Храмовете в Библията от Началото до Вечността. Петият храм - Исус Христос.

 Храмът на Ирод Велики е последният храм описан в първата част на Библията, наречена от християните Стар Завет, а от евреите Тора. Това е и храмът, чийто следи има и до днес. Познати като "Стената на плача", те са  най-святото място за иудаизма днес. Площада към тях и самата стена се считат за най-голямата открита синагога в света, мястото, където исраелтяните се молят на своя бог.

Статията е платена и можете да прочетете целия текст тук: https://www.patreon.com/t_phantom

Храмовете в Библията от Началото до Вечността. Храмът на Ирод. Четвъртият храм

 Тази част от историята на храмовете в Библията е свързана с династията на Иродите. В нея има много царе с това име е нерядко става объркване кой кой е. Началото на династията поставя Антипатер Идумейски, който е удостоен с честта да бъде римски гражданин и назначен за прокуратор на Иудея. Антипатер е идумеец /от Едом/ по произход.

Статията е платена и можете да прочетете целия текст тук: https://www.patreon.com/t_phantom

Храмовете в Библията от Началото до Вечността. Храмът на Ония. Другият иудаизъм.

 В Библията са споменати два храма, които по всеобщо мнение са противоречащи на централизираното вероизповедание в Йерушалаим. Единият за когото писах в предишна моя публикация е храма на самаритяните на хълма Гаризин. Другият за който ще ви разкажа тук е храм издигнат от един свещеник на име Ония. Кой е Ония?

Статията е платена и можете да прочетете целия текст тук: https://www.patreon.com/t_phantom 

Храмовете в Библията от Началото до Вечността. Храмът в Самария. Другия иудаизъм.

 В историята на евреите има два храма, които противоречат на централизираното вероизповедание в Йерушалаим. Това обаче не ни пречи да ги споменем, защото ни помага да очертаем границите на религията иудаизъм. Единият от тях е храма на Адонай на хълма Гаризин. Това поражда въпросите: Коя е Самария? Кои са самаритяните? Каква е историята на храма на хълма, споменат в Петокнижието на Моше?

Статията е платена и можете да прочетете целия текст тук: https://www.patreon.com/t_phantom

Храмовете в Библията от Началото до Вечността. Зоровавел и Третият храм.

 След завършването на строежа на Втория храм, Бог предупредил Соломон и неговите потомци да останат верни на завета им с него. В противен случай Адонай щял да откъсне народа на Исраил от неговата земя и да разруши храма.

Статията е платена и можете да прочетете целия текст тук: https://www.patreon.com/t_phantom

Храмовете в Библията от Началото до Вечността . Соломон и Вторият храм

 Храмът на Шломо Едидия /Соломон/ е вторият храм в Библията. Исраелтяните са вече в Обещаната земя и са я разделили между всичките 12 колена. Все още обаче те не са построили храмът на своя бог в тази земя. Това не е случайно. Адонай е предвидил да се случат определени събития преди построяването на храма му да стане факт. 

Статията е платена и можете да прочетете целия текст тук: https://www.patreon.com/t_phantom

Храмовете в Библията от Началото до Вечността. Скинията - Първият храм

Драги приятели и читатели, дълго време бях обещавала пред себе си да направя една поредица от публикации посветени на храмовете описани в Библията. Отлагах поради една единствена причина. Трябваше ми повече време, което да посветя на проучвания и детайлно описание на храмовете и тяхната история, която освен с религията е свързана и с историята на древна Иудея и Исраил.  Разбира се, че освен Библията изчетох и много допълнителна литература по въпроса. 

Статията е платена и можете да прочетете целия текст тук: https://www.patreon.com/t_phantom

Дервишите- мистиците на Исляма

 

 Вече не си спомням къде прочетох израза, че "суфизма е вяра свободен стил, където никой не ти казва, че правиш нещо грешно". Признавам драги мои читатели и приятели, че това ми направи впечатление. Този израз си спомних и когато решихме с моята половинка, също така авантюристично настроен като мен да поемем пътя към град Кония в Турция в търсене да разберем какво представлява мистичния Ислям, който дава свобода на човека извън рамките на иначе суровата, безкомпромисна  вяра, родена и тръгнала към света от арабската пустиня. Винаги съм мислила, казвала и писала, че човек за да добие представа за нещата трябва да ги види със своите очи и почувства със своите сетива. Мое правило, което в последствие се оказа много полезно е да не се доверявам на чуждо мнение и виждане за неща, събития, места и хора. Причината е, че сред многото писания винаги може да има и такива с нечистоплътни внушения. Тогава фокусът на окото ни може да бъде настроен предварително и да ни попречи да видим нещата в действителност. В това отношение различните религии са много потърпевши. Към тях има създадени вековни предразсъдъци и нагласи, които нерядко са причина за трагични обстоятелства породени от тяхното неразбиране. Когато тръгвам да разглеждам или изследвам място или събитие, свързано с дадена религия, първото правило е да изчистя съзнанието си от странични внушения и чужди мнения и нагласи, които може да са ни вменявани от не тъй-достойни хора. Това ми е спестявало много губене на време, на илюзии, хаос, разочарования, но пък ми е донесло много приятни, вълнуващи емоции и преживявания и много нови приятелства по света. С времето се убедих, че това работи безотказно. Затова съветвам и вас: преди да стигате до крайни изводи за хора, събития и обстоятелства вижте нещата със собствените си очи. Напълно съм уверена че по този начин вие ще съумеете да избегнете клишетата и обективно ще предадете вашето виждане или мнение за нещата на своите семейства, приятели и читатели .

 И така - Ислям. Място на действието областта Хиджас, Арабския полуостров, време на действие - първата половина на VII век. Причина - сблъсък между езичеството и вярата в единния бог. Около 570 година сл. Хр. според биографите му в бедния хашемитски род на племето Курайш се ражда Мухаммад ибн Абдаллах. В неговия живот вече не в първа младост се случва събитие, което ще бъде не само прелом за него, но и ще донесе огромни последствия в тогавашния свят - той получава низпослани откровения свише. Името на Мухаммад ще бъде свързано с основния символ на вярата "Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е неговият пророк" - това е нещото, което прието като закон отличава муслима /вярващия, отдадения на Ислям/ от другите.    Мюсюлманската свещена книга е Кур`ан. Обикновено се изписва Коран. Формата Алкоран, която понякога се използва не е различна дума, а просто Коран с представка арабския определителен член "ал". Той е считан за последното откровение, което отменя всички преди него. Джамията е храмът. Надписите в нея са на арабски език без значение в коя страна се намира джамията. Моллата е духовното лице. Свещения ден е петък. Голяма час от вярващите в Исляма са разделени на сунити и шиити. Разделението е чисто политическо и възниква още в самото начало на Исляма. Въпросът опира до това, кой е считан за легитимен наследник на пророка Мухаммад след неговата смърт - водач избран от водачите на общността или  Али мъжа на неговата дъщеря Фатима. Поради липса на мъжки наследници Фатима се превръща в прародителка на всички потомци на Пророка. Основното значение на думата "ши`а" на арабски език е "партия" или по-точно "фракция" и оттам поддържниците на Али са наречени "ши`ат" или "партията на Али". В по-голямата част от мюсюлманският свят сунитите са на власт, а  шиитите са   основната опозиция.  В тази публикация няма да се спирам подробно на всичко останало касаещо Исляма. Вниманието тук ще бъде насочено към неговата мистична част - суфизма. Това е движение, което неправилно е причислявано към школите и сектите на Исляма. В главната си част терминът "суфий" се използва тогава, когато трябва да се обозначи ислямски мистик. Според някои изследователи произходът е от гръцката дума "софия", която преведена означава мъдрост.

 По-разпространеното виждане обаче е  свързано с грубата вълнена дреха наречена "суф", която е характерна за облеклото на мистиците и аскетите. Мистични и аскетични движения са възниквали още в зората на Исляма. Това е характерно и за всички останали религии. Мистиците и аскетите винаги са били една яростна опозиция на официалната религия. Много от водачите на тези движения са били значителни и влиятелни фигури в развитието на религията и дори в политиката. Характеристиките на суфизма могат да бъдат обхванати в три групи.

1 Мистични - суфите вярват, че човека се слива с Бог и през целия си живот се стремят да го постигнат.

2 Естетична - поддържниците на класическия Ислям са по-обрани в начините по които се прекланят пред Аллах. Суфите не се ограничават в строгите рамки, а прибавят към религиозното си преклонение различни средства - музика, танци, песни, поезия. Суфизмът слага началото на богата традиция в мистичната поезия на арабски, персийски и турски език.

