Дервишите- мистиците на Исляма

 

 Вече не си спомням къде прочетох израза, че "суфизма е вяра свободен стил, където никой не ти казва, че правиш нещо грешно". Признавам драги мои читатели и приятели, че това ми направи впечатление. Този израз си спомних и когато решихме с моята половинка, също така авантюристично настроен като мен да поемем пътя към град Кония в Турция в търсене да разберем какво представлява мистичния Ислям, който дава свобода на човека извън рамките на иначе суровата, безкомпромисна  вяра, родена и тръгнала към света от арабската пустиня. Винаги съм мислила, казвала и писала, че човек за да добие представа за нещата трябва да ги види със своите очи и почувства със своите сетива. Мое правило, което в последствие се оказа много полезно е да не се доверявам на чуждо мнение и виждане за неща, събития, места и хора. Причината е, че сред многото писания винаги може да има и такива с нечистоплътни внушения. Тогава фокусът на окото ни може да бъде настроен предварително и да ни попречи да видим нещата в действителност. В това отношение различните религии са много потърпевши. Към тях има създадени вековни предразсъдъци и нагласи, които нерядко са причина за трагични обстоятелства породени от тяхното неразбиране. Когато тръгвам да разглеждам или изследвам място или събитие, свързано с дадена религия, първото правило е да изчистя съзнанието си от странични внушения и чужди мнения и нагласи, които може да са ни вменявани от не тъй-достойни хора. Това ми е спестявало много губене на време, на илюзии, хаос, разочарования, но пък ми е донесло много приятни, вълнуващи емоции и преживявания и много нови приятелства по света. С времето се убедих, че това работи безотказно. Затова съветвам и вас: преди да стигате до крайни изводи за хора, събития и обстоятелства вижте нещата със собствените си очи. Напълно съм уверена че по този начин вие ще съумеете да избегнете клишетата и обективно ще предадете вашето виждане или мнение за нещата на своите семейства, приятели и читатели .

 И така - Ислям. Място на действието областта Хиджас, Арабския полуостров, време на действие - първата половина на VII век. Причина - сблъсък между езичеството и вярата в единния бог. Около 570 година сл. Хр. според биографите му в бедния хашемитски род на племето Курайш се ражда Мухаммад ибн Абдаллах. В неговия живот вече не в първа младост се случва събитие, което ще бъде не само прелом за него, но и ще донесе огромни последствия в тогавашния свят - той получава низпослани откровения свише. Името на Мухаммад ще бъде свързано с основния символ на вярата "Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е неговият пророк" - това е нещото, което прието като закон отличава муслима /вярващия, отдадения на Ислям/ от другите.    Мюсюлманската свещена книга е Кур`ан. Обикновено се изписва Коран. Формата Алкоран, която понякога се използва не е различна дума, а просто Коран с представка арабския определителен член "ал". Той е считан за последното откровение, което отменя всички преди него. Джамията е храмът. Надписите в нея са на арабски език без значение в коя страна се намира джамията. Моллата е духовното лице. Свещения ден е петък. Голяма час от вярващите в Исляма са разделени на сунити и шиити. Разделението е чисто политическо и възниква още в самото начало на Исляма. Въпросът опира до това, кой е считан за легитимен наследник на пророка Мухаммад след неговата смърт - водач избран от водачите на общността или  Али мъжа на неговата дъщеря Фатима. Поради липса на мъжки наследници Фатима се превръща в прародителка на всички потомци на Пророка. Основното значение на думата "ши`а" на арабски език е "партия" или по-точно "фракция" и оттам поддържниците на Али са наречени "ши`ат" или "партията на Али". В по-голямата част от мюсюлманският свят сунитите са на власт, а  шиитите са   основната опозиция.  В тази публикация няма да се спирам подробно на всичко останало касаещо Исляма. Вниманието тук ще бъде насочено към неговата мистична част - суфизма. Това е движение, което неправилно е причислявано към школите и сектите на Исляма. В главната си част терминът "суфий" се използва тогава, когато трябва да се обозначи ислямски мистик. Според някои изследователи произходът е от гръцката дума "софия", която преведена означава мъдрост.

 По-разпространеното виждане обаче е  свързано с грубата вълнена дреха наречена "суф", която е характерна за облеклото на мистиците и аскетите. Мистични и аскетични движения са възниквали още в зората на Исляма. Това е характерно и за всички останали религии. Мистиците и аскетите винаги са били една яростна опозиция на официалната религия. Много от водачите на тези движения са били значителни и влиятелни фигури в развитието на религията и дори в политиката. Характеристиките на суфизма могат да бъдат обхванати в три групи.

