Асуанския язовир

 

С много малки изключения водния режим на Нил остава непроменен с годините. Настъпват обаче други времена. В края на 19-ти век, по време на управлението на Мухаммед Саид паша, валия /управител на Египет /, нещата започват да се променят. Формално по време на неговото управление Египет има статут на васална на султанска Турция. Саид паша получава образованието си в Париж и последвалото негово управление във външната си политика е ориентирано към Франция. Той започва много реформи, едната от които е разширяване на мрежата от напоителни канали и удължаването им с нови 13 000 километра. Всичко това дава отлична възможност за значително увеличаве на насажденията от памук, който с невероятното си качество се превръща в един от главните елементи на египетския износ. Започва изграждането на Суецкия канал. Първи, който замисля построяването на плавателен канал, който да свързва Средиземно с Червено море е Наполеон Бонапарт. Допуснати са няколко грешки при изчисляване нивата на Червено море, поради което е установено, че построяването на канал е невъзможно без шлюзове. Направени са коригиращи измервания и през 1856 година, Фердинанд Мари, виконт  дьо Лесепс, френски дипломат получава разрешение за концесия от Саид паша с когото бил в близки приятелски отношения да построи канал чрез компания, създадена от него, която да експлоатира канала през следващите 99 години от построяването му. Виконта-дипломат използва египетските пари, отпуснати щедро от хедива Исмаил, наследил предишния Саид, къртовския труд на египтяните под палещите лъчи на безмилостното слънце на пустинята за да се появи на бял свят съоръжението, наречено от съвремениците "най-доходоносния ров на света " В първоначалния си вид, открит през 1869 година, каналът има дължина 164 км. и дълбочина 8 м.

Около построяването на това съоръжение се разпалили политико-икономически напрежения между Египет и Франция от една страна и Великобритания от друга. Отделно изграждането на съоръжението, което се намира в пустинята, извозването на строителните съоръжения от Европа и в последствие строителни отпадъци се оказват истинско предизвикателство. Строителната дейност продължава 11 години вместо предвидените първоначално 6.  На откриването под тържественото изпъление на операта "Айда" написана специално за този случай, присъстват членове на висшата европейска аристокрация сред които крале и кралици. Следват години, наситени с външни и вътрешни политически събития, при които хедивът е принуден, притиснат от сроковете и големите лихви на банките, да нареди продаването на акции , 44% от тях, които са негово лично притежание са закупени от Дизраели, който взима заем от банка Ротшилд и това определя съдбата на канала, който отива в ръцете на Англия. Заедно с него икономически заробен отива и Египет, който за дълги години напред ще се превърне в икономически зависим от Англия, която изкупува на безценица висококачествения египетски памук, захранвайки с него своите гладни за суровина предачници от Ланкашир. Последвалите години ще бъдат наситени с борбата на египетския народ срещу икономическото потисничество, а присъствието на огромната  английска база в зоната на канала сред която има и военни части ясно показват какъв ще бъде отговора на англичаните срещу един възможен бунт. Политическите кукли на конци, каквито представляват  управлявалата династия на египетския крал Фарук, както и заплахите да бъде бомбардиран град Александрия в случай на граждански бунт, ще доведе до недоволство, чийто размер ще помете като лавина продажната династия и египетския народ ще извоюва своята независимост. Ползата от построяването на канала вече е очевидна и започва поетапно неговото разширяване, осъвременяване и  строителството на язовири, които преминават реката при крайбрежните градове Асуан,  Асуит и Калиуба. Днес съществуват и амбициозни проекти за тунели под канала по които да преминават автомобили и камиони. В началото на изграждането провлака на Суец е бил чисто пустинен без капка питейна вода се установява ,че трябва да се изгради канал на прясна вода от Нил до град Исмаилия, който е основан по времето на строителството на канала и по-нататък до Суец. Този канал става част от разширяващите се области с напояване. Днес каналът Исмаилия служи за осигуряване на питейна вода на около 12 милиона души, които живеят около него. В растоянието между Кайро и Исмаилия има изградени 8 станции за обработка на водата, която се филтрира и хлорира. Като част от това наше приключение в Египет, решихме задължително да включим в програмата си и посещение на Асуанския язовир. Разбира се, по навик, преди пътуването аз прелистих доста литература за да се запозная предварително с историята на създаването на това съоръжение.

Асуанската язовирна стена, наричана също Високата стена, е построена е между 1958 и 1970 година с финансиране и техническа помощ от Съветския съюз. Има специален архитектурен комплекс, който напомня за това сътрудничество.

 Емблемата на Асуанския язовир и част от язовирната стена.

 

 Горната част на огромния монумент, който увековечава сътрудничеството между Египет и  СССР   при изграждането на язовира.

 

 

Възпоменателни надписи на арабски и руски език.

Държавните гербове на двете страни.