3 Етична - за повечето изповядващи класическия Ислям, твърденията на известния суфи шейх Шараф ад Дийн Манери, че човек има повече отговорности и задължения към другарите си, отколкото към Аллах, може да се сторят еретични и недопустими. Шейха учил последователите си, че простъпката на човека към Аллах няма чак толкова да засегне величието на Всевишния и Той няма да пострада от това. Простъпката към човек обаче, може да "промени,увреди или заплаши живота му и това изисква непременно да бъде поправена нанесената вреда". 

Суфиите са обединени в братства или ордени. Всеки един от тях има собствени правила, ред и ритуали. Най-често употребяваната дума за членовете на тези общества е "дервиш". Думата най-вероятно е от персийски произход, но с твърде неясна етимология.

Тези малки разяснения, които давам на моите уважавани читатели ясно посочват нещата поради които суфиите и суфизма са най-често отхвърляни от ислямските теолози, които ги обвиняват в сериозни отклонения и неглижиране  на вярата. Което обаче не пречи техните редици да се допълват с всяка изминала година с поклонници от цял свят. "Въоръжени" с тези първоначални знания се отправяме към мистичното сърце на  Исляма - град Кония в Турция. Единственото, което ще спомена за да не отегчавам читателите си, че градът е с древна история, която бележи своя връх при управлението на селджукските султани. Това, което представлява интерес за нас и е главна цел на пътешествието ни е гробницата на мевляна Руми и духовния център, който събира ежегодно на специален фестивал суфии от цял свят. Суфиите или още познати като Дервишите,  са мюсюлмани, които вярват в смъртието на душата, свързвайки се по този начин с хилядолетни духовни практики от целия свят.Знанието предават избирателно, лично, между учител и ученик. Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ е знаковото и най-разпознаваемо лице, когато се заговори за дервиши. Държа още в началото да уточня, че "мевляна" е титла, а не лично име. Мевляна означава божествен водач, господар на своите ученици. Животът на Руми и неговото семейство  е свързано с едно дълго пътуване от град в град, докато накрая се установяват в град Кония, където бащата на Руми основава мюсюлманско духовно училище - медресе. След време Руми поема като наследство от баща си това духовно училище и го превръща в средище на своето по-друго виждане и представа за изповядване на Исляма. В центъра на неговите проповеди е човекът. Вибрациите в неговите проповеди и поезия са преживяванията на човека. По специално тези свързани с Любовта. Руми има съпруга и син, но неговия истински живот започва, когато среща странстващия дервиш Шамсуддин Табризи в буквален превод – Слънце на вярата от Табриз. Мъдреците казват, че когато човек е готов да "узрее" за вярата, Бог изпраща при него муршид, тоест водач. Шамс бил персийски сунит и станал нещо като духовен наставник на Руми, когото започнал да обучава в уединение. Той насочва довереника си към изучаване и опознаване на Аллах от друга гледна точка, поантата в което е ,че  пътя към Бог трябва да минава по пътя на Любовта. Покрай всичко друго с течение на времето  започва да се прокрадват намеците за хомосексуална връзка между тях. Основания затова са думите на Руми,че при тяхната първа среща "ние се разтворихме един в друг". Светът загубва значение за тях и те се отдават в пълнота един на друг, забравяйки всичко и всички... Любовта към Аллах преминава най-напред през любовта между хората. Шамс учи, че сърцето на човек трябва да бъде неговия водач. Опознае ли човек сърцето си, приеме ли безусловно Любовта, само тогава ще опознае Аллах в пълнота. И още  съсредоточието трябва да бъде не върху Бог Разрушителя, а върху Бог Милостивия. Това, заедно с пикантната любовна поезия, танците и отношението към жените били причината  суфиите да не бъдат възприемани като истински отдадени на духа  на класическия Ислям и традициите завещани от Пророка. Руми обаче бил толкова запленен от Шамс, че не обръщал внимание и не плащал дан на хорското мнение. На нападките отправяни към него и духовния му муршид, той отвръщал с поезия в която посочвал, че не се съсредоточава върху външните, а върху вътрешните аспекти на Исляма и че "опознава" Аллах по единствено възможния правилен начин - тук и сега на Земята, а не в някаква необозрима, далечна и недоказана отвъдност Основание затова му дават наставленията на Шамс :

Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделна точица е еднакво важна за цялата картина.

 От  връзката между двамата суфии се раждат едни от най-хубавите стихове на Руми.

"Открий лика си: розови градини аз жадувам!
Проговори: медът на сладостна роса жадувам!
Чердата облаци ти, слънце, разпръсни,
че твоя лъчезарен блясък аз жадувам!
Повикай ме къмто далечните страни –
като сокол да литна аз жадувам.
Дари ме с капките на дъжд свещен –
безбрежните лазури аз жадувам.
Безценни камъни не ме бъзторгват мен –
скали, пронизани от светлина, жадувам!"

 и още :

„О, как копнея за другар, да разпознае моя зов и своята душа да слее със моята душа в едно!”

Никой не знае, кога и защо Шамс напуска Кония и своя верен Руми. Както е мистично и загадъчно неговото появяване, така мистериозно е и неговото изчезване. Версиите са много.

Най-вероятно все пак консервативното общество е успяло да надделее и да принуди Руми да се раздели с този,който е станал смисъл на живота му. Може би самият Шамс е почувствал, че връзката им е изчерпана и двамата вече няма какво да си дадат един на друг. Мевляна Руми вече не е само  един високоинтелигентен религиозен водач, той вече е станал и просветлено духовно същество. Факт е обаче, че  тази раздяла, поради каквито и причини да е била, променя Руми и оставя празнота в душата му. Мевляна губи не само своя муршид, той губи своето слънце, своя вдъхновител и своето друго аз. Това е причината той да се оттегли в дълбоко уединение и дълго време да не иска да вижда никой, отдавайки своето време само на писане. Така се появява най-значителното от неговото творчество:

“Рубайат” – 1659 четиристишия – по тях се пеят песни на суфи събирания и сема церемонии. Някои са писани, докато Шамс все още е бил до Руми, други – след неговото изчезване.

“Диван-и Шамс-и Табриз” – сборник с мистични оди, написани в знак на обич към Шамс. 40 000 стиха плод на страданието от раздялата, създаването на Големия диван продължава 30 години от раздялата с Шамс до последните дни на Руми.

“Мас-нави”, неговата главна творба, адресирана до последователя му и бъдещ приемник Хусам ал-Дин Челеби, съдържа 27 500 двустишия (римувани куплети от два стиха) и се състои от шест книги с истории, диалози и беседи, написани в лиричен и забавен стил, изпълнен с богата образност. 

Днес мавзолея-гробница на мевляна Руми е центъра на сърцето на град Кония. Сградата е разпознаваема отдалеч и ние лесно се ориентирахме как да я намерим. Под зелен купол, покрит с емайлирани керемиди почива цялото семейство и най-верните му духовни водачи последователи.

В сградата могат да влизат всички хора, които пожелаят независимо от религията, която изповядват. На вратата всеки се събува или слага на краката си специални найлонови калцуни. Вярващите мюсюлмани измиват ръцете и краката си на специална чешма, която се намира непосредствено пред сградата преди да влязат в гробницата.

 

Пазенето на тишина е абсолютно задължителна в тази свята обител. Снимането не беше препоръчително, но не беше и категорично забранено и аз имах прекрасната възможност да имам свои снимки за спомен от това място.

Гроба на мевляна Руми : Саркофагът е застлан с пищно покривало, чиито златни бродерии цитират стихове от Корана. Положен е върху подиум, обграден с парапет от масивно сребро. До саркофага  на мевлана водят две сребърни стъпала - върволицата вярващи чака търпеливо реда си, за да целуне решетките, покланяйки  се на великия духовен водач. Аз пък имах възможността да заснема мястото на последния покой на Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ. Преди да почине,мевляна завещава на своите ученици да не приемат смъртта му с печал. За него смъртта е сватба с Вечността и иска при споменаване на паметта му да приемат земния му край с радост , а не с  тъга и сълзи. Всяка година през месец декември, почитателите на Руми от цял свят идват в Кония  за да почетат годишнините от смъртта  му като радостно, а не тъжно събитие.

