Улицата via della Conciliazione, която води към Ватикан. Гледката още от далеч е внушителна и изпълва човек с нетърпение да види огромната базилика, най-голямата по площ и размер в света.
В другия край на улицата на около 600 метра от Ватикан се намира Castel Sant'Angelo.
Кръглата защитна постройка е издигната от император Адриан през 126 г. като гробница за него и семейството му. Замъкът е бил престрояван повече от 10 пъти. Украсен е на върха с огромна скулптура, представяща ангел с разперени криле. По време на варварските набези папите са се укривали там, за да избягнат смъртта. След това укрепленията на тази твърдина са били неколкократно подсилени, а преди 150 години около замъка бил издълбан ров, напълнен с вода от Тибър.
Прекрачите ли очертанията на площада Свети Петър влизате не само в друга държава, вие просто влизате в друг свят, толкова различен от забързания ритъм в който живее Вечния град.
Пред очите ви в разгърната панорама, виждате сградите в които се помещават различните служби на администрацията на миниатюрната държава, както и сградата на радио Ватикан. Има и хотел "Колумб" в който отсядат духовници и гости от далечни страни. Държавата Ватикан няма прираст чрез раждане. Негови поданици са духовници дали обет за целибат. Има и малко на брой монахини заети предимно в домакинството на папата, познато още като Дом на папата. Има служба за охрана. Така атрактивната папска гвардия е част от нея. Интересен е факта, че за служещи в тази представителна част се наемат само граждани от католическите общности на Швейцария.
При организиране на големи събития, които съсредоточават огромен брой хора на площада в охраната се включват и италиански карабинери. На тях се разчита и при евентуално по-сериозни нужди от охрана, тъй като на практика Ватикан няма свои отбранителни сили. Ясно е обаче, че това трябва да се промени, особено предвид зачестилите атентати срещу религиозни храмове в световен мащаб. Поданството на държавата има временен, а не постоянен характер. То се придобива според заслуги към държавата и църковния ранг. Придобилите го получават паспорт. Паспортите биват лични, дипломатически и служебни. Кардиналите, дипломатите на държавата, лицата, които работят в службите и администрацията са граждани на Ватикан. Гвардейците от почетната рота също са поданици на този град-държава. Поданството се губи при напускане на служебния пост или при пенсиониране. Зевзеците казват, че при понтификата на папа Йоан Павел Втори всеки трети служител говорил на полски език и някои направо го считали за официален език на Ватикан.
Многобройни кокетни магазинчета, пълни с религиозни стоки, от които туристите и поклонниците си тръгват със сувенири за спомен от посещението си тук. Разбира се, че е помислено и за любителите на кафето - капучино, ристрето, черно кафе, има за всички вкусове и затова да не забравяте, че все пак сте в страна в която пиенето на кафе е като ритуал, особено сутрин. Тук може да се окажете съседи по маса с чуждестранни журналисти, някои от които имат постоянна акредитация във Ватикан. Има достатъчно много неща за отбелязване. Папа Франциск е много деен и работоспособен и около неговата дейност винаги има новини. Ватикан има и своя поща, свои марки и разбира се аз не пропуснах да си закупя юбилейна такава на която е изобразен папата и годината на неговия понтификат. Марките представляват голям интерес не само за туристите, но и за запалените филателисти. Причината е, че те се издават в малки серии, а някои от тях и еднократно. Това определя и високата им стойност не само в парични средства. При определени събития, като например смъртта на папа, стойност на серията с неговия образ надхвърля в пъти номиналната стойност при продажбата им по време на издаването.Като суверенна държава Ватикан има и свои парични знаци. Към закупената от мен марка има и монета с образа на папата. Макар и да се разменят в Италия като парично средство, тези монети имат преди всичко символичен и колекционерски характер. Марките и монетите са едно сериозно приходно перо в касата на Ватикан, като се има предвид големия интерес към тях от туристи, колекционери и нумизмати.
Базиликата е разположена във вътрешността на Ватикан и действащия папа лично ръководи определени служби през годината, привличайки публика от 15 хиляди до над 80 хиляди души в самата базилика или на площада пред нея.
Свободното пространство пред базиликата е проектирано от Джовани Лоренцо Бернини. То изглежда сякаш е „прегърнато” от величествените колонади 284 на брой, всяка с височина около 19 метра, над които са издигнати статуи на светци, папи и пророци на християнството. Търсеният ефект на автора е колонадите заедно с катедралата да образуват символичната форма на ключа на Свети Петър. Усещането е като за прегръдка, която базиликата и колонадите около нея сякаш сключват около теб когато се намираш в средата на площада.
В центъра на площада се намира червен египетски обелиск, докаран в Рим от император Калигула. Това е единствения египетски обелиск, който е непокътнат още от времето на Ренесанса. Поверието гласи, че в неговия връх в метална кутия се съхранява пепелта на Юлий Цезар. За мен е странно местонахождението на египетския символ на слънчевия бог Амон-Ра насред светилището на католическата църква. Други пък говорят за тайнствената сила на йероглиф изписан точно на върха на обелиска, там където сега се издига кръст. Никой не знае какво означава този йероглиф и май са малцина тези, които са го виждали и повече се разчита на мълвата или легендата. Поверието гласи, че който се докосне до обелиска ще придобие енергия и късмет. Затова не се учудвайте, ако при посещението ви във Ватикана попаднете на групи туристи, които изчакват своя ред да се допрат до обелиска. Аз пак продължавам да се учудвам, защо тези пилигрими не търсят късмет при християнския бог, чийто храм е на няколко метра по нататък, а разчитат на езическия Амон-Ра. Това обаче не беше единственото, което ми направи впечатление, но за най-важното малко по-късно в тази публикация. От едната страна на обелиска се намира фонтан изработен от Карло Мадерно. От другата страна Бернини е изработил друг фонтан, който представлява един от главните акценти на съборното пространство пред базиликата.