1 Мистични - суфите вярват, че човека се слива с Бог и през целия си живот се стремят да го постигнат.

2 Естетична - поддържниците на класическия Ислям са по-обрани в начините по които се прекланят пред Аллах. Суфите не се ограничават в строгите рамки, а прибавят към религиозното си преклонение различни средства - музика, танци, песни, поезия. Суфизмът слага началото на богата традиция в мистичната поезия на арабски, персийски и турски език.

3 Етична - за повечето изповядващи класическия Ислям, твърденията на известния суфи шейх Шараф ад Дийн Манери, че човек има повече отговорности и задължения към другарите си, отколкото към Аллах, може да се сторят еретични и недопустими. Шейха учил последователите си, че простъпката на човека към Аллах няма чак толкова да засегне величието на Всевишния и Той няма да пострада от това. Простъпката към човек обаче, може да "промени,увреди или заплаши живота му и това изисква непременно да бъде поправена нанесената вреда". 

Суфиите са обединени в братства или ордени. Всеки един от тях има собствени правила, ред и ритуали. Най-често употребяваната дума за членовете на тези общества е "дервиш". Думата най-вероятно е от персийски произход, но с твърде неясна етимология.

Тези малки разяснения, които давам на моите уважавани читатели ясно посочват нещата поради които суфиите и суфизма са най-често отхвърляни от ислямските теолози, които ги обвиняват в сериозни отклонения и неглижиране  на вярата. Което обаче не пречи техните редици да се допълват с всяка изминала година с поклонници от цял свят. "Въоръжени" с тези първоначални знания се отправяме към мистичното сърце на  Исляма - град Кония в Турция. Единственото, което ще спомена за да не отегчавам читателите си, че градът е с древна история, която бележи своя връх при управлението на селджукските султани. Това, което представлява интерес за нас и е главна цел на пътешествието ни е гробницата на мевляна Руми и духовния център, който събира ежегодно на специален фестивал суфии от цял свят. Суфиите или още познати като Дервишите,  са мюсюлмани, които вярват в смъртието на душата, свързвайки се по този начин с хилядолетни духовни практики от целия свят.Знанието предават избирателно, лично, между учител и ученик. Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ е знаковото и най-разпознаваемо лице, когато се заговори за дервиши. Държа още в началото да уточня, че "мевляна" е титла, а не лично име. Мевляна означава божествен водач, господар на своите ученици. Животът на Руми и неговото семейство  е свързано с едно дълго пътуване от град в град, докато накрая се установяват в град Кония, където бащата на Руми основава мюсюлманско духовно училище - медресе. След време Руми поема като наследство от баща си това духовно училище и го превръща в средище на своето по-друго виждане и представа за изповядване на Исляма. В центъра на неговите проповеди е човекът. Вибрациите в неговите проповеди и поезия са преживяванията на човека. По специално тези свързани с Любовта. Руми има съпруга и син, но неговия истински живот започва, когато среща странстващия дервиш Шамсуддин Табризи в буквален превод – Слънце на вярата от Табриз. Мъдреците казват, че когато човек е готов да "узрее" за вярата, Бог изпраща при него муршид, тоест водач. Шамс бил персийски сунит и станал нещо като духовен наставник на Руми, когото започнал да обучава в уединение. Той насочва довереника си към изучаване и опознаване на Аллах от друга гледна точка, поантата в което е ,че  пътя към Бог трябва да минава по пътя на Любовта. Покрай всичко друго с течение на времето  започва да се прокрадват намеците за хомосексуална връзка между тях. Основания затова са думите на Руми,че при тяхната първа среща "ние се разтворихме един в друг". Светът загубва значение за тях и те се отдават в пълнота един на друг, забравяйки всичко и всички... Любовта към Аллах преминава най-напред през любовта между хората. Шамс учи, че сърцето на човек трябва да бъде неговия водач. Опознае ли човек сърцето си, приеме ли безусловно Любовта, само тогава ще опознае Аллах в пълнота. И още  съсредоточието трябва да бъде не върху Бог Разрушителя, а върху Бог Милостивия. Това, заедно с пикантната любовна поезия, танците и отношението към жените били причината  суфиите да не бъдат възприемани като истински отдадени на духа  на класическия Ислям и традициите завещани от Пророка. Руми обаче бил толкова запленен от Шамс, че не обръщал внимание и не плащал дан на хорското мнение. На нападките отправяни към него и духовния му муршид, той отвръщал с поезия в която посочвал, че не се съсредоточава върху външните, а върху вътрешните аспекти на Исляма и че "опознава" Аллах по единствено възможния правилен начин - тук и сега на Земята, а не в някаква необозрима, далечна и недоказана отвъдност Основание затова му дават наставленията на Шамс :

Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделна точица е еднакво важна за цялата картина.