До мевляна Руми е погребан Султан Валад - любимият му син и духовен наследник, който заема неговото място след смъртта му и поема неговите ученици. Валад също става поет и основава суфисткия орден Мевлеви. В основата на този орден синът залага култа към личността на баща си мевляна Руми. Адептите мевлеви носят висок коничен калпак, бели дрехи без ръкави, широк пояс и свободно падаща черна наметка.

 Другият гроб до този на мевляна Руми е на баща му Бахауддин Валад -  духовния водач е погребан в изправен ковчег, защото в предсмъртната си агония се надигнал, твърдят, да благодари на Пророка.

 

 Наоколо има и други гробове на потомци и духовни водачи последователи на Руми и сина му Валад, покрити със скъпоценни тъкани от брокат и коприна.

 

 

Вътрешността на сградата е богато украсена и изписана по стените с цитати от Корана. От тавана, декориран със златни инкрустации, висят пищни лампи и канделабри, осветяващи полумрака в това свято место в което вярващите се молят в специално отделение без да бъдат притеснявани от потока туристи и посетители.

 В мавзолея на мевляна Руми има и други светини. Като това ковчеже в което според надписа под него се съхранява косъм от брадата на Пророка:

 Богато украсени и изписани ръкописи в оригинал на  “Маснави и Манави”. В своето творчество, в проза и поезия мевляна Руми обяснява принципите на суфизма посредством на пръв поглед обикновени случки от всекидневието. Историите, сред които „Ангелът на смъртта“, „Суфистът и неговата невярна съпруга“, „Моисей и пастирът“. Всички те носят автентичния дух на древния мистицизъм и внушават философски проникновения и трансцендентни ценности.

 За изповядващите Ислям, Коранът е книга, разкрита на един пророк. Тя не е просто боговдъхновена, а съвсем буквално е божествена. Преобладаващото мнение, което впоследствие се утвърждава, е, че Коранът е вечен, несътворен и съществува с Аллах от началото на вечността. За хората на тази религия без значение какъв е родният им език, за тях свещен и достоверен е единствено арабският текст на Корана. Това е подчертано на много места в свещената книга на мюсюлманите. Както сами може да видите от моите снимки езика на който е написана свещената книга е арабският.

 Когато видях и снимах свещения Коран в мавзолея-гробница на Руми  си спомних за превод на Корана на латински език, който видях в Малта в двореца на Великия Магистър. Тогава мисълта ми мина като въпрос - дали този превод  е свещен според каноните на Исляма. Излиза, че не е. Представям ви снимка на този препис на Корана на латински език, който заснех в Малта :

Щрихи и детайли от вътрешното оформление на мавзолея:Както сами може да видите уважаеми читатели, ислямската традиция изключва всякакво изобразяване на човешки фигури в храмовете и местата за молитви. Декоративните мотиви са преди всичко геометрични фигури, които могат да бъдат разпределени в:

1. Ортографски мотиви - украса, състояща се от букви от арабската азбука в различни шрифтове. Мотивите се използват както в архитектурата, така и в приложното изкуство.

2. Геометрични и символни мотиви като кръгове, триъгълници, квадрати, звезди, многоъгълници и др, които съчетани в композиции символизират безкрайността на Вселената.

3. Флорални - под формата на миниатюри.Това са напълно натуралистично изобразени цветя, листа, дървета, плодове. Този тип изобразяване е издържан в стил "шукуфе"

В една част към мавзолея има помещения в които с восъчни фигури е възпроизведено ежедневието на дервишите - техните духовни занимания и обикновени делници.

В залата има няколко групи от чужденци и гайдовете тихичко обясняват на няколко езика за обичаите, дрехите и други особености от живота и обичаите на дервишите. На няколко езика разбрах, че цилиндричните им шапки олицетворяват надгробни камъни. Суфии, които вярват, че трябва да снижат егото си и да "убият"своите "нафи" /привързаности/ държат около себе си брадви. Употребата им разбира се е символична и метафорична. Суфите обичат тишината, спокойствието и уединението. При тях модерната дума депресия е непозната. Те са съсредоточени да се обърнат към дълбините на душата и сърцето си, което в почти всички религии и духовни учения е извора на живота. Както обичал да казва любимия син на Руми - Валад "За да откриеш Руми, първо трябва да откриеш себе си".

В двора на мавзолея става все по-шумно и пълно с туристи и почитатели на Руми. Веселия глъч на децата се смесва с разноезична реч и щракане на фотоапарати. Всеки иска да запечата за себе си мигове от посещението на това място. Любезно моля и получавам съгласие да снимам група жени и деца, а казват, че изповядващите Исляма не позволяват да ги снимат. Колко още отживелици и табута ще паднат в този век. Глобализацията неимоверно много разширява възможностите за културен, духовен и икономически обмен. Кой преди векове можеше да предположи, че в джамиите ще влизат свободно и хора изповядващи други религии?. Днес това е възможно с изключение на часовете на молитва и то единствено от съображение да не се пречи на концентрацията на молещите се. Навсякъде, където пътувах и пътувам в страни с традиционно изповядване на Ислям нямам никакъв проблем да влизам в техните свети места и да допълвам и обогатявам знанията си. Това ми е помогнало неимоверно много в общуването с различни хора на длъж и нашир по света и аз съм истински щастлив човек, че мога да живея и развивам личността и творчеството си без натрупване на шлака от предразсъдъци. Необходимостта от преодоляването на такива пречки във всички случаи се дължи и на засиления диалог между религиите и културите и това нещо добре се осъзнава от далновидното духовенство на християнството, мюсюлманството и иудаизма. Толкова е чудесно, че в днешно време паднаха много табута и се разшири възможността за общуване между хората, принадлежащи към различни вероизповедания. Лично аз познавайки в голяма степен основните постулати и канони на трите световни религии, които водят началото си от Авраамовата вяра отдавна съм стигнала до извода ,че между тях се съдържат много сходни идеи, което обективно създава предпоставка за водене на един полезен и плодотворен диалог. Защото мисията и на трите религии е на базата на свещените писания да насочват хората към доброта, справедливост, любов, честност, смирение, искреност .

След посещението в мавзолея гробница на Руми се отправихме към една специална сграда в град Кония.

Това е сградата, която е културния център на суфиите, мистиците на Исляма, членове на ордена Мевлеви. Както вече писах  той е основан от сина на мевляна Руми, Султан Велед. Орденът е създаден като култ към Руми и основните му постулати и правила се определят изцяло от учението му и неговото творчество и по-специално " Рубаб-нама" - в превод "Книга рубаба" и "Ишк-нама" - в превод Книга на любовта". Това по което веднага можете да разпознаете членовете на ордена са техните характерни одежди за които вече писах по-горе в публикацията. Това обаче, което е най-характерно за тях е известния танц "сема", който по същество е танц-молитва. По време на този танц дервишите медитират и  изпадат в транс. Имахме възможността да видим този танц в оригинал изпълнен от истински дервиши. Уточнявам оригинал и  истински, защото на много места в ресторанти и клубове посещавани предимно от туристи по предварително уговорена програма самодейни танцови изпълнители, наред с националния танц и кючеци изпълняват пред публика и танца "сема". Преди да започне изпълнението бяхме помолени да пазим абсолютна тишина и да не снимаме за да не пречим на дервишите да се съсредоточат в своята молитва. За да се изпълни танцът "сема"  е нужна силна концентрация по време на която дервишите стават част от всичко въртящо се, тоест от цялата Вселена. Получихме уверение, че след завършването на танца ще ни дадат възможност да снимаме като повторят една малка част от танца. И така в смълчаната зала пред нас излязоха суфиите, чиито стъпки не се чуваха  и когато в залата бяха угасени повечето светлини започна един от най-хипнотичните спектакли на който съм присъствала. В центъра в кръга застана шейха, старши дервиш, който представлява слънцето. Тихо около него се наредиха останалите, които се поздравиха един друг по интересен начин. Подават ръка и всеки целува ръката на другия, защото за духа няма пол. Във светския живот мъжът трябва да целуне ръката на жената, по-младия трябва да целуне ръката на по-възрастния, но за духа полът е без значение, възрастта е без значение. В духовния свят, пред лицето на Бог всички ние сме равни. Поздравът на дервишите е Ашк Олсун, което буквално преведено означава – "нека любовта да бъде с теб." Само едно малко уточнение за този поздрав-това не е вариант на "Браво", както се употребява неправилно дори от  голяма част от населението на Турция. Това е поздрав между мистиците на Исляма и когато при среща те се обръщат един към друг с него, означава ,че това е среща на съмишленици , на хора, които вярват в едно и също нещо.