За историята относно строежа на базиликата има достатъчно писано и не смятам да отделям време да разказвам неща, които драгия читател може и сам да намери сред многобройните публикации на тази тема. Едно е важно да се знае за хронологията на построяването: според информацията, предоставена в Liber Pontificalis -Книга на папите, историците установяват, че на сегашното място е имало древна палеохристиянска църква издигната от император Константин по време на понтификата на Силвестър Първи. Работата вероятно започва между 319 и 326 години на мястото на стария цирк Нерон. Тук, в допълнение към всякакви състезания, император Нерон екзекутира с особена жестокост първите християни, повярвали в Спасителя. Вината им - предполагаемото запалване на Рим от тях. Всеобщо е схващането, че на това място, в подножието на Ватиканския хълм, през 64г сл. Хр. апостол Петър, ученик и последовател на Исус Христос, е бил разпнат. Погребението на християнския мъченик, белязано от скромен надгробен камък, през следващите двеста години се превръща в място за масово, но тайно поклонение. През IV в. с указ на Константин Велики - първият от императорите, който спира всички преследвания на християни и превръща християнството в официална религия на Империята, тук е построена базилика, наречена на Свети Петър. Много известни и талантливи архитекти и скулптури са участвали в проектирането и изграждането на величествената базилика. Заслужават да останат незабравени имената на Донато Браманте, Рафаело, Балсадаре Перуци, Антонио Сангало и Микеланджело.
Това, което искам да споделя е защо тази базилика носи името на Св. Петър, а не това на Св. Павел, който е считан за баща на християнството. Според светото писание на Матея в глава 16 е записано :
18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
По този начин Петър към когато Исус изпитва особена благосклонност е избран за първия водач на Църквата и така се превръща според хрониката в първия папа в историята. Налага се да уточним, че названието папа започва да се използва в края на IV век и то само по отношение на епископа на Рим, поради което исторически коректно е да се подчертае че в този смисъл Петър не е папа. Първият църковен глава е Св. Лин, който е съвременник на апостолите Петър и Павел. Лин е известен с това,че въвежда правилото жените да бъдат с покрити коси по време на църковните служби.
Статуя на св. Петър се намира на централно място в ляво като застанете с лице към базиликата .
Папа Пий IX е с най-дълъг понтификат в историята на Римокатолическата църква Познат е като папата-затворник, заради своята страст към мъченичество. Възприеман е като като папа-мариан, защото преформулирал и утвърдил екуменическото кредо в непорочното зачатие. Нищо чак толкова необикновено за да заеме статуята му такова почетно място, което би се полагало по право на човека създал и разпространил християнството. През ръцете ми минаха много статии, книги, рецензии, проучвания от различни учени, теолози, историци, биографи на различни езици и моето все по-дълбоко убеждение е, че в ранната църква е имало конфликти между двете ключови фигури в нея- Петър, начело на иудео-християнската фракция и Павел, начело на езическите християни. От последвалата история е видно, че победител няма. Вместо това се оформя един компромис между двете страни, който не може да бъде прикрит изцяло поне не за хората, които наистина задълбочено са изследвали нещата, касаещи тези вътрешни борби. Компромисът води до компилиране на идеи от двете фракции и за успокоение на духовете настояването на фракцията водена от Павел за спазването на еврейския закон и учението на Павел затова, че спасението е възможно за всички, постепенно полага основите на съборната католическа църква и на едните и на другите. Нека разгледаме в детайли нещата.
Ранната църква
Евангелията казват, че тя е създадена в Йерушалаим много скоро след смъртта на Исус. В първите години от своето съществуване последователите на Исус проповядвали благовестието му само сред евреи. Постепенно тяхната мисия обхванала и околните римски провинции. Общините се разраствали и все повече апостоли мисионерствали и сред езичниците. С тази дума те наричали хората, които не изповядвали иудаизъм и не били запознати с учението на Исус. Трима са първите водачи на църквата - Петър, нейния главен водач, апостол Йоан и брата на Иисус - Яков. Петър изиграва главна роля при покръстването на евреите в началото и той е създал цялата организация на първата църква. С две думи, след мъченическата смърт на Исус, Петър е този, който поема грижата за неговото дело и неговите последователи. Първата си проповед Петър произнася в град Йерушалаим на Петдесетница, когато Св. дух слязъл над апостолите. В настъпилата суматоха той бързо реагира и заявява, че това е всъщност сбъдването на божието обещание. Деяния глава 2 : 14:41 описва това, което последва: истински впечатлени от проповедта на Петър три хиляди иудеи приемат новата вяра. Това е първата стъпка към онова, което ще се случи по-късно, а именно създаването на християнската църква. Дейността на Петър тепърва започва: в Деяния четем за още едно масово приемане на новата вяра, този път мнозинството е пет хиляди души. При прочита на това е съвсем оправдано появата на скептицизъм. Бройката на второто масово приемане на вярата е твърде голям и звучи фантастично нереално. Този, който познава твърдата вяра на евреите в Йехова е нормално да не повярва в тези цифри. Иудеите трудно се разделят със старата си вяра и съвсем не лесно се оставят да бъдат убедени в нещо по-различно от нея. Едно обаче е безспорно - началото на християнската църква е свързана със Симон Петър Кифа Скалата, който станал нейната здрава основа.И така: кой е Св. Петър, камъкът на който Исус казва, че ще съгради своята църква и коя е тази църква? Веднага възниква въпросът: има ли някой, който със сигурност да твърди, че познава подробности за несъмнено един от най-известните ученици на Исус? Сведенията и писмените свидетелства достигнали до нас са противоречиви, непълни и на места зависят от фантазията на авторите, които запълвали празнините на биографията на Петър със свои предположения.
Какво знаем за Петър от евангелията? Исус е избрал за свои апостоли от средата на голяма група свои ученици 12 от тях. Броят на избраниците съвсем не бил случаен - той отговарял на броя на 12-те колена, които формирали народа на Исраил. Това били хората, които станали водачи на ранната църква и трябвало да разнасят по света словата на Исус. Това били и хората, които според евангелията станали свидетели на възкресението Му. След предателството на Иуда Искариотски, апостолите избрали на негово място един от учениците на име Матия, който трябвало да стане новият 12 апостол.
Двамата братя Петър и Андрей живеели в Капернаум, рибарско селище на брега на Галилея и се прехранвали като рибари. Като ученик на Йоан Кръстител, Андрей чува за Исус за първи път от него и инициира своя среща с него. Явно нещата които чува от Исус са му направили впечатление, защото отивайки при брат си Петър, той му заявява категорично "Намерихме Машиях /Месията/" - Йоан 1:41. Симон решава да се убеди сам и отива на свой ред също при Иисус и да говори с него. Тогава при тази среща първите думи ,които чува от устата на бъдещия си учител са: "Ти си Симон, син Ионов".В началото на техните отношения като ученик и учител има още един важен момент . Когато Исус пита своите ученици какво мислят за него, Петър прави важно признание :
"15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог.
