На 30 километра на юг от Кайро, близо до мястото където Нилската долина и Нилската делта се сливат и стават едно цяло се намират руините на град Инебу-хедж (Белите стени), столица на Кеме, както древните египтяни наричали своята земя. Айгюптос /Египтос/ е името, което древните елини дали на тази страна и то вероятно пак идва от едно от имената на този град, засвидетелствано от асирийския източник Хикуптах като Меннефер/Непоклатим в своята красота/ . Според древногръцкия историк Херодот градът е издигнат от цар Менес /историка използва името Мин, а в египетския владетелски списък известен като Абидоски списък е известен като Мени/, на когото приписват и основаването на I династия - 2920-2770 г. пр.Хр. Историците свидетелстват за Менес като за първи владетел на обединен Египет. Терминът пер-аа в превод от древноегипетски означава „голям дом“ или „палат“, първоначално се е използвал за дома, в който живее владетелят и се използвал като титла. Терминът "фараон" е въведен от гърците. От Новото царство нататък Египет бил назоваван "Земята на фараоните". Пак според Херодот цар Менес е заповядал да бъде построен бент, да се промени руслото на реката, течаща там, а на мястото на засипания стар завой на реката построил град. Мемфис дълго време е бил културен, административен и търговски център, който привличал търговци и поклонници от всички краища на Африка и Азия .В този град в продължение на повече от три хилядолетия фараоните били коронясвани за владетели на страната. Със съжаление и тъга видях това, което е останало от могъщия някога град. "Останало от него" е условно казано, защото няколкото полусчупени статуи, сред които една огромна статуя от варовик на цар Рамзес Втори и сфинкса с образа на царица Хатшепсут, барелефи и надписи оставени под открито небе на милостта на времето и природата в съседство с грозни бараки в които се продават всевъзможни сувенири от ниско качество едва ли могат да ви дадат представа за градът такъв какъвто е бил в миналото. Градът за който историците пишат, че е бил най-големият град в света от създаването си до около 2250 г. пр.н.е. Населението му е било над 30 000 души. Историкът Манетон съобщава, че градът е бил покровителстван от бог Птах и неговата страховита съпруга богиня Сахмет.Мемфис е градът в който , около бога Птах се оформя систематизирана теология.
В околностите на града се е намирал голям храм в чест на божеството. Затова градът е наричан още Hi-Ku-P'tah ("Мястото на Птах "). В близост до храма на бог Птах се е намирал и и домът на свещения бик Апис, който е бил почитан като едно от проявленията на бог Озирис. Подобно на историята на Египет и Мемфис има своите периоди на възход и упадък в които значението на столица е отнемана и прехвърляна отново на града. Мемфис е бил столица на Египет през следните периоди:
-по време на управлението на династията VIII през годините 2950 - 2180 г. пр. Хр .
-по време на царуването на фараон Сети от XIX династия през 1290 - 1279 г. пр. Хр .
-по време на царуването на фараоните на Новото царство през XIV-XII век пр. Хр. д.
- по време на царуването на последните фараони в 404-343. Преди новата ера. д.
По времето на управлението на XXV династия в Египет /Нубия и Тива/ столица става Напата, но някои политически решения още се взимат в Мемфис.
Градът е бил главното пристанище на Египет, но след основаването на град Александрия ,който става столица на управляващата династия на Птолемеите Мемфис става втори по значение гради започва да запада. Градът е разрушен при инвазията на арабите. В Библията Мемфис е наричан Моф или Ноф.
Това е билета, който ви дава достъп до това, което е останало от града.
Заграденото място е толкова малко, че въображението не може да си представи това, което е бил някога мащабът на този многолюден град. Всичко тук е оставено на милоста на времето и няма почти никаква поддръжка, да не говорим и за някакво съществено подреждане на артефактите. В центъра на малкия комплекс ви посреща сфинкса на царица Хатшепсут. Че това е великата царица разбирате, когато минете от другия й край, защото статуята посреща посетителите не с лицето си, а със задните си части.
Нейното лице е изобразено на входния билет. Тези, които са посещавали храма й в Деир ел-Бахри, лесно ще разпознаят нейните характерни портретни черти. Овалното лице, широкото чело, разлятите очи с форма на бадем, очертаните силно удължени вежди, малките месести устни, закръглена брадичка и нейната усмивка - лека и загадъчна, Хатшепсут е древноегипетската Джоконда.