Семазен-и, както се наричат още изпълнителите в един момент свалят своите черни наметки, които символизират смъртта /а конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца, символизират надгробни камъни/ и остават по бели свободно падащи по тялото им роби - това на езика на танца означава, че освобождават душата от земните грижи и тревоги.

 Сред съпровод на музикални инструменти започва същинската част от танца - въртенето в кръг, което символизира прераждането.

 Интересна е позицията на ръцете по време на танца. Това също е  вид символика. В началото ръцете са прибрани към тялото, с положени върху раменете длани, сякаш семазена прегръща сам себе си. После бавно и постепенно започва да разтваря ръцете си, като разцъфващо цвете. С разперени ръце при които дясната длан е насочена към небето, сякаш получава Божията милост, а  лявата длан надолу, като че ли я препраща към земята, с глава наклонена на едната страна дервишите се въртят из залата, направлявани от своя шейх и под съпровода на оркестъра. Отхвърляйки при въртенето своите земни връзки, дервишите постигат единението си с Бог. При всяко едно завъртане, както  ни беше обяснено предварително,  дервишите казват наум Аллах, Аллах.

Танцът "сема"символизира вечния кръговрат на живота – земята се върти, живота ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е вечен. Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената си ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото. Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост към съвършенството и е напълно в духа на учението на мевляна Руми.

Въртенето в кръг бавно намалява своя ритъм. Дервишите се завъртат все по-бавно и накрая леко и безшумно спират. Залата отново е осветена. Леко се покланят и без да дочакат избухналите минута по-късно аплодисменти напускат залата. След около няколко минути един от тях се появява и бавно започва да се върти за да изпълни обещаното, че ще имаме възможност да запечатаме като спомен този уникален и единствен по рода си танц молитва. Невероятно впечатлени напускаме залата и се озоваваме във фоайето. По стените на коридора са окичени в рамки портрети на мевляна Руми, на създателя на ордена, неговия син и герба на ордена, някои в класически черно-бели, други в ярки цветове.

В предверието на залата беше импровизиран малък базар  на който се продаваха сувенири . Разбира се аз не пропуснах да си закупя една порцеланова фигурка на дервиш в основната поза от танца "сема" и направих това с удоволствие, особено когато разбрах, че с това подпомагаме по някакъв начин финансово  ордена. Както писах , макар и да не изповядвам Ислям, аз съм човек лишен от предразсъдъци на религиозна основа. Твърдо стоя на позицията, че принципът за религиозен плурализъм имплицитно съдържа  идеята за мирни отношения между различните вероизповедания. Преди изхода една любезна и мила жена подаваше на всеки един от нас, повечето от които не изповядвахме Ислям   по една чашка ароматен  сок от малини, като почерпка и благодарност затова че сме ги  уважили с посещението си.

По решение на Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Република Турция, като част от реформаторската му политика по превръщането на турската държава в светска през 1925 г. заедно с всички религиозни ордени на територията на Турция, и ордена Мевлеви е закрит. Минава един немалък период от 25 години прекъсване, преди група дервиши да убедят местните власти на Кония да им позволи отново да изпълняват танца "сема" и то само като културно представление. Минава времето и ордена отново е възстановен, а танца става културната емблема на Република Турция  пред света. Днес сградата на ордена Мевлеви   функционира като музей и място за поклонение, а два пъти месечно след петъчната молитва се изпълнява и танца "сема". Това  продължава ежегодно . Мавзолея-гробница Мевляна – е посещаван от над един милион турци и хора от различни националности  и вероизповедания  всяка година.  2007 година по повод 800-годишнината от рождението на  мевляна Руми,  бе обявена от ЮНЕСКО за “Година на толерантността и обичта на Мевляна”. По време на представянето на културния празник един от професорите отговорен за честването на събитието се изказва по следния начин: „Какво мога да  се каже за Мевляна Руми ? Ако слушате Руми, ще станете още по-добри християни. Ако го следвате, ще бъдете още по-добри юдеи. Ако отворите слуха си за него, ще станете още по-добри мюсюлмани. Защото Руми е универсален.“

Справедливо мисля,че след тези думи едва ли някой ще може да  добави нещо повече.

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.

Защо Петър, а не Павел? - базиликата Свети Петър във Ватикана

Когато прекрачите границите на площад "Св. Петър", трябва да знаете, че прекрачвате границите на държавата Ватикан. Звучи странно държава в държавата, но е така. През 1929 година Ватикан е официално признат за град-държава в държавата и за център на римо-католическата църква. Базиликата "Свети Петър", която се намира на едноименния площад е едно от свещените места на католицизма.

Улицата via della Conciliazione, която води към Ватикан. Гледката още от далеч е внушителна и изпълва човек с нетърпение да види огромната базилика, най-голямата по площ и размер в света.

В другия край на улицата на около 600 метра от Ватикан се намира Castel Sant'Angelo.

Кръглата защитна постройка е издигната от император Адриан през 126 г. като гробница за него и семейството му. Замъкът е бил престрояван повече от 10 пъти. Украсен е на върха с огромна скулптура, представяща ангел с разперени криле. По време на варварските набези папите са се укривали там, за да избягнат смъртта. След това укрепленията на тази твърдина са били неколкократно подсилени, а преди 150 години около замъка бил издълбан ров, напълнен с вода от Тибър.

Прекрачите ли очертанията на площада Свети Петър влизате не само в друга държава, вие просто влизате в друг свят, толкова различен от забързания ритъм в който живее Вечния град.

 
Пред очите ви в разгърната панорама, виждате сградите в които се помещават различните служби на администрацията на миниатюрната държава, както и сградата на радио Ватикан. Има и хотел "Колумб" в който отсядат духовници  и гости от далечни страни. Държавата Ватикан няма прираст чрез раждане. Негови поданици са духовници дали обет за целибат. Има и малко на брой монахини заети предимно в домакинството на папата, познато още като Дом на папата. Има служба за охрана. Така атрактивната папска гвардия е част от нея. Интересен е факта, че за служещи в тази представителна част се наемат само граждани от католическите общности на Швейцария.

 
При организиране на големи събития, които съсредоточават огромен брой хора на площада в охраната се включват и италиански карабинери. На тях се разчита и при евентуално по-сериозни нужди от охрана, тъй като на практика Ватикан няма свои отбранителни сили. Ясно е обаче, че това трябва да се промени, особено предвид зачестилите атентати срещу религиозни храмове в световен мащаб. Поданството на държавата има временен, а не постоянен характер. То се придобива според заслуги към държавата и църковния ранг. Придобилите го получават паспорт. Паспортите биват лични, дипломатически и служебни. Кардиналите, дипломатите на държавата, лицата, които работят в службите и администрацията са граждани на Ватикан. Гвардейците от почетната рота също са поданици на този град-държава. Поданството се губи при напускане на служебния пост или при пенсиониране. Зевзеците казват, че при понтификата на папа Йоан Павел Втори всеки трети служител говорил на полски език и някои направо го считали за официален език на Ватикан.

Многобройни кокетни магазинчета, пълни с религиозни стоки, от които туристите и поклонниците си тръгват със сувенири за спомен от посещението си тук. Разбира се, че е помислено и за любителите на кафето - капучино, ристрето, черно кафе, има за всички вкусове и затова да не забравяте, че все пак сте в страна в която пиенето на кафе е като ритуал, особено сутрин. Тук може да се окажете съседи по маса с чуждестранни журналисти, някои от които имат постоянна акредитация във Ватикан. Има достатъчно много неща за отбелязване. Папа Франциск е много деен и работоспособен и около неговата дейност винаги има новини. Ватикан има и своя поща, свои марки и разбира се аз не пропуснах да си закупя юбилейна такава на която е изобразен папата и годината на неговия понтификат. Марките представляват голям интерес не само за туристите, но и за запалените филателисти. Причината е, че те се издават в малки серии, а някои от тях и еднократно. Това определя и високата им стойност не само в парични средства. При определени събития, като например смъртта на папа, стойност на серията с неговия образ надхвърля в пъти номиналната стойност при продажбата им по време на издаването.Като суверенна държава Ватикан има и свои парични знаци. Към закупената от мен марка има и монета с образа на папата. Макар и да се разменят в Италия като парично средство, тези монети имат преди всичко символичен и колекционерски характер. Марките и монетите са едно сериозно приходно перо в касата на Ватикан, като се има предвид големия интерес към тях от туристи, колекционери и нумизмати.
Базиликата е разположена във вътрешността на Ватикан и действащия папа лично ръководи определени служби през годината, привличайки публика от 15 хиляди до над 80 хиляди души в самата базилика или на площада пред нея.