17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата."- евангелие на Матей-16 глава
Тогава Исус дава прозвището на Симон с което той ще стане известен и заедно с това и важно запомнящо се обещание:
"18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата." - евангелие на Матей-16 глава
От тези думи на Исус се заражда една дилема над която са си блъскали главите и преводачите и тези, които по-късно се чудели как да разбират преведеното, а именно: дали Симон е основата /скалата/ върху която Исус ще изгради своята църква или самият Исус е тази скала? Във всеки случай теолозите предпочитат да вярват, че значението на думите се отнася до Петър. Макар че "камък" е било обикновено съществително нарицателно, то става популярно като собствено име в онези ранни години на християнството и името Симон Кифа е това по което се разпознава Петър. Той, заедно с Йоан и Иаков са единствените, които Исус взима със себе си на планината Тавор, където според Новия Завет, Той се преобразил в цялата своя слава на божи син и Спасител. Петър и Йоан единствено последвали Исус на разпита след арестуването му. Исус заявил на Петър на Тайната вечеря, че той ще се отрече от него. Петър обаче с плам заявил,че дори всички други да се отрекат от Иисус, той никога няма да го изостави.
37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.
38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене. - евангелие на Йоан -13 глава
Случилото се в последствие опровергало Петър и принуден от обстоятелствата да не бъде разкрит и екзекутиран, той се отрича три пъти от Исус. Най-лъжливата клетва давана на Исус.
А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.
17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.
18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.
20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.
21 Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.
22 Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?
23 Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?
24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.
26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?
27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел. - Евангелие на Йоан-18 глава
Съзнавайки какво е извършил Петър разбираемо си тръгва облян в сълзи, а за четящите евангелието остава съмнението дали наистина Петър е твърд като скала.
Преди това има още много поводи за такива съмнения, които изхождат от писаното в евангелията в които от време на време излизат някои нелицеприятни негови черти като сприхавост, нетърпеливост, винаги неспособен да сдържа гнева си и не на последно място, той е капризен. Човек, който иска всичко или нищо и това най-добре се вижда в сцената при която Исус мие краката на учениците си :
Евангелие на Йоан 13 глава
1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса.
5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?
7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
След възкръсването си Исус три пъти попитал Петър дали го обича "Симоне Йонин, обичаш ли ме?" Петър потвърдил и трите пъти и дълбоко развълнуван през плач казал "Господи, ти всичко знаеш, Ти знаеш,че те обичам" - Йоан 21:15-17.
Винаги ми е било интересно, защо писалите евангелията не са се погрижили да скрият тези черти от характера на Петър? Може би защото Петър е представен така както всеки един обикновен човек - със всичките положителни и отрицателни черти от своя характер. Защото всички ние човеците преминаваме през периоди на изпитания, съмнения, недоверие, колебания. Колко пъти някои от нас са преценяване като ненадеждни и сме губили приятелства и покровителства? Лесно се дава клетва и тържествени обети, но дали е лесно да ги изпълняваме, когато превратностите на живота ни поставят на изпитание? Ние не сме свръхгерои, ние сме хора, със нашите слабости, защото плътта ни е слаба. Такъв е представен и пълнокръвният образ на Петър - чистосърдечен, прям, откровен наред със своите слабости. Исус е видял и прозрял това във своя ученик и бъдещ апостол, че въпреки всичко, той ще бъде обединяващия фактор, който ще превърне хиляди хора в стройна общност.
Кой е Св. Павел ?
Когато съм чела съсредоточено Евангелията, рецензии и статии посветени на тях и тяхното тълкуване признавам, че не съм срещала по-противоречив образ на християнски светец от този на апостол Павел. Любопитното е, че точно едно ново и различно тълкуване на написаното и проповядвано от него довежда до това немския теолог и духовник Мартин Лутер да сътвори най-голямото отцепление от Католическата църква и да постави началото на Протестантската Реформация. Целта на Лутер е да върне християнството към учението на Исус Христос и апостолите. Днес протестантството е едно от трите основни течения в християнството. Като прибавим това и продължаващия вече векове спор между църкви с всякакъв род доктрини, които продължават да настояват, че техните тълкувания върху думите му са най-верни и правилни. Ръкополагането на жени или не, аскетизма в сексуалните отношения между половете, забраната на сексуални връзки с хора от същия пол са една наистина малка част от нещата, които честно казано превръщат постулатите на Павел в разкол в християнските деноминации. Еврейското име на Павел е Шаул.
4 При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,
5 бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,
6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.
Още по-конкретно Павел бил елинизиран евреин и гражданин на Рим. Хвалил се, че бил ученик на известния Гамалиил в Йерушалаим. Павел преследвал християните от ранната църква и даже станал участник в смъртта на първия християнски мъченик Св. Стефан, който бил дякон в тази църква. Светецът бил умъртвен с камъни в Йосафатовата долина . За да не им пречат връхните му дрехи го съблекли и ги дали на Шаул .
Шаул гледал на последователите на Иисус като на евреи еретици. Промяната обаче настъпила на път за Дамаск, за където пътувал с мисия да залови и изправи пред Синедриона /еврейския религиозен съд/ бегълци за да бъдат съдени. Тук в тези твърдения, които се споменават в Деяния на апостолите има леко смущаващи факти. Един от тях е, че властта на религиозния Синедрион се простира само над евреите живеещи в Иудея. Той нямал юрисдикция над евреите живеещи извън нея в други краища на империята. Епизода обаче има значение с друго. По пътя за Дамаск Павел по негово твърдение описано в Деяния глава 9, получил видение и чул глас :
3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
6 Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.
7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9 И прекара три дни без да види и, не яде, нито пи.
