и културен  разцвет.  Страната отново става водеща сила в Източното Средиземноморие. Птолемеите започват да се сравняват и да подражават на древните фараони. Подобно на тях сключват бракове със сестрите си  и повечето  деца  родени от тези бракове са плод на инцест. Развиват активна строителна дейност, като не забравят да увековечат себе си като фараони. Генеалогията на царете от тази династия е доста объркваща понеже всички те до един приемат името Птолемей. Жените им /които в повечето случаи са и техни сестри/ носят имената Береника, Клеопатра или Арсиное. 

 До средата на XIX век храмът в Едфу е почти погребан под пясъците на пустинята. Върху него е построено  кирпичено селище, което днес е избутано в покрайнините на града. Едфу дължи преоткриването си на французина Огюст Мариет, който провежда мащабни археологически проучвания на територията на Египет. Всички открити артефакти  той събира и излага като експонати в открития от самия него музей в Кайро. Нашата разходка из Едфу започва от малкото пристанище откъдето ни качват на файтони с които се отправяме към храма. Няма да описвам в подробности раздрънканите, стари и накичени със различни лъскавини и шарении превозни средства. 

Ще споделя само, че съм се возила на  рикша "тук тук"  в Тайланд и допреди  да се качим на файтона в Едфу считах това за най-кошмарното си преживяване. Мръсотията и мизерията край които минавахме беше ужасяваща. Най-страшното обаче беше безумното маневриране между кривите улички пълни с играещи деца, камили, просяци, сергии разположени на самия път.  До едно определено време стоях с отворени очи, а  после ги затворих от страх да  не стана свидетел на някой размазан крайник на пешеходец.Така пропуснах да видя точно кога стигнахме , но усетих спирането и това ми подсказа, че вече сме на мястото. Още със слизането от файтона бяхме налазени от улични търговци, които искаха да ни продадат всевъзможни неща. Картинката ни беше позната от всяко едно място, което спирахме да разглеждаме. Бяхме добили и тренинг да ги игнорираме  любезно но категорично и се запътихме към стената зад която се намираше храма. 

 

Алеята към храма, която изминахме пеша.

 Гледката на огромния пилон, която се откри пред нас  е впечатляваща. По правило пилоните са строени последни , а не първи като част от религиозните храмове.

Извисяващите се стени от пясъчник са покрити с йероглифи и релефи отразяващи батални сцени от войните които  е водил фараон Птолемей XII. Под погледите на боговете Хор и Хатхор  в класическа пропагандна  поза  всемогъщия и всепобеждаващ фараон  се готви да разбие черепите на победените.


Над главата на фараона  е изобразена богинята Нехбет в образа на лешояд. Богинята е възприемана като покровителка на Горен Египет. В ноктите си държи символа шен, който  представлява пръстен -кръг с линия в допирателна към него. Кръгът символизира безкрайността.

 Изображение на бог Хор на централната част на пилона. Бога  е увенчан  с двойната корона на Египет наречена Пшент.Короната е  комбинация между Червената корона  на Долен Египет  и Бялата корона на  Горен Египет. Носенето на пшент в Древен Египет символизира могъществото и властта на фараоните над целия Египет. Според митологията Хор е първият фараон на Египет.

 


 Изображение на богиня Хатхор , държаща в едната  си ръка "Анх"  най-значимия символ на древния Египет , символизиращ единението на женското божество Изида и мъжкото божество Озирис, тоест съюза на земното и небесното. На главата е изобразена с короната Пшент, подобно на  Хор. Хатхор и Хор са брачна двойка. Техен син е Ихи, бог на музиката. В някои митове Хатхор е посочвана  и като майка на Хор. Това става в един по-късен етап в който Хатхор е отъждествявана с Изида.

Релефа в близък план.

Нямам представа как  елините Птолемеи са възприемали и разбирали религията на древните египтяни, но  изобразено на втори храм след този на остров Филе, виждам как египетските богове нямали нищо против  фараоните да извършват такова недуховно действие като   разбиване глави на пленници пред очите им. Директно, без да ги глезят с някакви международни конвенции.  За страх или за слава, или действията комбинирали  и  двете причини ?!