Свободното пространство пред базиликата е проектирано от Джовани Лоренцо Бернини. То изглежда сякаш е „прегърнато” от величествените колонади 284 на брой, всяка с височина около 19 метра, над които са издигнати статуи на светци, папи и пророци на християнството. Търсеният ефект на автора е колонадите заедно с катедралата да образуват символичната форма на ключа на Свети Петър. Усещането е като за прегръдка, която базиликата и колонадите около нея сякаш сключват около теб когато се намираш в средата на площада.

В центъра на площада се намира червен египетски обелиск, докаран в Рим от император Калигула. Това е единствения египетски обелиск, който е непокътнат още от времето на Ренесанса. Поверието гласи, че в неговия връх в метална кутия се съхранява пепелта на Юлий Цезар. За мен е странно местонахождението на египетския символ на слънчевия бог Амон-Ра насред светилището на католическата църква. Други пък говорят за тайнствената сила на йероглиф изписан точно на върха на обелиска, там където сега се издига кръст. Никой не знае какво означава този йероглиф и май са малцина тези, които са го виждали и повече се разчита на мълвата или легендата. Поверието гласи, че който се докосне до обелиска ще придобие енергия и късмет. Затова не се учудвайте, ако при посещението ви във Ватикана попаднете на групи туристи, които изчакват своя ред да се допрат до обелиска. Аз пак продължавам да се учудвам, защо тези пилигрими не търсят късмет при християнския бог, чийто храм е на няколко метра по нататък, а разчитат на езическия Амон-Ра. Това обаче не беше единственото, което ми направи впечатление, но за най-важното малко по-късно в тази публикация. От едната страна на обелиска се намира фонтан изработен от Карло Мадерно. От другата страна Бернини е изработил друг фонтан, който представлява един от главните акценти на съборното пространство пред базиликата.

За историята относно строежа на базиликата има достатъчно писано и не смятам да отделям време да разказвам неща, които драгия читател може и сам да намери сред многобройните публикации на тази тема. Едно е важно да се знае за хронологията на построяването: според информацията, предоставена в Liber Pontificalis -Книга на папите, историците установяват, че на сегашното място е имало древна палеохристиянска църква издигната от император Константин по време на понтификата на Силвестър Първи. Работата вероятно започва между 319 и 326 години на мястото на стария цирк Нерон. Тук, в допълнение към всякакви състезания, император Нерон екзекутира с особена жестокост първите християни, повярвали в Спасителя. Вината им - предполагаемото запалване на Рим от тях. Всеобщо е схващането, че на това място, в подножието на Ватиканския хълм, през 64г сл. Хр. апостол Петър, ученик и последовател на Исус Христос, е бил разпнат. Погребението на християнския мъченик, белязано от скромен надгробен камък, през следващите двеста години се превръща в място за масово, но тайно поклонение. През IV в. с указ на Константин Велики - първият от императорите, който спира всички преследвания на християни и превръща християнството в официална религия на Империята, тук е построена базилика, наречена на Свети Петър. Много известни и талантливи архитекти и скулптури са участвали в проектирането и изграждането на величествената базилика. Заслужават да останат незабравени имената на Донато Браманте, Рафаело, Балсадаре Перуци, Антонио Сангало и Микеланджело.

Това, което искам да споделя е защо тази базилика носи името на Св. Петър, а не това на Св. Павел, който е считан за баща на християнството. Според светото писание на Матея в глава 16 е записано :
18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
По този начин Петър към когато Исус изпитва особена благосклонност е избран за първия водач на Църквата и така се превръща според хрониката в първия папа в историята. Налага се да уточним, че названието папа започва да се използва в края на IV век и то само по отношение на епископа на Рим, поради което исторически коректно е да се подчертае че в този смисъл Петър не е папа. Първият църковен глава е Св. Лин, който е съвременник на апостолите Петър и Павел. Лин е известен с това,че въвежда правилото жените да бъдат с покрити коси по време на църковните служби.
Статуя на св. Петър се намира на централно място в ляво като застанете с лице към базиликата .

 Очаквано е статуята до него на същото ниво в дясно да бъде на Св. Павел. Така пише във всички справочници и дори в Уикипедия. Но аз снимах тази статуя и на нея пишеше името Пий IX, което ме озадачи.

Папа Пий IX е с най-дълъг понтификат в историята на Римокатолическата църква  Познат е като папата-затворник, заради своята страст към мъченичество. Възприеман е като като папа-мариан, защото преформулирал и утвърдил екуменическото кредо в непорочното зачатие. Нищо чак толкова необикновено за да заеме статуята му такова почетно място, което би се полагало по право на човека създал и разпространил християнството. През ръцете ми минаха много статии, книги, рецензии, проучвания от различни учени, теолози, историци, биографи на различни езици и моето все по-дълбоко убеждение е, че в ранната църква е имало конфликти между двете ключови фигури в нея- Петър, начело на иудео-християнската фракция и Павел, начело на езическите християни. От последвалата история  е видно, че победител няма. Вместо това се оформя един компромис между двете страни, който не може да бъде прикрит изцяло поне не за хората, които наистина задълбочено са изследвали нещата, касаещи тези вътрешни борби. Компромисът води до компилиране на идеи от двете фракции и за успокоение на духовете настояването на фракцията водена от Павел за спазването на еврейския закон и учението на Павел затова, че спасението е възможно за всички, постепенно полага основите на съборната католическа църква и на едните и на другите. Нека разгледаме в детайли нещата.

Ранната църква

Евангелията казват, че тя е създадена в Йерушалаим много скоро след смъртта на Исус. В първите години от своето съществуване последователите на Исус проповядвали благовестието му само сред евреи. Постепенно тяхната мисия обхванала и околните римски провинции. Общините се разраствали и все повече апостоли мисионерствали и сред езичниците. С тази дума те наричали хората, които не изповядвали иудаизъм и не били запознати с учението на Исус. Трима са първите водачи на църквата - Петър, нейния главен водач, апостол Йоан и брата на Иисус - Яков. Петър изиграва главна роля при покръстването на евреите в началото и той е създал цялата организация на първата църква. С две думи, след мъченическата смърт на Исус, Петър е този, който поема грижата за неговото дело и неговите последователи. Първата си проповед Петър произнася в град Йерушалаим на Петдесетница, когато Св. дух слязъл над апостолите. В настъпилата суматоха той бързо реагира и заявява, че това е всъщност сбъдването на божието обещание. Деяния глава 2 : 14:41 описва това, което последва: истински впечатлени от проповедта на Петър три хиляди иудеи приемат новата вяра. Това е първата стъпка към онова, което ще се случи по-късно, а именно създаването на християнската църква. Дейността на Петър тепърва започва: в Деяния четем за още едно масово приемане на новата вяра, този път мнозинството е пет хиляди души. При прочита на това е съвсем оправдано появата на скептицизъм. Бройката на второто масово приемане на вярата е твърде голям и звучи фантастично нереално. Този, който познава твърдата вяра на евреите в Йехова е нормално да не повярва в тези цифри. Иудеите трудно се разделят със старата си вяра и съвсем не лесно се оставят да бъдат убедени в нещо по-различно от нея. Едно обаче е безспорно - началото на християнската църква е свързана със Симон Петър Кифа Скалата, който станал нейната здрава основа.
И така: кой е Св. Петър, камъкът на който Исус казва, че ще съгради своята църква и коя е тази църква? Веднага възниква въпросът: има ли някой, който със сигурност да твърди, че познава подробности за несъмнено един от най-известните ученици на Исус? Сведенията и писмените свидетелства достигнали до нас са противоречиви, непълни и на места зависят от фантазията на авторите, които запълвали празнините на биографията на Петър със свои предположения.
Какво знаем за Петър от евангелията? Исус е избрал за свои апостоли от средата на голяма група свои ученици 12 от тях. Броят на избраниците съвсем не бил случаен - той отговарял на броя на 12-те колена, които формирали народа на Исраил. Това били хората, които станали водачи на ранната църква и трябвало да разнасят по света словата на Исус. Това били и хората, които според евангелията станали свидетели на възкресението Му. След предателството на Иуда Искариотски, апостолите избрали на негово място един от учениците на име Матия, който трябвало да стане новият 12 апостол.
Двамата братя Петър и Андрей живеели в Капернаум, рибарско селище на брега на Галилея и се прехранвали като рибари. Като ученик на Йоан Кръстител, Андрей чува за Исус за първи път от него и инициира своя среща с него. Явно нещата които чува от Исус са му направили впечатление, защото отивайки при брат си Петър, той му заявява категорично "Намерихме Машиях /Месията/" - Йоан 1:41. Симон решава да се убеди сам и отива на свой ред също при Иисус и да говори с него. Тогава при тази среща първите думи ,които чува от устата на бъдещия си учител са: "Ти си Симон, син Ионов".В началото на техните отношения като ученик и учител има още един важен момент . Когато Исус пита своите ученици какво мислят за него, Петър прави важно признание :
 