До ден днешен какво се е случило на пътя за Дамаск знае може би само и единствено Павел, защото случката се споменава на още три места, но със значителни разминавания. Шокът от случилото се обаче е голям. Павел ослепява за няколко дни. В същото време докато неговите спътници го носят към Дамаск в града един последовател на Исус Ананий получава нареждане от него да го излекува и даде указания. Ананий изпълнява повелята на Иус и излекува Павел. Вероятно пак той и го покръства. Павел става християнин. От тук нататък Павел с голяма охота ще разказва този момент от живота си. Изключително важно е да се знае, че Павел започва да представя този момент от живота си като призвание от бог имитирайки по този начин старозаветните пророци, които също са получавали напътствия от Бог да съобщават волята му на исраелтяните. Няма да разглеждам в подробности детайлите около последвалия живот и дейност на Павел а ще се спра на момента в който споменах в началото - отношенията му с Петър. Павел твърди, че още в самото начало на своята дейност е потърсил и получил взаимодействие от апостолите в Йерусалим и особено това на Петър, който е признат религиозен водач на общността. Това взаимодействие е описано в Деяния 15:1-24. Още в началото прави впечатление,че Павел търси своята легитимация и сред водачите на ранната църква, което е било изключително важно за да бъде приет сред общността, където Петър бил безспорен авторитет. В реалността обаче между двамата имало конфликт и той излиза на повърхността от някои писания на Павел - Галатяни 2:11-14., което описва публично пререкание между двамата. Иначе свикналия винаги да се самоизтъква Павел не споделя какъв е бил изхода от този сблъсък, което навежда на мисълта, че може да е загубил от Петър. Центърът на спора между двамата е: Петър подкрепя валидността на Мойсеевия закон, докато Павел представяйки се непрекъснато за апостол на езичниците, настоява той да не се спазва. Въпреки писанията на Павел е повече от видно, че той не се ползва с авторитет сред другите апостоли. Той твърди че кратката му среща с Исус във видение му дава право да проповядва благовестие, което е съвсем различно от това, което е проповядвал на хората и учениците си докато е бил жив. Това са и аргументите на Петър, който съвсем не е добре настроен към Павел. Той е твърдо убеден, че Павел е изопачил вярата и думите в проповедите на Исус. Павел не може да бъде главен сред апостолите и е извън правата вяра, еретик, който създава свое собствено учение криейки се зад гърба на Исус, когото използва за авторитет. Това което проповядва Павел е павлово християнство, а не автентичното учение на Исус. Мойсеевият закон е даден от Бог и Исус като вярващ и живеещ по законите на иудаизма , никога не го е отхвърлял или поставял под съмнение. В това е бил напълно убеден Петър и е считал че Павел не е апостол, който трябва да бъде следван именно поради това, че отхвърля думите на Бог.
Милиони християни по света днес продължават да изучават и да четат Библията, да слушат на неделните проповеди посланията на Павел и да следват учението му. Теолозите все така задълбочено и в детайли разследват основите на християнството, изучават живота и делата на Павел и Петър. Много други обаче знаят, че днешния вид на християнството е резултат от "победата" на протоортодоксалното християнство над евионитите и маркионитите. Първите претендирали че представляват учението на Петър, а вторите на Павел. За протоортодоксите всички апостоли представлявали авторитет и те не изключвали никой от вниманието си. Формирали Новия завет и го наложили като библейски канон. Четирите евангелия, които били основата и главното в Новия завет били написани в трето лице за Исус и неговите стътници и последователи. Никое от тях не е написано от личен свидетел на събитията. Естествено е да възникне въпроса - защо тогава вярващите християни ги познават като евангелия на Марко, Матей, Лука и Йоан? Защото някъде през II ВЕК, протоортодоксите осъзнали,че имат нужда от авторитети за да придадат тежест на християнството. Така те приписали авторството на апостолите и на техни съратници. Едва ли някой може със сигурност да каже какво от всичко случило се в онези далечни векове е достигнало до нас. Твърде много са посредниците, които правят опит да опишат и обяснят тези събития. На кой от тях може да се вярва? Кой е писал истината и кой е интерпретирал събитията и историческите факти? Дали някой забравен или нарочно премълчан факт няма да излезе наяве след векове и да хвърли нова светлина върху изминалите събития. Никой не знае. Странен е и фактът че въпреки авторитета на Павел върху християнството в днешния му вид, неговата статуя не стои на площада пред катедралата "Св. Петър" във Ватикан. Кой знае какви са съображенията затова и дали няма нещо, което някой иска да ни каже с това? Повод за размисъл и догадки. Вътре в катедралата под главния олтар се намира гроба на Св. Петър, този, който Иисус избрал да ръководи ранната църква.
Разходка из базиликата "Св. Петър"
Дървеният изкусно резбован купол, под който се намира балдахинът, един от шедьоврите на Бернини. Четири бронзови колони, високи около 20 метра поддържат балдахина. Формата на колоните повтаря силуета на витата колона от храма на Соломон, пренесена от Йерушалаим в Рим. На всеки от четирите ъгъла са поставени статуи на ангели, издигащи кръст над златна сфера - това е символ на победата на християнството над езичеството. С направата на балдахина е свързан и произхода на една прочута фраза. Малко преди да бъде завършен за направата му не достигнал бронза. Тогава папа Урбан VIII-Барберини наредил да свалят покрива на Пантеона и да осигурят липсващия материал. Недоволните граждани на Рим изрекли фразата "Онова, което варварите не посмяха да сторят, бе извършено от Барберини"
Зад балдахина е алабастровия прозорец Gloria. От него излиза сноп сияещи светлинни лъчи. Гълъбът символизира Светия Дух. Под него Бернини вкарва в композицията и папския престол, на който според легендата е седял и самия Свети Петър. Тронът обаче е нямал този вид в началото. Бил е обикновен дървен стол. Бернини обаче изгражда композиция така, че тронът все едно се извисява в облаците, поддържан от бащите на църквата - Йоан Златоуст, Василий Велики, Григорий Богослов, Афанасий Велики
Точно под олтара заграденото с червени въженца е мястото под което се намира гробът на Св. Петър. Стълбата по която слиза само папата и висшия клир при специални случаи. Обикновените посетители и богомолци слизат в криптата от друго място.
Светлината в лампите никога не угасва.
Стълбите, които водят към криптата.Вътре е сумрачно, тихо и тягостно. Среща със смъртта. Единственото което никой няма да избегне.