Хатхорова глава на царица Хатшепсут в нейния храм в Деир ел-Бахри. В периода на Новото царство 1550-1070 г.пр. Хр. , царицата е изобразена и отъждествена с богинята на любовта и хранителка на боговете с рога на крава и слънчев диск.
Произхода на думата "сфинкс" е гръцки и най-вероятно произлиза от египетската "жив образ". Сфинксовете са с тяло на лъв и глава на друго създание. В случая изображението на лицето е на великата и могъща царица. В митологията на гърците сфинксовете обикновено били женски, но египетските били мъжки. Хатшепсут е изобразена с немес на главата и уреус над челото. Царицата често е изобразявана и като мъж .
Египетската религия застъпвала вярванията, че сфинксовете притежавали мощ и магическа сила да защитават храмовете и гробниците на царете. Нерядко се строели цели алеи към храмовете сред шпалир от сфинксове.
Акцентът на комплекса Мемфис е огромната статуя от варовик на фараона Рамессес Втори, разположена в специална постройка в началото.
В древността статуята е била поставена до храм в околностите на Мемфис, посветен на приживе обожествения Рамессес Велики. Храмът се е наричал "Храмът на Птах Рамессес, Възлюбеният на Амон, Бог, Владетел на Хелиополис" се е намирал на югозападния ъгъл на по-големия храм на Птах е отдавал почести освен на фараона, така също и на трите държавни божества по това време: Хор, Птах и Амон. Статуя на триадата е запазена и до днес и се намира на територията на комплекса.
Руините
на храма са открити през 1942 г. от археолога Ахмед Бадави и са разкопани
през 1955 г. от Рудолф Антес. Разкопките разкриват религиозна сграда, двор за ритуални дарения, портик с колони, като предверие на колонна зала и тристранно светилище, изградени
от кални тухли. Намерените религиозни сгради на територията на града показват, че бог Птах е бил основното божество и закрилник на града. Египтяните го считали за създател на целия свят и цар на всички богове. Откриването на храма е още едно доказателство за активното строителство и религиозна дейност, които този бележит фараон е извършвал приживе. Могъщия и най-дълго управлявал египетски цар е известен с огромния брой статуи, които е наредил да бъдат направени с неговия образ и поставени на различни места в управлявания от него Египет.
Детайли от статуята: картуш с един от прякорите на царя издялан на рамото му. В превод означава "силния бик". Рамессес е изобразен с покривало за глава тип немес, което е не чак толкова официална част от облеклото, но е било разрешено за носене изключително и само от царя. Покривалото било изработвано от раиран плат и в предната му част непосредствено над челото на царя бил прикрепван уреус - изображение на кобра с издута шия и полуотворена уста.
Фараонът никога не пропускал да подчертае своето величие. Единадесет владетели носели името Рамессес, но само Рамессес Втори имал славата на най-успешния и най-дълго царувалия от династията на Рамезидите. Този фараон нямал царски произход. Неговият дядо бил обикновен везир, който заемал за съвсем кратко време трона на Египет. Вероятно това е дало стимул на фараона да надмине по величие предишните царе. Бил е силно харизматична личност, смел водач на армията си, която оглавявал лично в немалко битки. Върху много храмови стени има изобразени неговите бойни подвизи. Но това била само едната страна от периода на неговото управление. Рамессес Втори успял да осигури на своите поданици и дълги години на мир и благоденствие, които били използвани за невиждано по мащаби строителство на храмове, най-вече след победата си в битката при Кадеш. Всичко това определя неговото царуване като "златен век" за Новото царство. Най-известният храмов комплекс е Абу Симбел, разположен на западния бряг на река Ни, включващ два храма, посветени на фараона Рамессес Втори и любимата му съпруга Нефертари. Фараонът е бил изключително потентен мъж с много съпруги и баща поне на 120 деца. Преживял повечето от тях и днес гробница № KV5, която е най-голямата и издълбана специално за тях в Уади ел-Мулук /Долината на царете, в превод от арабски „Вратите на Царете“/ е техния погребален мавзолей, който е и първият такъв в долината. Големият храм в комплекса Абу Симбел е посветен на божествената триада Ра, Хор и Птах, а образа на великия фараон доминира навсякъде в сградата. Малкият храм е посветен на богиня Хатхор и е издигнат в чест на Нефертари като нейно превъплъщение. Малко са жените, които получават такова свидетелство за любов от съпрузите си, особено, ако това е владетел , който имал безброй съпруги и наложници. Издигайки този храм Рамессес казва, че го посвещава на тази "заради която слънцето свети" През 1964 – 1968 година започва строителството на язовир "Насър" и храмът при мащабна акция на ЮНЕСКО е разглобен и преместен на плато, 64 метра по-високо от оригиналното му местоположение, за да не бъде залят от водите на язовира.
В дъното на комплекса почти до оградата е изложена още една статуя на фараона. Той е изобразен на главата с Хеджет, което е официалното име на Бялата корона - символът на Горен Египет. Както всяка изключителна личност и Рамессес Втори не е подминат откъм сензационни предположения. Две са любопитните легенди свързани с него. Едната от тях е, че той е фараона при който се е състоял Изхода на евреите от Египет. Познавачите на Библията обаче веднага отхвърлят тази теория с довода, че при Изхода, египетския фараон, който преследва Мойсей и народа му загива заедно с войската си в морето. Другата версия е, че Мойсей е вероятно един от синовете или внук на великия цар. Този път позоваването е на текст в Библията "След дълго време умря царят Египетски" и Адонай се явява на Мойсей за да го убеди да поеме мисията да изведе народа от Египет. Няма нито едно доказателство, че това е наистина така. В противен случай, както се шегуват зевзеците Мойсей е трябвало да предяви претенциите си към трона на могъщата страна, вместо да се скита из пясъците на пустинята и да бере грижата за оцеляването на толкова много хора.
Безценни древни паметници оставени под открито небе.
През 641г. арабският пълководец Амр иби ал Ас , съратник на пророка Мухаммад ръководи завоюването на Египет като побеждава византийците в битка при Хелиополис /днес предградие на Кайро/. По негово нареждане руйните на древния град Мемфис са използвани за каменоломни и източници на материали за изграждането на столицата Кайро. Така историята на великия град прави още една крачка назад. Днес няма нищо, което да ухае като надежда свързана с бъдещето на този град , или поне на това, което е останало от него.
Мемфис е мястото където географията превзема и заличава историята. Реституцията на земи в които се намират паметници на културата и историята не е подминала и Египет. Днес по-голяма част от земите където се е намирал Мемфис са частна собственост и представляват палмови гори около село Мит Рахинах и това заедно с тинята са съществена пречка за археологически разкопки.
Тревожност сред научната общност буди намерението на египетското правителство да продължи изграждането на магистралата, която ще облекчи наистина безумният и тежък трафик на града Кайро свързвайки го с изграждащата се нова административна столица на страната. Магистралата ще преминава през защитени от ЮНЕСКО територии, които включват и тази на древния Мемфис, обявен за обект на организацията през 1979 г. След около час разглеждане и снимки на артефактите напускаме комплекса, качваме се на колата и поемаме към Кайро. Виждам през прозореца като в забавен каданс какво следва за бъдещето на комплекса. Какво ще стане с или какво ще остане от древния град след още 10-20 години? Сетивата ми регистрират само два тъжни отговора - може би тинята на Нил окончателно ще превземе територията на един от най-блестящите градове на древноегипетската цивилизация, или строежа на новата магистрала ще го погълне. Вероятно под натиска на тези обстоятелства, които са "завоевателят" от години ще доведе до там, че някой от новостроящите се музеи ще даде подслон на артефактите и само една табела на мястото на комплекса покрай магистралата ще регистрира неговото някогашно местоположение. Мемфис ще влезе в тъжната класация на загубените за човечеството велики градове. Сещам се, че само Стивън Спилбърг ги възкресява от печалното състояние да изчезнат от паметта на човечеството. Разбира се стига да му хрумне да изпрати Захи Хауас по следите на някой древноегипетски Кивот.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект
на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на
хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и
снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е
нарушение на Закона за авторското право.