"15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог.
17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата."- евангелие на Матей-16 глава
Тогава Исус дава прозвището на Симон с което той ще стане известен и заедно с това и важно запомнящо се обещание:

"18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата." - евангелие на Матей-16 глава
От тези думи на Исус се заражда една дилема над която са си блъскали главите и преводачите и тези, които по-късно се чудели как да разбират преведеното, а именно: дали Симон е основата /скалата/ върху която Исус ще изгради своята църква или самият Исус е тази скала? Във всеки случай теолозите предпочитат да вярват, че значението на думите се отнася до Петър. Макар че "камък" е било обикновено съществително нарицателно, то става популярно като собствено име в онези ранни години на християнството и името Симон Кифа е това по което се разпознава Петър. Той, заедно с Йоан и Иаков са единствените, които Исус взима със себе си на планината Тавор, където според Новия Завет, Той се преобразил в цялата своя слава на божи син и Спасител. Петър и Йоан единствено последвали Исус на разпита след арестуването му. Исус заявил на Петър на Тайната вечеря, че той ще се отрече от него. Петър обаче с плам заявил,че дори всички други да се отрекат от Иисус, той никога няма да го изостави.
37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.
38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене. - евангелие на Йоан -13 глава
Случилото се в последствие опровергало Петър и принуден от обстоятелствата да не бъде разкрит и екзекутиран, той се отрича три пъти от Исус. Най-лъжливата клетва давана на Исус.
А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.
17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.
18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.
20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.
21 Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.
22 Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?
23 Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?
24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.
26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?
27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел. - Евангелие на Йоан-18 глава
Съзнавайки какво е извършил Петър разбираемо си тръгва облян в сълзи, а за четящите евангелието остава съмнението дали наистина Петър е твърд като скала.
Преди това има още много поводи за такива съмнения, които изхождат от писаното в евангелията в които от време на време излизат някои нелицеприятни негови черти като сприхавост, нетърпеливост, винаги неспособен да сдържа гнева си и не на последно място, той е капризен. Човек, който иска всичко или нищо и това най-добре се вижда в сцената при която Исус мие краката на учениците си :
Евангелие на Йоан 13 глава
1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса.
5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?
7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
След възкръсването си Исус три пъти попитал Петър дали го обича "Симоне Йонин, обичаш ли ме?" Петър потвърдил  и  трите пъти и дълбоко развълнуван през плач казал "Господи, ти всичко знаеш, Ти знаеш,че те обичам" - Йоан 21:15-17.
Винаги ми е било интересно, защо писалите евангелията не са се погрижили да скрият тези черти от характера на Петър? Може би защото Петър е представен така както всеки един обикновен човек - със всичките положителни и отрицателни черти от своя характер. Защото всички ние човеците преминаваме през периоди на изпитания, съмнения, недоверие, колебания. Колко пъти някои от нас са преценяване като ненадеждни и сме губили приятелства и покровителства? Лесно се дава клетва и тържествени обети, но дали е лесно да ги изпълняваме, когато превратностите на живота ни поставят на изпитание? Ние не сме свръхгерои, ние сме хора, със нашите слабости, защото плътта ни е слаба. Такъв е представен и пълнокръвният образ на Петър - чистосърдечен, прям, откровен наред със своите слабости. Исус е видял и прозрял това във своя ученик и бъдещ апостол, че въпреки всичко, той ще бъде обединяващия фактор, който ще превърне хиляди хора в стройна общност.
Кой е Св. Павел ?
Когато съм чела съсредоточено Евангелията, рецензии и статии посветени на тях и тяхното тълкуване признавам, че не съм срещала по-противоречив образ на християнски светец от този на апостол Павел. Любопитното е, че точно едно ново и различно тълкуване на написаното и проповядвано от него довежда до това немския теолог и духовник Мартин Лутер да сътвори най-голямото отцепление от Католическата църква и да постави началото на Протестантската Реформация. Целта на Лутер е да върне християнството към учението на Исус Христос и апостолите. Днес протестантството е едно от трите основни течения в християнството. Като прибавим това и продължаващия вече векове спор между църкви с всякакъв род доктрини, които продължават да настояват, че техните тълкувания върху думите му са най-верни и правилни. Ръкополагането на жени или не, аскетизма в сексуалните отношения между половете, забраната на сексуални връзки с хора от същия пол са една наистина малка част от нещата, които честно казано превръщат постулатите на Павел в разкол в християнските деноминации. Еврейското име на Павел е  Шаул.

4 При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,
5 бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,
6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.
Още по-конкретно Павел бил елинизиран евреин и гражданин на Рим. Хвалил се, че бил ученик на известния Гамалиил в Йерушалаим. Павел преследвал християните от ранната църква и даже станал участник в смъртта на първия християнски мъченик Св. Стефан, който бил дякон в тази църква. Светецът бил умъртвен с камъни в Йосафатовата долина . За да не им пречат връхните му дрехи го съблекли и ги дали на Шаул .
  Шаул гледал на последователите на Иисус като на евреи еретици. Промяната обаче настъпила на път за Дамаск, за където пътувал с мисия да залови и изправи пред Синедриона /еврейския религиозен съд/ бегълци за да бъдат съдени. Тук в тези твърдения, които се споменават в Деяния на апостолите има леко смущаващи факти. Един от тях е, че властта на религиозния Синедрион се простира само над евреите живеещи в Иудея. Той нямал юрисдикция над евреите живеещи извън нея в други краища на империята. Епизода обаче има значение с друго. По пътя за Дамаск Павел по негово твърдение описано в Деяния глава 9, получил видение и чул глас :

3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
6 Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.
7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9 И прекара три дни без да види и, не яде, нито пи.
 