Снимането вътре беше строго забранено и е разбираемо защо не мога да ви предоставя снимки от мястото където според твърденията на католическата Църква почиват тленните останки на Иисусовия ученик и ръководител на ранната християнска църква Св. Петър. Освен него в криптата са намерили последен покой и някои от папите , които са седели като наместници на престола на св. Петър. Други са намерили място горе в самата огромна зала на базиликата в гробници разположени по протежение на невовете украсени с скулптурни композиции и религиозни реликви. Единственият папа чиито тленни останки са балсамирани и се виждат открито погребани в базиликата са тези на папа Йоан XXIII.
Надгробния паметник на папа Бенедикт XV
Надгробна плоча на Александър VII от Бернини.
Папата е изобразен на колене в молитвена поза, заобиколен от алегориите: " Милостта" държаща дете в ръцете си - скулптор Г. Мадзуоли, "Истината" - с левия крак, опиращ се на земното кълбо, скулптори Морели и Картари, "Разумност"- скулптор Г. Катари, и "Справедливост" - скулптор Л. Балестр). Първоначално фигурите били голи, но по заповед на Инокентий XI Бернини драпира статуите с метал.
надгробният
камък на Инокентий VIII, създаден през 1498 г. от скулптора Антонио
Поляйоло, е един от малкото оцелели паметници, които все още са били в
старата базилика.
Дървеният изкусно резбован купол, под който се намира балдахинът, един от шедьоврите на Бернини. Четири бронзови колони, високи около 20 метра поддържат балдахина. Формата на колоните повтаря силуета на витата колона от храма на Соломон, пренесена от Йерушалаим в Рим. На всеки от четирите ъгъла са поставени статуи на ангели, издигащи кръст над златна сфера - това е символ на победата на християнството над езичеството. С направата на балдахина е свързан и произхода на една прочута фраза. Малко преди да бъде завършен за направата му не достигнал бронза. Тогава папа Урбан VIII-Барберини наредил да свалят покрива на Пантеона и да осигурят липсващия материал. Недоволните граждани на Рим изрекли фразата "Онова, което варварите не посмяха да сторят, бе извършено от Барберини"
Зад балдахина е алабастровия прозорец Gloria. От него излиза сноп сияещи светлинни лъчи. Гълъбът символизира Светия Дух. Под него Бернини вкарва в композицията и папския престол, на който според легендата е седял и самия Свети Петър. Тронът обаче е нямал този вид в началото. Бил е обикновен дървен стол. Бернини обаче изгражда композиция така, че тронът все едно се извисява в облаците, поддържан от бащите на църквата - Йоан Златоуст, Василий Велики, Григорий Богослов, Афанасий Велики
Точно под олтара заграденото с червени въженца е мястото под което се намира гробът на Св. Петър. Стълбата по която слиза само папата и висшия клир при специални случаи. Обикновените посетители и богомолци слизат в криптата от друго място.
Светлината в лампите никога не угасва.
Стълбите, които водят към криптата.Вътре е сумрачно, тихо и тягостно. Среща със смъртта. Единственото което никой няма да избегне.
Снимането вътре беше строго забранено и е разбираемо защо не мога да ви предоставя снимки от мястото където според твърденията на католическата Църква почиват тленните останки на Иисусовия ученик и ръководител на ранната християнска църква Св. Петър. Освен него в криптата са намерили последен покой и някои от папите , които са седели като наместници на престола на св. Петър. Други са намерили място горе в самата огромна зала на базиликата в гробници разположени по протежение на невовете украсени с скулптурни композиции и религиозни реликви. Единственият папа чиито тленни останки са балсамирани и се виждат открито погребани в базиликата са тези на папа Йоан XXIII.
Надгробна плоча на Александър VII от Бернини.
Папата е изобразен на колене в молитвена поза, заобиколен от алегориите: " Милостта" държаща дете в ръцете си - скулптор Г. Мадзуоли, "Истината" - с левия крак, опиращ се на земното кълбо, скулптори Морели и Картари, "Разумност"- скулптор Г. Катари, и "Справедливост" - скулптор Л. Балестр). Първоначално фигурите били голи, но по заповед на Инокентий XI Бернини драпира статуите с метал.
композицията в памет на папа Лъв XI
Параклис на Свети Себастиан с гробницата на папа Йоан Павел II,
През 2011 г., след обреда на беатификацията, тялото на понтифа от Свещените гротове на Ватикана е пренесено в параклиса на "Свети Себастиан". Разбираемо повечето от тези които се молят тук са поляци по народност. Папата беше голямата гордост на този народ. Той беше и причината за много промени в политически план случили се в Полша по времето на неговия понтификат. От дясната страна на параклиса е разположена мемориална скулптура на папа Пий XI - основателят на Ватикана. Именно по време на неговия понтификат, според Латеранските споразумения, са определени границите на държавата Ватикана.
В базиликата има погребани и жени. Такива с благородническа кръв и такива, които имали заслуги към католическата вяра.
Надгробна мраморна композиция на шведската кралица Кристина. По време на Френско-испанската война, която се развива в контекста на Тридесегодишната война, кралицата има съществена роля за преминаването на папата от испанска на френска страна. През 1656 г. договаря с кардинал Мазарини споразумението от Компиен съгласно което французите получават папската благословия да завладеят Неапол за нея, а тя да им го завещае при смъртта си. След провалянето на този замисъл тя се връща в Рим, като често се меси в избора на папа.
Кралицата пропагандира идеята за кръстоносен поход против Османската империя.
В базиликата са погребани и последните представители на шотландското кралско семейство Стюарт - кралете Яков, Карл и Хенри.
Вътрешността на базиликата е смайващ разкош - феерия от злато, сребро, скъпоценни камъни и мрамор от най-високо качество. Тук се намират и шедьоври на Ренесансовата живопис от най-известните италиански майстори на четката.
Пътеката с оригинални мозайки по която минава само папата.
Статуята
на Св. Петър. В едната си ръка държи ключовете, а с другата благославя.