 Язовира е голямо изкуствено езеро на река Нил в Южен Египет и Северен Судан. Египтяните наричат часта от него, която се намира в страната им езерото Насър /буйхарат насир/, в чест на  египетския президен Гамал Абдел Насър, който е бил главният организатор за проекта на Асуанския язовир. Суданците наричат езерото намиращо се в границата на тяхната страна езеро Нубия. Езерото „Насър“ е с дължина 550 км, а в максималната си ширина от 35 км достига близо до Тропика на Рака. Простира се на площ 5250 км², а водният му капацитет е 157 км³. Изграждането на езерото позволява на Египет да се справи с проблемите, които идват от ежегодните наводнения по долината на Нил. Наред с това, то осигурява водните ресурси, необходими за култивиране на части от пустинята и превръщането им в земя, която може да бъде обработвана и засаждана с различни култури.

Езерото Насър. Да видим такова изобилие от вода насред горещата египетска пустиня, наистина е впечатляващо.

На много места са  поставени постери, които детайлно показват  какво представлява техническата част от  строежа на язовира.

 Охраната на язовира е стриктна и сериозна. Това е нормално, язовира е най-високата степен от икономическо и национално значение за Египет. Водата от язовира се използва за захранване на 12 мощностни турбини, които отговарят на половината от енергийните нужди на страната. Има оформени места на които туриста може да се приюти на сянка и да почине. В интерес на истината тук няма такова стълпотворение от туристи. Повечето предпочитат да се отправят към Абу Симбел. Ние не чувствахме умора поради факта, че разполагахме с кола, шофьор и гид на наше разположение и самото ни пътуване до Асуан беше приятно, на много места по наше желание спирахме за почивка и не бяхме уморени. Освен това искахме да видим еволюцията в развитето на нилометрите. Защото чрез язовира се регулира неравномерното течение на река Нил, предотвратявайки ежегодните разрушителни наводнения и създавайки запас от вода, която да се използва в земеделието при засушливи периоди

Язовирната стена и река Нил, която тук е в най-широката си част.

 Добре асфалтиран път покрай язовирната стена. Може спокойно да се разхождате по него и да видите в пълнота грандиозното  и амбициозно съоръжение. Реката е признала монопола на човека и се е оставила той да впрегне водите й в каменна усмирителна ризница, за да улесни хората, да облекчи живота им и да тласне  икономиката на страната на по-високо ниво.

Когато проведохме нашия круиз по река Нил ни направи впечатление, че не видяхме нито един крокодил. Тогава ни обясниха, че крокодилите са мигрирали към язовира, тъй като се плашили от шума на двигателите на круизните кораби. Внимателно се взирахме във водите на язовира, но и тук не видяхме нито един крокодил. Аз си мисля, че просто времето на тези влечуги да изчезнат от Нил е дошло. Не обичам крокодилите, защото в Банкок в Тайланд в една ферма за крокодили видях какво правят с острите си зъби, но трябва да призная, в този случай ми стана мъчно, че тук  тези животни бяха обречени на изчезване и Нил нямаше да бъде вече техен дом. Понякога техническия прогрес и икономическото битие при цялата си привлекателност и полезност могат да имат и тъжни измерения.Не само заради крокодилите. Изграждането на гигантския язовир освен ползи води до екологични и демографски трудности, както и проблеми, свързани с опазването на културното наследство в региона. Множество ценни археологически обекти остават под водите на езерото. Най-важните са преместени, блок по блок, и разположени на нови терени. Най-известният обект, преместен по този начин, е храмът Абу Симбел. При проектирането се оказва, че храмът на Рамзес и съпругата му ще се окаже в центъра на огромния водоем на  язовира. Преместването на археологическата забележителност е проведено и финансирано като спасителна акция от ЮНЕСКО, организацията върху чиито плещи лежи отговорността за запазване на културното наследство на човешката цивилизация. Храмовете и статуите на Рамзес и съпругата му издълбани в скала са буквално „нарязани“ на 1035 блока, всеки от които тежи между 20 и 30 тона, и пренесени  на  около 70 метра по-високо от първоначалното местоположение на комплекса. Място, което не може да бъде залято от водите на язовира. Спасителната акция продължава седем години. Няколко години по-късно, през 1972 година, отново в рамките на кампанията на ЮНЕСКО за опазване на наследството на Нубия, е предприета операция по спасяване на храмовия комплекс на богинята Изида на остров Филе, който се намира на десетина километра нагоре по течението от Асуан. Териториите, залети от водите на езерото „Насър“, са били населявани от нубийци. Всички те са били изселени съответно в Судан и Египет. До днес съществуват проблеми с интеграцията на това население. Изграждането на язовира води до екологични проблеми, с които например се свързва ерозирането на земи по делтата на Нил. Асуанския язовир и езерото Насър бяха последното, което видяхме от река Нил. Сякаш преминахме през разлистените страници на египетската история, която беше неразривно свързана с реката. В този строителен проект обединил сдилите на хора от различни националности представлява освен всичко друго и една уникална  връзка между миналото и съвремието. Разлива на реката не само дава живот и храна на египтяните, плодородната тиня е съхранила и материална наследственост-уникални артефакти, които излизаха и ще излизат тепърва на бял свят. Направихме своите снимки за спомен и казахме "Довиждане" на великата  река, която всички с право наричат - живота на Египет.