До ден днешен какво се е случило на пътя за Дамаск знае може би само и единствено Павел, защото случката се споменава на още три места, но със значителни разминавания. Шокът от случилото се обаче е голям. Павел ослепява за няколко дни. В същото време докато неговите спътници го носят към Дамаск в града един последовател на Исус Ананий получава нареждане от него да го излекува и даде указания. Ананий изпълнява повелята на Иус и излекува Павел. Вероятно пак той и го покръства. Павел става християнин. От тук нататък Павел с голяма охота ще разказва този момент от живота си. Изключително важно е да се знае, че Павел започва да представя този момент от живота си като призвание от бог имитирайки по този начин старозаветните пророци, които също са получавали напътствия от Бог да съобщават волята му на исраелтяните. Няма да разглеждам в подробности детайлите около последвалия живот и дейност на Павел а ще се спра на момента в който споменах в началото - отношенията му с Петър. Павел твърди, че още в самото начало на своята дейност е потърсил и получил взаимодействие от апостолите в Йерусалим и особено това на Петър, който е признат религиозен водач на общността. Това взаимодействие е описано в Деяния 15:1-24. Още в началото прави впечатление,че Павел търси своята легитимация и сред водачите на ранната църква, което е било изключително важно за да бъде приет сред общността, където Петър бил безспорен авторитет. В реалността обаче между двамата имало конфликт и той излиза на повърхността от някои писания на Павел - Галатяни 2:11-14., което описва публично пререкание между двамата. Иначе свикналия винаги да се самоизтъква Павел не споделя какъв е бил изхода от този сблъсък, което навежда на мисълта, че може да е загубил от Петър. Центърът на спора между двамата е: Петър подкрепя валидността на Мойсеевия закон, докато Павел представяйки се непрекъснато за апостол на езичниците, настоява той да не се спазва. Въпреки писанията на Павел е повече от видно, че той не се ползва с авторитет сред другите апостоли. Той твърди че кратката му среща с Исус във видение му дава право да проповядва благовестие, което е съвсем различно от това, което е проповядвал на хората и учениците си докато е бил жив. Това са и аргументите на Петър, който съвсем не е добре настроен към Павел. Той е твърдо убеден, че Павел е изопачил вярата и думите в проповедите на Исус. Павел не може да бъде главен сред апостолите и е извън правата вяра, еретик, който създава свое собствено учение криейки се зад гърба на Исус, когото използва за авторитет. Това което проповядва Павел е павлово християнство, а не автентичното учение на Исус. Мойсеевият закон е даден от Бог и Исус  като вярващ и живеещ по законите на иудаизма , никога не го е отхвърлял или поставял под съмнение. В това е бил напълно убеден Петър и е считал че Павел не е апостол, който трябва да бъде следван именно поради това, че отхвърля думите на Бог.
Милиони християни по света днес продължават да изучават и да четат Библията, да слушат на неделните проповеди посланията на Павел и да следват учението му. Теолозите все така задълбочено и в детайли разследват основите на християнството, изучават живота и делата на Павел и Петър. Много други обаче знаят, че днешния вид на християнството е резултат от "победата" на протоортодоксалното християнство над евионитите и маркионитите. Първите претендирали че представляват учението на Петър, а вторите на Павел. За протоортодоксите всички апостоли представлявали авторитет и те не изключвали никой от вниманието си. Формирали Новия завет и го наложили като библейски канон. Четирите евангелия, които били основата и главното в Новия завет били написани в трето лице за Исус и неговите стътници и последователи. Никое от тях не е написано от личен свидетел на събитията. Естествено е да възникне въпроса - защо тогава вярващите християни ги познават като евангелия на Марко, Матей, Лука и Йоан? Защото някъде през II ВЕК, протоортодоксите осъзнали,че имат нужда от авторитети за да придадат тежест на християнството. Така те приписали авторството на апостолите и на техни съратници. Едва ли някой може със сигурност да каже какво от всичко случило се в онези далечни векове е достигнало до нас. Твърде много са посредниците, които правят опит да опишат и обяснят тези събития. На кой от тях може да се вярва? Кой е писал истината и кой е интерпретирал събитията и историческите факти? Дали някой забравен или нарочно премълчан факт няма да излезе наяве след векове и да хвърли нова светлина върху изминалите събития. Никой не знае. Странен е и фактът че въпреки авторитета на Павел върху християнството в днешния му вид, неговата статуя не стои на площада пред катедралата "Св. Петър" във Ватикан. Кой знае какви са съображенията затова и дали няма нещо, което някой иска да ни каже с това? Повод за размисъл и догадки. Вътре в катедралата под главния олтар се намира гроба на Св. Петър, този, който Иисус избрал да ръководи ранната църква. 

 

Разходка из базиликата "Св. Петър"

Дървеният изкусно резбован купол, под който се намира балдахинът, един от шедьоврите на Бернини. Четири бронзови колони, високи около 20 метра поддържат балдахина. Формата на колоните повтаря силуета на витата колона от храма на Соломон, пренесена от Йерушалаим в Рим. На всеки от четирите ъгъла са поставени статуи на ангели, издигащи кръст над златна сфера - това е символ на победата на християнството над езичеството. С направата на балдахина е свързан и произхода на една прочута фраза. Малко преди да бъде завършен за направата му не достигнал бронза. Тогава папа Урбан VIII-Барберини наредил да свалят покрива на Пантеона и да осигурят липсващия материал. Недоволните граждани на Рим изрекли фразата "Онова, което варварите не посмяха да сторят, бе извършено от Барберини"

Зад балдахина е алабастровия прозорец Gloria. От него излиза сноп сияещи светлинни лъчи. Гълъбът символизира Светия Дух. Под него Бернини вкарва в композицията и папския престол, на който според легендата е седял и самия Свети Петър. Тронът обаче е нямал този вид в началото. Бил е обикновен дървен стол. Бернини обаче изгражда композиция така, че тронът все едно се извисява в облаците, поддържан от бащите на църквата - Йоан Златоуст, Василий Велики, Григорий Богослов, Афанасий Велики

Точно под олтара заграденото с червени въженца е мястото под което се намира гробът на Св. Петър. Стълбата по която слиза само папата и висшия клир при специални случаи. Обикновените посетители и богомолци слизат в криптата от друго място.

Светлината в лампите никога не угасва.

Стълбите, които водят към криптата.Вътре е сумрачно, тихо и тягостно. Среща със смъртта. Единственото което никой няма да избегне.

Снимането вътре беше строго забранено и е разбираемо защо не мога да ви предоставя снимки от мястото където според твърденията на католическата Църква почиват тленните останки на Иисусовия ученик и ръководител на ранната християнска църква Св. Петър. Освен него в криптата са намерили последен покой и някои от папите , които са седели като наместници на престола на св. Петър. Други са намерили място горе в самата огромна зала на базиликата в гробници разположени по протежение на невовете украсени с скулптурни композиции и религиозни реликви. Единственият папа чиито тленни останки са балсамирани и се виждат открито погребани в базиликата са тези на папа Йоан XXIII.

Надгробния паметник на папа Бенедикт XV

Надгробна плоча на Александър VII от Бернини.
Папата е изобразен на колене в молитвена поза, заобиколен от алегориите: " Милостта" държаща дете в ръцете си - скулптор Г. Мадзуоли, "Истината" - с левия крак, опиращ се на земното кълбо, скулптори Морели и Картари, "Разумност"- скулптор Г. Катари, и "Справедливост" - скулптор Л. Балестр). Първоначално фигурите били голи, но по заповед на Инокентий XI Бернини драпира статуите с метал.

надгробният камък на Инокентий VIII, създаден през 1498 г. от скулптора Антонио Поляйоло, е един от малкото оцелели паметници, които все още са били в старата базилика.

композицията в памет на папа Лъв XI

Параклис на Свети Себастиан с гробницата на папа Йоан Павел II,

През 2011 г., след обреда на беатификацията, тялото на понтифа от Свещените гротове на Ватикана е пренесено в параклиса на "Свети Себастиан". Разбираемо повечето от тези които се молят тук са поляци по народност. Папата беше голямата гордост на този народ. Той беше и причината за много промени в политически план случили се в Полша по времето на неговия понтификат. От дясната страна на параклиса е разположена мемориална скулптура на папа Пий XI - основателят на Ватикана. Именно по време на неговия понтификат, според Латеранските споразумения, са определени границите на държавата Ватикана.

В базиликата има погребани и жени. Такива с благородническа кръв и такива, които имали заслуги към католическата вяра.

Надгробна мраморна композиция на шведската кралица Кристина. По време на Френско-испанската война, която се развива в контекста на Тридесегодишната война, кралицата има съществена роля за преминаването на папата от испанска на френска страна. През 1656 г. договаря с кардинал Мазарини споразумението от Компиен съгласно което французите получават папската благословия да завладеят Неапол за нея, а тя да им го завещае при смъртта си. След провалянето на този замисъл тя се връща в Рим, като често се меси в избора на папа.
Кралицата пропагандира идеята за кръстоносен поход против Османската империя.

В базиликата са погребани и последните представители на шотландското кралско семейство Стюарт - кралете Яков, Карл и Хенри.
Вътрешността на базиликата е  смайващ разкош - феерия от злато, сребро, скъпоценни камъни и мрамор от най-високо качество. Тук се намират и шедьоври на Ренесансовата живопис от най-известните италиански майстори на четката.

Пътеката с оригинални мозайки по която минава само папата.

 

Статуята на Св. Петър. В едната си ръка държи ключовете, а с другата благославя. Авторството на тази статуя е приписвано на Арнолфо ди Камбио. Смята се че има чудодейна сила. Поклонници от цял свят се докосват до дясното стъпало на светеца, което е полирано от това и изричат своите молби за застъпничество или благослов. На мен лично ми се видя малко странна тази статуя на светеца държащ ключовете на небесното царство и облечен в римска тога, каквато са носили богатите патриции. Според една версия статуята наистина е била на римски сенатор но със слагането на ключове в едната и ръка е лансирана версията че това е самият апостол. Ако се вгледате в лицата на двете статуи на светеца вън пред базиликата и тази вътре ще видите, че те не си приличат, което навежда на мисълта, че версията за сенатора може и да е вярна. Странни са не само облеклата но и римските прически на двамата светци. Но както е прието в тези среди, тук нищо не се оспорва и се приема на пълна вяра. Свети Петър ръководи църквата 25 години. В продължение на 19 века единственият папа, който седял на трона на Петър по-дълго (1847-1878 г.) от самия Петър, бил папа Пий IX. Неговият портрет е поставен на стената над статуята на апостола. Това е същия този папа ,чиято статуя с надпис на неговото име стои отдясно на статуята на Св. Петър пред базиликата .