 От  връзката между двамата суфии се раждат едни от най-хубавите стихове на Руми.

"Открий лика си: розови градини аз жадувам!
Проговори: медът на сладостна роса жадувам!
Чердата облаци ти, слънце, разпръсни,
че твоя лъчезарен блясък аз жадувам!
Повикай ме къмто далечните страни –
като сокол да литна аз жадувам.
Дари ме с капките на дъжд свещен –
безбрежните лазури аз жадувам.
Безценни камъни не ме бъзторгват мен –
скали, пронизани от светлина, жадувам!"

 и още :

„О, как копнея за другар, да разпознае моя зов и своята душа да слее със моята душа в едно!”

Никой не знае, кога и защо Шамс напуска Кония и своя верен Руми. Както е мистично и загадъчно неговото появяване, така мистериозно е и неговото изчезване. Версиите са много.

Най-вероятно все пак консервативното общество е успяло да надделее и да принуди Руми да се раздели с този,който е станал смисъл на живота му. Може би самият Шамс е почувствал, че връзката им е изчерпана и двамата вече няма какво да си дадат един на друг. Мевляна Руми вече не е само  един високоинтелигентен религиозен водач, той вече е станал и просветлено духовно същество. Факт е обаче, че  тази раздяла, поради каквито и причини да е била, променя Руми и оставя празнота в душата му. Мевляна губи не само своя муршид, той губи своето слънце, своя вдъхновител и своето друго аз. Това е причината той да се оттегли в дълбоко уединение и дълго време да не иска да вижда никой, отдавайки своето време само на писане. Така се появява най-значителното от неговото творчество:

“Рубайат” – 1659 четиристишия – по тях се пеят песни на суфи събирания и сема церемонии. Някои са писани, докато Шамс все още е бил до Руми, други – след неговото изчезване.

“Диван-и Шамс-и Табриз” – сборник с мистични оди, написани в знак на обич към Шамс. 40 000 стиха плод на страданието от раздялата, създаването на Големия диван продължава 30 години от раздялата с Шамс до последните дни на Руми.

“Мас-нави”, неговата главна творба, адресирана до последователя му и бъдещ приемник Хусам ал-Дин Челеби, съдържа 27 500 двустишия (римувани куплети от два стиха) и се състои от шест книги с истории, диалози и беседи, написани в лиричен и забавен стил, изпълнен с богата образност. 

Днес мавзолея-гробница на мевляна Руми е центъра на сърцето на град Кония. Сградата е разпознаваема отдалеч и ние лесно се ориентирахме как да я намерим. Под зелен купол, покрит с емайлирани керемиди почива цялото семейство и най-верните му духовни водачи последователи.

В сградата могат да влизат всички хора, които пожелаят независимо от религията, която изповядват. На вратата всеки се събува или слага на краката си специални найлонови калцуни. Вярващите мюсюлмани измиват ръцете и краката си на специална чешма, която се намира непосредствено пред сградата преди да влязат в гробницата.

 

Пазенето на тишина е абсолютно задължителна в тази свята обител. Снимането не беше препоръчително, но не беше и категорично забранено и аз имах прекрасната възможност да имам свои снимки за спомен от това място.

Гроба на мевляна Руми : Саркофагът е застлан с пищно покривало, чиито златни бродерии цитират стихове от Корана. Положен е върху подиум, обграден с парапет от масивно сребро. До саркофага  на мевлана водят две сребърни стъпала - върволицата вярващи чака търпеливо реда си, за да целуне решетките, покланяйки  се на великия духовен водач. Аз пък имах възможността да заснема мястото на последния покой на Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ. Преди да почине,мевляна завещава на своите ученици да не приемат смъртта му с печал. За него смъртта е сватба с Вечността и иска при споменаване на паметта му да приемат земния му край с радост , а не с  тъга и сълзи. Всяка година през месец декември, почитателите на Руми от цял свят идват в Кония  за да почетат годишнините от смъртта  му като радостно, а не тъжно събитие.