 

  Горната част на пилона.

 

 Изобразен е слънчевия диск, ограден от две кобри и крила. Слънчевия диск представлява бога на слънцето  Ра. Кобрите са символ на Уаджет и Нехбет, богините закрилнички на Долен  и Горен Египет, известни като "Двете дами". Кобрите представляват символа на суверинитет  и божествената власт на фараона.  Крилата представляват богинята Нехбет. Като цяло това символично изобразяване представлява символ на защита.

 За да няма никакво съмнение на кой е посветен храма пред огромния пилон  от двете му страни са поставени статуи  на бог Хор в образа на сокол.


 Статуята на бога в образа на сокол ,която се намира в дясно в подножието на пилона. Главата на стауята е изобразена с царската корона на Египет ,символ  на властта


Главата на птицата в близък план. Окото на Хор е изобразявано във вид на око с вежда и спирала под тях, което  някои изследователи интерпретират като символ на енергията и вечното движение. Окото на птицата е окото на бог Хор ,символа уаджет. Символа ,който буквално пронизва и се среща из цялата религиозна история на Египет. Окото е споменато и в
„Книгата на мъртвите“, „Окото на Хор награждава с вечен живот; и то ме защитава дори когато е затворено“.


Статуята на сокола ,която се намира в ляво от пилона. В краката на птицата има малка статуя на момче. Това е изображение на Хор в детска възраст, тогава когато  е бил наричан Хар-па-Херед/ детето Хор/. Според Р. Антес написал книгата "Митология в Древен Египет", бог Хор е представлявал истинска троица, състояща се от небесен цар, земен цар и сокол.Историята на бог Хор описах подробно в публикацията за остров Филе и единственото ,което ще допълня тук са имената на бога с които е бил известен в определени моменти от неговия живот ,според древноегипетската религия. 

Херу-ур / още  наричан Хармерти/ е най-старата версия на бога Хор. Негови очи са слънцето и Луната. По време на новолуние е сляп и тогава е наричан Мехенти-ер-ирти /"този, който няма очи"/. 

Възвърнал зрението си е наричан Хенти -ирти /" този,който има очи"/. Като Херу-ур е главен бог ,син на Геб и Нут. По-късно вече като Хар-са -Изет / или Харсиезис/  е припознат като син на Изида и Озирис.В ролята му на пазител на Озирис в Дуат /Отвъдното/ е името му Хар-недж-итеф /Харендотес на гръцки/. Като Бехедти е главно божество в Бедхет /Едфу/, където се асоциира със сокол. Като Шенти-ирти ,Хор е бог -сокол на реда и закона. В късните епохи започват да асоциират Хор със слънчевия бог Ра и става Ра-Херехти, Хер-ахети/"хор на двата хоризонта/, Хар-ем-ахет /" Хор над хоризонта"/,Хорахти, Хармахис /гръцки/, бог на утринното слънце. В обединение с Шу ,бога на въздуха в египетската религия ,Хор  е известен с името  Анхур.

Много имена, много чудеса би възкликнал някой шегаджия и ще бъде прав. Не знам как са се оправяли жреците на бога, но в края на краищата това им е била работата. Да медитират върху различните  имена на Хор  ,   и да гадаят какво е искал да предадат  на фараона и народа в различните му  превъплъщения. Голямо масажиране на ума пада, докато ги запомни човек.

 Преминаваме във вътрешния двор на огромния храмов комплекс.