друга част от декора

Картина изобразяваща покръстването на Иисус от Йоан Кръстител в свещените води на река Йордан.

В тази разкошна базилика има още един шедьовър на ренесансовата скулптура - "Пиета" на Микеланджело .

Френския кардинал Жан Билер, поръчал композицията за своята гробница, но през 18 век скулптурата е преместена от една от капелите в параклиса "Санта Петронила" във Ватикана. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него. Творецът издълбал MICHAELA[N]GELUS BONAROTUS FLORENTIN[US] FACIEBA[T]. Пиета е тема в християнското изкуство позната повече във Франция отколкото в Италия. Представлява тялото на Иисус в скута на майка му, след свалянето му от кръста. През 1972 г. статуята е атакувана от австралийския геолог от унгарски произход Ласло Тот, крещящ, че той е Христос. След реставрация, творбата е поставена зад непробиваемо стъкло, вдясно от входа на базиликата.Почаках известно време докато намеря подходяща позиция и момент без да има хора около нея за да снимам скулптурната композиция.
Усещането докато гледах внимателно този шедьовър на Микеланджело не беше усещане за смърт и отчаяние. Младостта на майката беше в противовес на това което се знае за възрастта на Мария от Библията. Както е признал самият автор на своя приятел и биограф Кондиви, младостта ѝ символизира нейната нетленна чистота. С образа на Мария има свързана и романтична история, която не е много популярна сред широкия кръг от почитатели на творчеството на ренесансовия гений а тя е, че като първообраз на светата майка е послужила една благородна дама от Пескара с която автора имал нежно приятелство. Двамата често са се срещали в един манастир в Монте Кавало, след което тя по други лични причини се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава. Интересните истории обаче не свършват до тук.
В изобразяването на Исус има вложен особен детайл от автора. Наличието на витрината, която ни отдалечаваше от скулптурата ми попречи да видя отблизо статуята на Исус. Казват че Микеланджело го изобразил с един допълнителен преден зъб между двата горни предни. Автора е имал достатъчно добри познания по анатомия, натрупани подобно на Леонардо да Винчи от дисекция на трупове, затова допускането, че може да става въпрос за грешка е категорично. Изобразяването на деформации по тялото на хората по време на ренесансовото изкуство се интерпретира като метафора на злото и греха. Едно от тълкуванията, което дава Марко Бусали, историк в Академията за изящни изкуства в Рим е че Микеладжело иска да покаже, че със смъртта си Христос поема върху себе си греховете на хората, а с кръвта си освобождава човека от първоначалния грях. Микеланджело използва този символ и в изображения на скелети и дяволи във фреската "Страшният съд" над олтара в Сикстинската капела. Той не е единственият сред представителите на ренесансовото изкуство, които използват тази символика. Ще споменем също друга една "Пиета" на Лоренцо Салимбени -1568-1613, както и рисунките на "Божествена комедия", направени от Сандро Ботичели. В базиликата има още едно интересно нещо. Това са няколкото порти, всяка една от които има име и история на създаването си. Първата врата вляво се нарича "Вратата на смъртта" - Нарича се така, защото през нея преминават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на Исус, на Дева Мария, на Петър , на папа Йоан XXIII.В

 
Порта на доброто и злото - Porta del Bene del Male

Вратата на тайнствата - Porta dei Sacramenti Тя е отворената врата, през която се влиза. Изобразени са 7-те тайнства.

Бронзовата врата на Филарет-Porta del Filarete

Тя е направена от стопен бронз от оригиналната бронзова врата на св. Петър, която е правена около 1450 г. и се счита за първата ренесансова творба в Рим. Отваря се само при специални поводи. Изобразени са Исус, Дева Мария най-отгоре, Св. Петър и св. Павел по средата, а отдолу мъченически починалите светци. Петър провесен с главата надолу, а Павел обезглавен.
по детайлна снимка:

Крайната дясна врата е la Porta Santa в превод Свещена врата. Тя се отваря само на кръгли годишни. На Коледа на всеки 25 години папата почуква 3 пъти по нея със сребърно чукче и вратата се отваря. На Коледа през 2000 г. папа Йоан Павел Втори я отвори, а на Коледа на 2001 я затвори, за да чака отново да минат 25 години тя да бъде отворена на Коледа през 2025 г. Отварянето обаче се случи по-рано. През 2015 година сегашния папа Франциск я отвори и официално провъзгласи откриването на Юбилейната година на християнството, посветена на милосърдието. Юбилейната година на милосърдието продължи до края на ноември 2016 година. Тя бе обявена от папата по негово лично настояване. До края на Юбилейната година, през тази порта ще могат да преминат всички онези католици, имащи грехове за опрощаване. Според папа Франциск това обаче може да стане само, ако те бъдат щедри и проявят милосърдие към нуждаещите се. Тоест преди да престъпят през Светата врата, желаещите индулгенция трябва да дарят онова, което е по силите им, на благотворителни организации, помагащи на бедните и онеправданите по света. Явно е че отварянето на вратата носи особена тръпка и нищо чудно повечето от следващите папи да намират или създават поводи да я отварят.

детайли от вратата:

Интересно е да се знае,че традицията на Юбилейните години идва от старозаветни времена, когато те били обявявани веднъж на 50 години. Целта им била да се възстанови равенството между всички исраилеви синове чрез предоставянето на шанс на лишените от имущество и дори от лична свобода да оправят положението си. В католическата църква първият Юбилей е обявен през 1300 г. от папа Бонифаций VIII, като според нарочната му заповед честването можело да се случва веднъж на 100 години. Но през 1475 г. Ватикана решил юбилейните тържества да се честват на всеки 25 години, за да се даде възможност на всяко едно поколение да преживее поне веднъж в живота си Света година. От XVI век пък папите започнали да обявяват от време на време и извънредни юбилеи, като до днес Светата католическа църква е отпразнувала общо 26 Свети години. Последната бе през 2000 г. като с нея папа Йоан Павел II отбеляза края на миналото хилядолетие. Според теолозите на практика католическата църква подновява духовния смисъл в еврейската традиция на юбилейните години, съдържащ се в прошката и индулгенцията, които могат да бъдат получени от всеки, който ги пожелае, а както виждаме и условието поставено от папа Франциск да ги заслужи чрез проявена благотворителност.Накрая, но съвсем не защото не заслужава, а защото е поантата на всичко написано и споделено до тук за базиликата, живота и делото на Св. Петър ще покажа  и мои  снимки на  купола на разкошния храм. Когато поема ръководството по завършването на строежа, Микеланджело поставя три условия, които държи да бъдат спазвани като условие да завърши базиликата. Първото било да не му се заплаща за труда, да му бъдат осигурени достатъчно на брой работници и помощници, и трето да бъде запазен оригиналната идея за формата на гръцки кръст на църквата. Идеята на Браманте за храм с централен купол и други четири по-малки такива също била осъществена. Във вътрешността на купола били изписани думите на Исус от Евангелието на Матей "Tu es Petrus et super hanc…”

Tu es Petrus, et super hanc petram
Aedificabo Ecclesiam meam,
Et portae inferi non praevalebunt adversus eam:
Et tibi dabo claves
Regni coelorum.
Quodcumque ligaveris super terram,
Erit ligatum et in coelis;
Et quodcumque solveris super terram
Erit solutum et in coelis.
You are Peter, and on this rock
I will build My church,
And the gates of hell will not prevail against it:
And I will give you the keys
To the kingdom of heaven.
Whatever you bind on earth
Will be bound also in heaven;
And whatever you release on earth
Will be released also in heaven.

 Matthew 16:18-19

Драги приятели и читатели, дълго  мислих как да завърша тази моя публикация. Винаги съм поддържала виждането, че човек трябва да изразява собственото си мнение и виждане за нещата, дори понякога да рискува да бъде критикуван или недолюбван затова. "Св. Петър", наистина е невероятна базилика. Разкошът сякаш смазва и молитвата замръзва някъде на устните. Остава да говори сърцето. Това което според Исус е най-важното. Там където са чистите извори на човешката  душа . Повече от три часа разглеждах базиликата . Обикалях, снимах и накрая ,когато излязох от нея си помислих само едно и само това, което искам да напиша като край на тази публикация:

Ако мерилото за достоверност и съществуване на християнството е живота, проповедите и смъртта на Исус, къде в тази базилика виждаме въплътено всичко това, на което скромния и бедно облечен проповедник от Галилея е учил хората през краткия си живот ?!?

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.