До мевляна Руми е погребан Султан Валад - любимият му син и духовен наследник, който заема неговото място след смъртта му и поема неговите ученици. Валад също става поет и основава суфисткия орден Мевлеви. В основата на този орден синът залага култа към личността на баща си мевляна Руми. Адептите мевлеви носят висок коничен калпак, бели дрехи без ръкави, широк пояс и свободно падаща черна наметка.

 Другият гроб до този на мевляна Руми е на баща му Бахауддин Валад -  духовния водач е погребан в изправен ковчег, защото в предсмъртната си агония се надигнал, твърдят, да благодари на Пророка.

 

 Наоколо има и други гробове на потомци и духовни водачи последователи на Руми и сина му Валад, покрити със скъпоценни тъкани от брокат и коприна.

 

 

Вътрешността на сградата е богато украсена и изписана по стените с цитати от Корана. От тавана, декориран със златни инкрустации, висят пищни лампи и канделабри, осветяващи полумрака в това свято место в което вярващите се молят в специално отделение без да бъдат притеснявани от потока туристи и посетители.

 В мавзолея на мевляна Руми има и други светини. Като това ковчеже в което според надписа под него се съхранява косъм от брадата на Пророка:

 Богато украсени и изписани ръкописи в оригинал на  “Маснави и Манави”. В своето творчество, в проза и поезия мевляна Руми обяснява принципите на суфизма посредством на пръв поглед обикновени случки от всекидневието. Историите, сред които „Ангелът на смъртта“, „Суфистът и неговата невярна съпруга“, „Моисей и пастирът“. Всички те носят автентичния дух на древния мистицизъм и внушават философски проникновения и трансцендентни ценности.

 За изповядващите Ислям, Коранът е книга, разкрита на един пророк. Тя не е просто боговдъхновена, а съвсем буквално е божествена. Преобладаващото мнение, което впоследствие се утвърждава, е, че Коранът е вечен, несътворен и съществува с Аллах от началото на вечността. За хората на тази религия без значение какъв е родният им език, за тях свещен и достоверен е единствено арабският текст на Корана. Това е подчертано на много места в свещената книга на мюсюлманите. Както сами може да видите от моите снимки езика на който е написана свещената книга е арабският.

 Когато видях и снимах свещения Коран в мавзолея-гробница на Руми  си спомних за превод на Корана на латински език, който видях в Малта в двореца на Великия Магистър. Тогава мисълта ми мина като въпрос - дали този превод  е свещен според каноните на Исляма. Излиза, че не е. Представям ви снимка на този препис на Корана на латински език, който заснех в Малта :

Щрихи и детайли от вътрешното оформление на мавзолея:Както сами може да видите уважаеми читатели, ислямската традиция изключва всякакво изобразяване на човешки фигури в храмовете и местата за молитви. Декоративните мотиви са преди всичко геометрични фигури, които могат да бъдат разпределени в:

1. Ортографски мотиви - украса, състояща се от букви от арабската азбука в различни шрифтове. Мотивите се използват както в архитектурата, така и в приложното изкуство.

2. Геометрични и символни мотиви като кръгове, триъгълници, квадрати, звезди, многоъгълници и др, които съчетани в композиции символизират безкрайността на Вселената.

3. Флорални - под формата на миниатюри.Това са напълно натуралистично изобразени цветя, листа, дървета, плодове. Този тип изобразяване е издържан в стил "шукуфе"

В една част към мавзолея има помещения в които с восъчни фигури е възпроизведено ежедневието на дервишите - техните духовни занимания и обикновени делници.

В залата има няколко групи от чужденци и гайдовете тихичко обясняват на няколко езика за обичаите, дрехите и други особености от живота и обичаите на дервишите. На няколко езика разбрах, че цилиндричните им шапки олицетворяват надгробни камъни. Суфии, които вярват, че трябва да снижат егото си и да "убият"своите "нафи" /привързаности/ държат около себе си брадви. Употребата им разбира се е символична и метафорична. Суфите обичат тишината, спокойствието и уединението. При тях модерната дума депресия е непозната. Те са съсредоточени да се обърнат към дълбините на душата и сърцето си, което в почти всички религии и духовни учения е извора на живота. Както обичал да казва любимия син на Руми - Валад "За да откриеш Руми, първо трябва да откриеш себе си".