Авторството на тази статуя е приписвано на Арнолфо ди Камбио. Смята се
че има чудодейна сила. Поклонници от цял свят се докосват до дясното
стъпало на светеца, което е полирано от това и изричат своите молби за
застъпничество или благослов. На мен лично ми се видя малко странна тази
статуя на светеца държащ ключовете на небесното царство и облечен в
римска тога, каквато са носили богатите патриции. Според една версия
статуята наистина е била на римски сенатор но със слагането на ключове в
едната и ръка е лансирана версията че това е самият апостол. Ако се
вгледате в лицата на двете статуи на светеца вън пред базиликата и тази
вътре ще видите, че те не си приличат, което навежда на мисълта, че
версията за сенатора може и да е вярна. Странни са не само облеклата но и
римските прически на двамата светци. Но както е прието в тези среди,
тук нищо не се оспорва и се приема на пълна вяра. Свети Петър ръководи
църквата 25 години. В продължение на 19 века единственият папа, който
седял на трона на Петър по-дълго (1847-1878 г.) от самия Петър, бил папа
Пий IX. Неговият портрет е поставен на стената над статуята на
апостола. Това е същия този папа ,чиято статуя с надпис на неговото име
стои отдясно на статуята на Св. Петър пред базиликата .
друга част от декора
Картина изобразяваща покръстването на Иисус от Йоан Кръстител в свещените води на река Йордан.
В тази разкошна базилика има още един шедьовър на ренесансовата скулптура - "Пиета" на Микеланджело .
Френския кардинал Жан Билер, поръчал композицията за своята гробница, но през 18 век скулптурата е преместена от една от капелите в параклиса "Санта Петронила" във Ватикана. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него. Творецът издълбал MICHAELA[N]GELUS BONAROTUS FLORENTIN[US] FACIEBA[T]. Пиета е тема в християнското изкуство позната повече във Франция отколкото в Италия. Представлява тялото на Иисус в скута на майка му, след свалянето му от кръста. През 1972 г. статуята е атакувана от австралийския геолог от унгарски произход Ласло Тот, крещящ, че той е Христос. След реставрация, творбата е поставена зад непробиваемо стъкло, вдясно от входа на базиликата.Почаках известно време докато намеря подходяща позиция и момент без да има хора около нея за да снимам скулптурната композиция.
Усещането докато гледах внимателно този шедьовър на Микеланджело не беше усещане за смърт и отчаяние. Младостта на майката беше в противовес на това което се знае за възрастта на Мария от Библията. Както е признал самият автор на своя приятел и биограф Кондиви, младостта ѝ символизира нейната нетленна чистота. С образа на Мария има свързана и романтична история, която не е много популярна сред широкия кръг от почитатели на творчеството на ренесансовия гений а тя е, че като първообраз на светата майка е послужила една благородна дама от Пескара с която автора имал нежно приятелство. Двамата често са се срещали в един манастир в Монте Кавало, след което тя по други лични причини се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава. Интересните истории обаче не свършват до тук.
В изобразяването на Исус има вложен особен детайл от автора. Наличието на витрината, която ни отдалечаваше от скулптурата ми попречи да видя отблизо статуята на Исус. Казват че Микеланджело го изобразил с един допълнителен преден зъб между двата горни предни. Автора е имал достатъчно добри познания по анатомия, натрупани подобно на Леонардо да Винчи от дисекция на трупове, затова допускането, че може да става въпрос за грешка е категорично. Изобразяването на деформации по тялото на хората по време на ренесансовото изкуство се интерпретира като метафора на злото и греха. Едно от тълкуванията, което дава Марко Бусали, историк в Академията за изящни изкуства в Рим е че Микеладжело иска да покаже, че със смъртта си Христос поема върху себе си греховете на хората, а с кръвта си освобождава човека от първоначалния грях. Микеланджело използва този символ и в изображения на скелети и дяволи във фреската "Страшният съд" над олтара в Сикстинската капела. Той не е единственият сред представителите на ренесансовото изкуство, които използват тази символика. Ще споменем също друга една "Пиета" на Лоренцо Салимбени -1568-1613, както и рисунките на "Божествена комедия", направени от Сандро Ботичели. В базиликата има още едно интересно нещо. Това са няколкото порти, всяка една от които има име и история на създаването си. Първата врата вляво се нарича "Вратата на смъртта" - Нарича се така, защото през нея преминават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на Исус, на Дева Мария, на Петър , на папа Йоан XXIII.В
Порта на доброто и злото - Porta del Bene del Male
Вратата на тайнствата - Porta dei Sacramenti Тя е отворената врата, през която се влиза. Изобразени са 7-те тайнства.
Бронзовата врата на Филарет-Porta del Filarete
Тя е направена от стопен бронз от оригиналната бронзова врата на св. Петър, която е правена около 1450 г. и се счита за първата ренесансова творба в Рим. Отваря се само при специални поводи. Изобразени са Исус, Дева Мария най-отгоре, Св. Петър и св. Павел по средата, а отдолу мъченически починалите светци. Петър провесен с главата надолу, а Павел обезглавен.
по детайлна снимка:
Крайната дясна врата е la Porta Santa в превод Свещена врата. Тя се отваря само на кръгли годишни. На Коледа на всеки 25 години папата почуква 3 пъти по нея със сребърно чукче и вратата се отваря. На Коледа през 2000 г. папа Йоан Павел Втори я отвори, а на Коледа на 2001 я затвори, за да чака отново да минат 25 години тя да бъде отворена на Коледа през 2025 г. Отварянето обаче се случи по-рано. През 2015 година сегашния папа Франциск я отвори и официално провъзгласи откриването на Юбилейната година на християнството, посветена на милосърдието. Юбилейната година на милосърдието продължи до края на ноември 2016 година. Тя бе обявена от папата по негово лично настояване. До края на Юбилейната година, през тази порта ще могат да преминат всички онези католици, имащи грехове за опрощаване. Според папа Франциск това обаче може да стане само, ако те бъдат щедри и проявят милосърдие към нуждаещите се. Тоест преди да престъпят през Светата врата, желаещите индулгенция трябва да дарят онова, което е по силите им, на благотворителни организации, помагащи на бедните и онеправданите по света. Явно е че отварянето на вратата носи особена тръпка и нищо чудно повечето от следващите папи да намират или създават поводи да я отварят.