Обръщам се за да снимам огромния пилон от вътрешната страна на двора. Релефите изобразяват отново отношенията на фараона с боговете. Основните такива са поднасяне на дарове. Като дарители фараоните явно са трупали солидно количество дивиденти , най-същественият  обаче от които се очаквало да получат след като умрат, тоест перспективата,  те самите да станат богове. Интересното е ,че нито на тези релефи нито на тези в храма на остров Филе  са  изобразени  обикновени дарители от народа и какво ги очаква  след като принесат даровете си. Правили са го по няколко пъти в годината и по различни поводи. При това в много случаи буквално са отделяли последния си залък за да направят дарението. Всичко това отделно от данъците, които отивали в хазната на държавата.Да не забравяме ,че са повтаряли действието с даровете в чест не само на един бог. Според историята на древен Египет, тези,които са имали най-голяма полза от  подобни преживявания са били кастата на жреците. Ако някой се загледа подробно по стените на храмовете ще забележи  ,че представители на тази каста рядко са били изобразявани. Основната причина е, че самият фараон бил възприеман като върховен жрец на всеки  храм и единственият, който релефите показват да свещенодейства пред тях. Това обаче била един вид парадната сцена на тия отношения. Зад кулисите на "представлението" стояла безчислена армия от жреци, които обслужвали храмовете, отваряли храмовите олтари, докосвали и обслужвали божествените статуи, разпореждали се с даренията. Разбира се  най-важната им задача била да работят активно върху религиозното съзнание на древния египтянин и да подддържат вярата му, че личността на фараона е свещена, и редът във Вселената се крепи благодарение на култа  и ритуалите. Жреческият елит добре владеел умението да манипулира митовете и религията по начин, който да служи на техните и на фараона интереси. Подчертаван бил факта, че храмовете действително били обитавани от боговете и в тях се проявявала цялата им божествена сила. С техния строеж, чието основно задължение било на властващия  фараон се осигурявал и гарантирал политическия, икономическия, социален и религиозен просперитет на царството и личното благополучие на всеки един египтянин. При такава  масирана и непрекъсната обработка на съзнанието въобще не е за чудене, че древния египтянин давал мило и драго това да се случва. Въпреки старанията на обикновеннния египтянин обаче, религията  изобщо не застъпвала идеята да се грижи за спасението на душата му  нито  е имало книга подобна на Библията в която да има очертани някакви етични кодекси. Всичко се свеждало само до култа, до ритуалите и нищо друго.


В близък план пилона от вътрешната страна.

 Стандартна структура на пилонен храм от епохата на Новото царство.Подобни са храма на остров Филе и други по долината на река Нил. Храма в Едфу е в най-голяма степен запазен в този архитектурен стил.

Перистилния двор  след пилона заобиколен от три страни  с 32 колони  

 Храма представлява цял един комплекс, в който се помещават и други постройки. Складове, работилници, жилищни помещения на жреци и такива на обикновенни прислужници. Накрая, но не като значение са "златната къща", в която различни занаятчии създавали статуите на боговете,"къщата на книгите" в която се съхранявали ценни документи от историята на страната  и "къщата на живота", която винаги е била забулена в тайнственост. Вероятно е това да е заради нейните обитатели, които се отдавали на тайнствени ритуали,които имали за цел да съхранят древната религия и да поддържа култа към владетеля. Има и помещение наречено "маммиси" и това е сакралното място където се смята, че е родено божеството. На бог Хор изглежда му се е случило да се роди на две места, понеже помещение "маммиси" /зала за раждане/ има и в храма на остров Филе.В Едфу, помещението "мамиси" се намира на запад от входа на храма.


Построено е  от Птолемей VIII Евригет II и украсен с релефи от Птолемей ІХ Сотер II.



 В основната камера на дясната стена са релефи на Хатор от Дендера. Самата структура и подредба на храмовете също има определено значение и цели. В строежа няма нищо случайно и построено просто ей така. Стената, която заобикаля храма  е имала значението да предпазва от влиянието на лоши магически заклинания. Двата пилона представляват две планини и портата между тях отваряйки се символизира слънцето  и победата на светлината над мрака. Каменните колони с форма на папируси символизират растения по които протичат соковете на живота. 

В своята цялост храма символизира самия живот.


Още една двойка соколи, разположени пред първата или външната   хипостилна зала, която предхожда светилището на бога.

Вътре в залата  има две малки камери. Едната в дясно е "къщата на книгите", или библиотеката, където се съхранявали ритуалните текстове. Другата камера е мястото за освещаване. Самата зала има 12 колони, а стените са украсени с релефи, които показват основаването на храма.