В двора на мавзолея става все по-шумно и пълно с туристи и почитатели на Руми. Веселия глъч на децата се смесва с разноезична реч и щракане на фотоапарати. Всеки иска да запечата за себе си мигове от посещението на това място. Любезно моля и получавам съгласие да снимам група жени и деца, а казват, че изповядващите Исляма не позволяват да ги снимат. Колко още отживелици и табута ще паднат в този век. Глобализацията неимоверно много разширява възможностите за културен, духовен и икономически обмен. Кой преди векове можеше да предположи, че в джамиите ще влизат свободно и хора изповядващи други религии?. Днес това е възможно с изключение на часовете на молитва и то единствено от съображение да не се пречи на концентрацията на молещите се. Навсякъде, където пътувах и пътувам в страни с традиционно изповядване на Ислям нямам никакъв проблем да влизам в техните свети места и да допълвам и обогатявам знанията си. Това ми е помогнало неимоверно много в общуването с различни хора на длъж и нашир по света и аз съм истински щастлив човек, че мога да живея и развивам личността и творчеството си без натрупване на шлака от предразсъдъци. Необходимостта от преодоляването на такива пречки във всички случаи се дължи и на засиления диалог между религиите и културите и това нещо добре се осъзнава от далновидното духовенство на християнството, мюсюлманството и иудаизма. Толкова е чудесно, че в днешно време паднаха много табута и се разшири възможността за общуване между хората, принадлежащи към различни вероизповедания. Лично аз познавайки в голяма степен основните постулати и канони на трите световни религии, които водят началото си от Авраамовата вяра отдавна съм стигнала до извода ,че между тях се съдържат много сходни идеи, което обективно създава предпоставка за водене на един полезен и плодотворен диалог. Защото мисията и на трите религии е на базата на свещените писания да насочват хората към доброта, справедливост, любов, честност, смирение, искреност .

След посещението в мавзолея гробница на Руми се отправихме към една специална сграда в град Кония.

Това е сградата, която е културния център на суфиите, мистиците на Исляма, членове на ордена Мевлеви. Както вече писах  той е основан от сина на мевляна Руми, Султан Велед. Орденът е създаден като култ към Руми и основните му постулати и правила се определят изцяло от учението му и неговото творчество и по-специално " Рубаб-нама" - в превод "Книга рубаба" и "Ишк-нама" - в превод Книга на любовта". Това по което веднага можете да разпознаете членовете на ордена са техните характерни одежди за които вече писах по-горе в публикацията. Това обаче, което е най-характерно за тях е известния танц "сема", който по същество е танц-молитва. По време на този танц дервишите медитират и  изпадат в транс. Имахме възможността да видим този танц в оригинал изпълнен от истински дервиши. Уточнявам оригинал и  истински, защото на много места в ресторанти и клубове посещавани предимно от туристи по предварително уговорена програма самодейни танцови изпълнители, наред с националния танц и кючеци изпълняват пред публика и танца "сема". Преди да започне изпълнението бяхме помолени да пазим абсолютна тишина и да не снимаме за да не пречим на дервишите да се съсредоточат в своята молитва. За да се изпълни танцът "сема"  е нужна силна концентрация по време на която дервишите стават част от всичко въртящо се, тоест от цялата Вселена. Получихме уверение, че след завършването на танца ще ни дадат възможност да снимаме като повторят една малка част от танца. И така в смълчаната зала пред нас излязоха суфиите, чиито стъпки не се чуваха  и когато в залата бяха угасени повечето светлини започна един от най-хипнотичните спектакли на който съм присъствала. В центъра в кръга застана шейха, старши дервиш, който представлява слънцето. Тихо около него се наредиха останалите, които се поздравиха един друг по интересен начин. Подават ръка и всеки целува ръката на другия, защото за духа няма пол. Във светския живот мъжът трябва да целуне ръката на жената, по-младия трябва да целуне ръката на по-възрастния, но за духа полът е без значение, възрастта е без значение. В духовния свят, пред лицето на Бог всички ние сме равни. Поздравът на дервишите е Ашк Олсун, което буквално преведено означава – "нека любовта да бъде с теб." Само едно малко уточнение за този поздрав-това не е вариант на "Браво", както се употребява неправилно дори от  голяма част от населението на Турция. Това е поздрав между мистиците на Исляма и когато при среща те се обръщат един към друг с него, означава ,че това е среща на съмишленици , на хора, които вярват в едно и също нещо.