детайли от вратата:
Интересно е да се знае,че традицията на Юбилейните години идва от старозаветни времена, когато те били обявявани веднъж на 50 години. Целта им била да се възстанови равенството между всички исраилеви синове чрез предоставянето на шанс на лишените от имущество и дори от лична свобода да оправят положението си. В католическата църква първият Юбилей е обявен през 1300 г. от папа Бонифаций VIII, като според нарочната му заповед честването можело да се случва веднъж на 100 години. Но през 1475 г. Ватикана решил юбилейните тържества да се честват на всеки 25 години, за да се даде възможност на всяко едно поколение да преживее поне веднъж в живота си Света година. От XVI век пък папите започнали да обявяват от време на време и извънредни юбилеи, като до днес Светата католическа църква е отпразнувала общо 26 Свети години. Последната бе през 2000 г. като с нея папа Йоан Павел II отбеляза края на миналото хилядолетие. Според теолозите на практика католическата църква подновява духовния смисъл в еврейската традиция на юбилейните години, съдържащ се в прошката и индулгенцията, които могат да бъдат получени от всеки, който ги пожелае, а както виждаме и условието поставено от папа Франциск да ги заслужи чрез проявена благотворителност.Накрая, но съвсем не защото не заслужава, а защото е поантата на всичко написано и споделено до тук за базиликата, живота и делото на Св. Петър ще покажа и мои снимки на купола на разкошния храм. Когато поема ръководството по завършването на строежа, Микеланджело поставя три условия, които държи да бъдат спазвани като условие да завърши базиликата. Първото било да не му се заплаща за труда, да му бъдат осигурени достатъчно на брой работници и помощници, и трето да бъде запазен оригиналната идея за формата на гръцки кръст на църквата. Идеята на Браманте за храм с централен купол и други четири по-малки такива също била осъществена. Във вътрешността на купола били изписани думите на Исус от Евангелието на Матей "Tu es Petrus et super hanc…”
Tu es Petrus, et super hanc petram
Aedificabo Ecclesiam meam,
Et portae inferi non praevalebunt adversus eam:
Et tibi dabo claves
Regni coelorum.
Quodcumque ligaveris super terram,
Erit ligatum et in coelis;
Et quodcumque solveris super terram
Erit solutum et in coelis.
You are Peter, and on this rock
I will build My church,
And the gates of hell will not prevail against it:
And I will give you the keys
To the kingdom of heaven.
Whatever you bind on earth
Will be bound also in heaven;
And whatever you release on earth
Will be released also in heaven.
Matthew 16:18-19
Драги приятели и читатели, дълго мислих как да завърша тази моя публикация. Винаги съм поддържала виждането, че човек трябва да изразява собственото си мнение и виждане за нещата, дори понякога да рискува да бъде критикуван или недолюбван затова. "Св. Петър", наистина е невероятна базилика. Разкошът сякаш смазва и молитвата замръзва някъде на устните. Остава да говори сърцето. Това което според Исус е най-важното. Там където са чистите извори на човешката душа . Повече от три часа разглеждах базиликата . Обикалях, снимах и накрая ,когато излязох от нея си помислих само едно и само това, което искам да напиша като край на тази публикация:
През 2011 г., след обреда на беатификацията, тялото на понтифа от Свещените гротове на Ватикана е пренесено в параклиса на "Свети Себастиан". Разбираемо повечето от тези които се молят тук са поляци по народност. Папата беше голямата гордост на този народ. Той беше и причината за много промени в политически план случили се в Полша по времето на неговия понтификат. От дясната страна на параклиса е разположена мемориална скулптура на папа Пий XI - основателят на Ватикана. Именно по време на неговия понтификат, според Латеранските споразумения, са определени границите на държавата Ватикана.
В базиликата има погребани и жени. Такива с благородническа кръв и такива, които имали заслуги към католическата вяра.
Надгробна мраморна композиция на шведската кралица Кристина. По време на Френско-испанската война, която се развива в контекста на Тридесегодишната война, кралицата има съществена роля за преминаването на папата от испанска на френска страна. През 1656 г. договаря с кардинал Мазарини споразумението от Компиен съгласно което французите получават папската благословия да завладеят Неапол за нея, а тя да им го завещае при смъртта си. След провалянето на този замисъл тя се връща в Рим, като често се меси в избора на папа.
Кралицата пропагандира идеята за кръстоносен поход против Османската империя.
В базиликата са погребани и последните представители на шотландското кралско семейство Стюарт - кралете Яков, Карл и Хенри.
Вътрешността на базиликата е смайващ разкош - феерия от злато, сребро, скъпоценни камъни и мрамор от най-високо качество. Тук се намират и шедьоври на Ренесансовата живопис от най-известните италиански майстори на четката.
Пътеката с оригинални мозайки по която минава само папата.
В тази разкошна базилика има още един шедьовър на ренесансовата скулптура - "Пиета" на Микеланджело .
Френския кардинал Жан Билер, поръчал композицията за своята гробница, но през 18 век скулптурата е преместена от една от капелите в параклиса "Санта Петронила" във Ватикана. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него. Творецът издълбал MICHAELA[N]GELUS BONAROTUS FLORENTIN[US] FACIEBA[T]. Пиета е тема в християнското изкуство позната повече във Франция отколкото в Италия. Представлява тялото на Иисус в скута на майка му, след свалянето му от кръста. През 1972 г. статуята е атакувана от австралийския геолог от унгарски произход Ласло Тот, крещящ, че той е Христос. След реставрация, творбата е поставена зад непробиваемо стъкло, вдясно от входа на базиликата.Почаках известно време докато намеря подходяща позиция и момент без да има хора около нея за да снимам скулптурната композиция.
Усещането докато гледах внимателно този шедьовър на Микеланджело не беше усещане за смърт и отчаяние. Младостта на майката беше в противовес на това което се знае за възрастта на Мария от Библията. Както е признал самият автор на своя приятел и биограф Кондиви, младостта ѝ символизира нейната нетленна чистота. С образа на Мария има свързана и романтична история, която не е много популярна сред широкия кръг от почитатели на творчеството на ренесансовия гений а тя е, че като първообраз на светата майка е послужила една благородна дама от Пескара с която автора имал нежно приятелство. Двамата често са се срещали в един манастир в Монте Кавало, след което тя по други лични причини се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава. Интересните истории обаче не свършват до тук.