 Колоните наистина могат да се възприемат като каменни папируси, запазили през вековете  историята на Египет и храмовете.





Релефи от стените.

 


 Вътрешната хипостилна зала също има 12 колони.  В горната лява част на залата е разположена една интересна стая,която е изпълнявала функцията на нещо като лаборатория в която се приготвяли парфюми и ароматите на тамяните. Техните формули са останали записани по стените.



Предверието към най-сакралната част от храма-светилището на бог Хор.

Коридор минава през  светилището и води към няколко камери украсени с цветни релефи запазени до днес.


Светилището е изградено от полиран гранит и тук  се  е  намирала   златната статуя на бог Хор,създадена по времето на управлението на Нектанеб II или Нектанебид II, който е последният фараон от египетска династия.

 Светилището е било използвано и от Птолемеите и включено по-късно  в храма създаден от тях.

В долния десен ъгъл на стената има интересни релефи изобразяващи фараона Птолемей IV Филопатор,който отваря вратата на светилището стои в смирена поза пред своите посмъртно обожествени родители Птолемей III Евергет и Береника II поднасяйки им тамян пред свещената лодка на Хатор -Изида.
 

Копие на дървената лодка с която статуята на бог Хор е била изваждана от храма за да участва в  религиозни процесии по време на празниците в храма. Оригинала на лодката се намира в Лувъра Париж.

 Светилището е заобиколено, от външната страна, с 12 стаи, където са изобразени религиозни сцени по стените.


За разлика от другите храмове този в Едфу  е датиран с голяма точност. Знаят се годините на полагането на първия камък, допълненията,началото на декорацията на хипостила , завършване на тавана, мерките на храма ,  годините на официалните откривания и освещавания. 

Надписите показват, деня, месеца и годините на строителните фази.



Върху външните стени има подробен текст за историята на храма и неговото освещаване, религиозни ритуали,чествания  и важни празници в Едфу. 

На запад от храма се намират високи могили от развалини, които  маркират мястото на древния град. Археологически разкопки тук са възстановили  гръко-римските сгради, разположени под къщите на византийската и арабската империя.

 


Оригиналните оградни стени на пространството около  храма

 



Стените изидани от тухли  направени от нилска кал примесена със слама са издържали в продължение на векове.

 Древните египтяни са считали храма в Едфу за пазител на "вратата към остров Елефантин" през епохата на Старото царство.Това, което го отличава от храма на остров Филе, е че е бил достъпен за народа. Няколко пъти в годината храма е ставал място на грандиозни религиозни церемонии, които са почитали някои от най-значимите моменти от живота на бог Хор- неговото раждане, битката му със злия Сет, сватбата му с богинята  Хатор и коронясването му за първи цар на Египет. Днес храмовете в Египет имат само историческа и културна стойност. Никой египтянин  не вярва в Ра, Озирис, Изида, Хор и пр. Боговете на Древен Египет се оказаха смъртни. Отидоха си заедно със смъртта на  хората, които вярваха в тях. Векове след древността други богове са превзели тази страна. Според статистиката 90 % от населението изповядва ислям  Християнската деноминация е представена от копти, по традиция представители на Коптската православна и Коптската католическа църкви. При последното ми пътуване в Египет /2021г /ми казаха, че  евреите изповядващи иудаизъм са  трима души в Кайро и двама в Александрия.пПосветихме на разглеждането на Едфу почти целия ден. Тръгваме  уморени, но доволни обратно по алеята в края на която ни очакваше живописния файтон за да ни заведе до кораба на пристанището. Водача ни погледна  и усмихнато на развален английски ни попита как се чувстваме. Отбелязах си наум, че само туристите и учените посещават Египет заради храмовете. Египтяните живееха до тях и освен, че ги бяха превърнали в един вид начин на препитание, изобщо не се интересуваха от могъществото на боговете, които са владеели живота и въображението на прадедите им.

 

 
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

Докато нилометрите са възникнали във фараонски времена, те продължават да се използват от по-късните цивилизации, които са властвали в Египет. Някои са построени през римско време. - https://bg.wikiwagsdisposables.com/700942-nilometer-QZZWEL