Семазен-и, както се наричат още изпълнителите в един момент свалят своите черни наметки, които символизират смъртта /а конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца, символизират надгробни камъни/ и остават по бели свободно падащи по тялото им роби - това на езика на танца означава, че освобождават душата от земните грижи и тревоги.

 Сред съпровод на музикални инструменти започва същинската част от танца - въртенето в кръг, което символизира прераждането.

 Интересна е позицията на ръцете по време на танца. Това също е  вид символика. В началото ръцете са прибрани към тялото, с положени върху раменете длани, сякаш семазена прегръща сам себе си. После бавно и постепенно започва да разтваря ръцете си, като разцъфващо цвете. С разперени ръце при които дясната длан е насочена към небето, сякаш получава Божията милост, а  лявата длан надолу, като че ли я препраща към земята, с глава наклонена на едната страна дервишите се въртят из залата, направлявани от своя шейх и под съпровода на оркестъра. Отхвърляйки при въртенето своите земни връзки, дервишите постигат единението си с Бог. При всяко едно завъртане, както  ни беше обяснено предварително,  дервишите казват наум Аллах, Аллах.

Танцът "сема"символизира вечния кръговрат на живота – земята се върти, живота ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е вечен. Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената си ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото. Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост към съвършенството и е напълно в духа на учението на мевляна Руми.

Въртенето в кръг бавно намалява своя ритъм. Дервишите се завъртат все по-бавно и накрая леко и безшумно спират. Залата отново е осветена. Леко се покланят и без да дочакат избухналите минута по-късно аплодисменти напускат залата. След около няколко минути един от тях се появява и бавно започва да се върти за да изпълни обещаното, че ще имаме възможност да запечатаме като спомен този уникален и единствен по рода си танц молитва. Невероятно впечатлени напускаме залата и се озоваваме във фоайето. По стените на коридора са окичени в рамки портрети на мевляна Руми, на създателя на ордена, неговия син и герба на ордена, някои в класически черно-бели, други в ярки цветове.

В предверието на залата беше импровизиран малък базар  на който се продаваха сувенири . Разбира се аз не пропуснах да си закупя една порцеланова фигурка на дервиш в основната поза от танца "сема" и направих това с удоволствие, особено когато разбрах, че с това подпомагаме по някакъв начин финансово  ордена. Както писах , макар и да не изповядвам Ислям, аз съм човек лишен от предразсъдъци на религиозна основа. Твърдо стоя на позицията, че принципът за религиозен плурализъм имплицитно съдържа  идеята за мирни отношения между различните вероизповедания. Преди изхода една любезна и мила жена подаваше на всеки един от нас, повечето от които не изповядвахме Ислям   по една чашка ароматен  сок от малини, като почерпка и благодарност затова че сме ги  уважили с посещението си.

По решение на Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Република Турция, като част от реформаторската му политика по превръщането на турската държава в светска през 1925 г. заедно с всички религиозни ордени на територията на Турция, и ордена Мевлеви е закрит. Минава един немалък период от 25 години прекъсване, преди група дервиши да убедят местните власти на Кония да им позволи отново да изпълняват танца "сема" и то само като културно представление. Минава времето и ордена отново е възстановен, а танца става културната емблема на Република Турция  пред света. Днес сградата на ордена Мевлеви   функционира като музей и място за поклонение, а два пъти месечно след петъчната молитва се изпълнява и танца "сема". Това  продължава ежегодно . Мавзолея-гробница Мевляна – е посещаван от над един милион турци и хора от различни националности  и вероизповедания  всяка година.  2007 година по повод 800-годишнината от рождението на  мевляна Руми,  бе обявена от ЮНЕСКО за “Година на толерантността и обичта на Мевляна”. По време на представянето на културния празник един от професорите отговорен за честването на събитието се изказва по следния начин: „Какво мога да  се каже за Мевляна Руми ? Ако слушате Руми, ще станете още по-добри християни. Ако го следвате, ще бъдете още по-добри юдеи. Ако отворите слуха си за него, ще станете още по-добри мюсюлмани. Защото Руми е универсален.“

Справедливо мисля,че след тези думи едва ли някой ще може да  добави нещо повече.

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.