В изобразяването на Исус има вложен особен детайл от автора. Наличието на витрината, която ни отдалечаваше от скулптурата ми попречи да видя отблизо статуята на Исус. Казват че Микеланджело го изобразил с един допълнителен преден зъб между двата горни предни. Автора е имал достатъчно добри познания по анатомия, натрупани подобно на Леонардо да Винчи от дисекция на трупове, затова допускането, че може да става въпрос за грешка е категорично. Изобразяването на деформации по тялото на хората по време на ренесансовото изкуство се интерпретира като метафора на злото и греха. Едно от тълкуванията, което дава Марко Бусали, историк в Академията за изящни изкуства в Рим е че Микеладжело иска да покаже, че със смъртта си Христос поема върху себе си греховете на хората, а с кръвта си освобождава човека от първоначалния грях. Микеланджело използва този символ и в изображения на скелети и дяволи във фреската "Страшният съд" над олтара в Сикстинската капела. Той не е единственият сред представителите на ренесансовото изкуство, които използват тази символика. Ще споменем също друга една "Пиета" на Лоренцо Салимбени -1568-1613, както и рисунките на "Божествена комедия", направени от Сандро Ботичели. В базиликата има още едно интересно нещо. Това са няколкото порти, всяка една от които има име и история на създаването си. Първата врата вляво се нарича "Вратата на смъртта" - Нарича се така, защото през нея преминават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на Исус, на Дева Мария, на Петър , на папа Йоан XXIII.В
Порта на доброто и злото - Porta del Bene del Male
Вратата на тайнствата - Porta dei Sacramenti Тя е отворената врата, през която се влиза. Изобразени са 7-те тайнства.
Бронзовата врата на Филарет-Porta del Filarete
Тя е направена от стопен бронз от оригиналната бронзова врата на св. Петър, която е правена около 1450 г. и се счита за първата ренесансова творба в Рим. Отваря се само при специални поводи. Изобразени са Исус, Дева Мария най-отгоре, Св. Петър и св. Павел по средата, а отдолу мъченически починалите светци. Петър провесен с главата надолу, а Павел обезглавен.
по детайлна снимка:
Крайната дясна врата е la Porta Santa в превод Свещена врата. Тя се отваря само на кръгли годишни. На Коледа на всеки 25 години папата почуква 3 пъти по нея със сребърно чукче и вратата се отваря. На Коледа през 2000 г. папа Йоан Павел Втори я отвори, а на Коледа на 2001 я затвори, за да чака отново да минат 25 години тя да бъде отворена на Коледа през 2025 г. Отварянето обаче се случи по-рано. През 2015 година сегашния папа Франциск я отвори и официално провъзгласи откриването на Юбилейната година на християнството, посветена на милосърдието. Юбилейната година на милосърдието продължи до края на ноември 2016 година. Тя бе обявена от папата по негово лично настояване. До края на Юбилейната година, през тази порта ще могат да преминат всички онези католици, имащи грехове за опрощаване. Според папа Франциск това обаче може да стане само, ако те бъдат щедри и проявят милосърдие към нуждаещите се. Тоест преди да престъпят през Светата врата, желаещите индулгенция трябва да дарят онова, което е по силите им, на благотворителни организации, помагащи на бедните и онеправданите по света. Явно е че отварянето на вратата носи особена тръпка и нищо чудно повечето от следващите папи да намират или създават поводи да я отварят.
детайли от вратата:
Интересно е да се знае,че традицията на Юбилейните години идва от старозаветни времена, когато те били обявявани веднъж на 50 години. Целта им била да се възстанови равенството между всички исраилеви синове чрез предоставянето на шанс на лишените от имущество и дори от лична свобода да оправят положението си. В католическата църква първият Юбилей е обявен през 1300 г. от папа Бонифаций VIII, като според нарочната му заповед честването можело да се случва веднъж на 100 години. Но през 1475 г. Ватикана решил юбилейните тържества да се честват на всеки 25 години, за да се даде възможност на всяко едно поколение да преживее поне веднъж в живота си Света година. От XVI век пък папите започнали да обявяват от време на време и извънредни юбилеи, като до днес Светата католическа църква е отпразнувала общо 26 Свети години. Последната бе през 2000 г. като с нея папа Йоан Павел II отбеляза края на миналото хилядолетие. Според теолозите на практика католическата църква подновява духовния смисъл в еврейската традиция на юбилейните години, съдържащ се в прошката и индулгенцията, които могат да бъдат получени от всеки, който ги пожелае, а както виждаме и условието поставено от папа Франциск да ги заслужи чрез проявена благотворителност.Накрая, но съвсем не защото не заслужава, а защото е поантата на всичко написано и споделено до тук за базиликата, живота и делото на Св. Петър ще покажа и мои снимки на купола на разкошния храм. Когато поема ръководството по завършването на строежа, Микеланджело поставя три условия, които държи да бъдат спазвани като условие да завърши базиликата. Първото било да не му се заплаща за труда, да му бъдат осигурени достатъчно на брой работници и помощници, и трето да бъде запазен оригиналната идея за формата на гръцки кръст на църквата. Идеята на Браманте за храм с централен купол и други четири по-малки такива също била осъществена. Във вътрешността на купола били изписани думите на Исус от Евангелието на Матей "Tu es Petrus et super hanc…”
Tu es Petrus, et super hanc petram
Aedificabo Ecclesiam meam,
Et portae inferi non praevalebunt adversus eam:
Et tibi dabo claves
Regni coelorum.
Quodcumque ligaveris super terram,
Erit ligatum et in coelis;
Et quodcumque solveris super terram
Erit solutum et in coelis.
You are Peter, and on this rock
I will build My church,
And the gates of hell will not prevail against it:
And I will give you the keys
To the kingdom of heaven.
Whatever you bind on earth
Will be bound also in heaven;
And whatever you release on earth
Will be released also in heaven.
Matthew 16:18-19
Драги приятели и читатели, дълго мислих как да завърша тази моя публикация. Винаги съм поддържала виждането, че човек трябва да изразява собственото си мнение и виждане за нещата, дори понякога да рискува да бъде критикуван или недолюбван затова. "Св. Петър", наистина е невероятна базилика. Разкошът сякаш смазва и молитвата замръзва някъде на устните. Остава да говори сърцето. Това което според Исус е най-важното. Там където са чистите извори на човешката душа . Повече от три часа разглеждах базиликата . Обикалях, снимах и накрая ,когато излязох от нея си помислих само едно и само това, което искам да напиша като край на тази публикация:
Ако мерилото за достоверност и съществуване на християнството е живота, проповедите и смъртта на Исус, къде в тази базилика виждаме въплътено всичко това, на което скромния и бедно облечен проповедник от Галилея е учил хората през краткия си живот ?!?
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар