Свети Петър в окови

San Pietro in Vincoli

 Позната още като „Базилика Еудоксиана“. Една от римските базилики, които задължително трябва да посетите. Няколко са нещата, които представляват интерес там - веригите с които е бил окован свети Петър при мъченичеството му /което дава и името на тази базилика/, прочутата статуя на Мойсей от Микеланджело, гробницата на папа Юлий II и дървени греди с интересна история и загадка свързана с тях.

На външен вид сградата на базиликата не е нещо особено  колонада с веранда оградена с желязна решетка… и това е. Пиша това, като имам предвид пищния външен вид на повечето римски базилики. Тук липсата на  разкош в оформлението на фасадата е компенсиран с нещата, които се намират вътре и заради което туристите не подминават този храм на християнството разположен недалеч от Колосеума.

Разглеждането на най-забележителния амфитеатър в древния свят и Римския Форум ни отне цял ден и затова решихме за  посещенията на някои от базиликите които бяхме набелязали в Рим да отделим цял ден. Нямаше как да подминем San Pietro in Vincoli, поради нещата, които споделих по-горе . Базиликата е построена върху останките на друга църква с друго название. По време на разкопки са открити находки датирани към III столетие, включени впоследствие в църквата през V век.  Преустроена през ХV-ХVІ век. Реставрацията е извършвана и от архитекта Бачио Понтели и е  приключила около 1480 година. Когато я видяхме отдалеч, базиликата имаше вид повече на обществена сграда отколкото на християнски храм. Причината е, че тя е била дом и седалище на племеника на папа Сикст IV-кардинал Джулиано дела Ровере, който по-късно става папа Юлий II. След време сградата става дом на една от най-ценните християнски реликви - оковите с които е бил окован Св. Петър докато е приемал мъченичеството в Йерушалаим и  Рим. Името й е дадено от папа Юлий II. Изкачваме няколкото стълби и преминаваме през желязната ограда. В дясно от нея  в неголемия коридор, който е като предверие към базиликата, има статуя на просяк и надпис под нея "Аз бях гол и ти ме облече"

Влизаме вътре и в прохладата и тишината се отправяме към дъното на неголямата зала  да видим една от забележителностите тук - веригите  на светията. Като всеки един свят артефакт и те имат своята история. Отново е намесена жена и това е жена със синя кръв и власт Евдоксия – съпругата на императора на Остготската империя Теодосий (Теодорих) II. Според легендата по време на  своето поклонничество в Йерушалаим тя намерила оковите, с които бил окован апостол Петър. Легендата разказва че апостола бил хвърлен в тъмница и окован с две железни вериги по заповед на цар Ирод Агрипа, който възнамерявал след Пасха да го изведе пред народа и накаже. Но в нощта, когато щели да го извеждат, окован в тези две вериги, ангел Господен го разбудил и като го побутнал по хълбока, го извел от тъмницата. Железните вериги паднали от ръцете на апостола. Евдоксия занесла веригите в Константинопол, но няколко брънки от тях били отнесени в Рим като подарък за понтифика. И тогава пред всички се случило чудото. Когато папа Лъв Велики държал брънките от веригата в ръцете си, те изведнъж се съединили с другите брънки от веригите, които били почитани в Рим като светини, за които се смятало, че принадлежат именно на тези вериги, с които е бил окован Апостол Петър, Христовия ученик, обявен после за първия християнски папа. Днес веригите  са поставени под олтара в малък златен реликварий.

 

 

 

 

Докато снимах оковите си задавах въпроса: как толкова важна християнска светиня се намира извън пределите на Ватикана и  базиликата носеща името на първия християнски папа и то в такава обикновена на пръв поглед сграда. Шеговито ми дойде наум, че там прелива от толкова много артефакти, че да отпуснат един такъв за да има посетители и в тази базилика не би представлявало толкова голям проблем. Фотоапарата ми подсказа че картата ми е препълнена. Пред олтара с реликвария има поставен диван на който човек може да поседне и  погледа на спокойствие. Възползвах се от тази възможност, седнах и започнах да сменям картата на фотоапарата. До мен на дивана седеше жена на около 50 години и скицираше реликвата. Не й зададох никакви въпроси нито й обърнах внимание, но това не й попречи да започне да ми говори. В подробности взе да ми разказва как една сутрин се събудила, направила инвентаризация на желанията си и решила да си направи бижу, подобно на реликвата но разбира се в по-малък размер. Обикновено не си мълча в такива случаи, но тогава реших, че мълчанието ми ще бъде единствения начин да не поддържам безумен разговор. За беда се оказа, че празните ми карти са свършили и трябваше да изчакам моята половинка, който беше зает да снима статуята на Мойсей да ми даде от неговия резерв. През това време жената до мен без изобщо да се притеснява от моето мълчание продължаваше да ме залива с поток от думи. Тогава осъзнах, че глупостта не е свързана нито с място, нито с време. Просто някои хора я носят със себе си. Знам че звучи грубо, но е истина. През цялото време тази жена дори не ме попита дали я разбирам и дали говоря езика й. Просто говореше и не спираше. В момента в който взе да ми обяснява по какъв начин бижутера и ще свърже малките халки, моята половинка най-накрая дойде. Помолих го на разбираем за двама ни език, различен от този на който ми говореше жената да ми даде от резервите си. Докато той вадеше и ми подаваше една фотографска карта , жената до мен за миг млъкна дочула непозната реч. Явно си помисли,че целия и монолог е отишъл на вятъра. Обаче не беше така. Някои хора са доволни и не се смущават дори, когато говорят със себе си и на себе си. С нищо не издадох, че през цялото време  разбирах какво ми говори. Станах и се отдалечих. И представете си драги читатели точно там  взех и се замислих: светът е пълен с удоволствия и примамливи неща - книги, картини, дайвинг, пътешествия, гурме храна, СПА и пр. и пр.. и при всичкото изобилие да вземеш да си мислиш, че една златна джунджурия, реплика на уред за страдание и мъчение може да те направи щастлив и да ти носи удоволствие. Същото мисля и за  украшенията от кръстчета във всевъзможни размери и метал от които са направени и които хора от всякаква възраст носят на вратовете си. Не смея да си помисля какво бижу би станало синоним на привързаност към християнството, ако някой вземе да се сети, че Исус е влязъл на магаре в Йерушалаим. Наложих си да спра да мисля за тези неща, защото се упътих да разгледам и снимам гробницата на папа Юлий II. Неговата история беше много интересна. Както ви е известно драги читатели историята на Ватикана е пълна с истории на светите отци и техните божествени племенници, деца, жени и любовници от двата пола. Един от тях е Джулиано дела Ровере. Той имал късмет да е племенник на папа Сикст IV. Това автоматически означавало богатство и власт. Три италиански епископии, шест френски епископства, както и много абатства и benefices дарени му от чичо му са  били добро обезпечение за младия мъж. Дела Ровере обаче бил надарен с ум и проницателност, които добре изпъкнали по време на заговора на фамилия Паци срещу могъщата фамилия Медичи, което довело до война между Флоренция и папството. Папата натоварил племенника си да води преговорите и последния се справил повече от блестящо. Това е началото на кариера във високите етажи на Църквата, чийто връх е избирането му за папа. Историята разказва,че това станало срещу солиден подкуп. Подобно на други "свети" мъже с понтификат Юлий избягвал или поне не се притеснявал да не спазва повелите на Бог, Библията и Църквата. Още докато бил кардинал имал три дъщери. Последвало увеличаване на незаконното му семейство от различни любовници. Това, което превъзхождало славата му на похотливец е била славата му на алкохолик. В изблик на истинско възмущение император Максимилиан Хабсбругски възкликва за него "Папа Юлий е папа пияница, злодей и негодяй". Трети порок обаче взел да конкурира първите два - содомитството. За това свидетелстват много негови съвременници, а един от тях венецианският хронист Джироламо Приули съвсем откровено писал, че папата е пристрастен към греха на Гомора. Славата му била затвърдена от това че дори изнасилил  един кардинал. Привърженик на мисълта, че лицемерието и притворството са по-големи грехове от содомията, папа Юлий II подписва декрет през 1590 година, с който нарежда да бъдат създадени бордеи с мъже. В замяна на правото свободно да упражняват древната професия "работещите" там трябвало да отделят една четвърт от припечеленото в полза на светите обители. Папата имал и скрита страст - войната. Еразъм Ротердамски пише сатиричен памфлет за този папа. Обобощено от спомените и публикациите на неговите съвременници - папа Юлий II е бил сводник, содомит, хомосексуалист, тиранин, убиец и дори само едно от всичките изброени е достатъчно папата никога да не се срещне със Св. Петър в рая. Остава под въпрос дали е бил закрилян от Бог и Св. Дух. Историята на живота на този папа обаче има и още една страна и тя се вижда добре в тази базилика. Папа Юлий е бил меценат на изкуството. Въпросът не опирал само до това, че като баснословно богат можел да си го позволи. Папата имал искрен  афинитет към изкуството. Той поддържал приятелство с Микеланджело, Рафаело и Браманте. През Средновековието и Ренесанса най-големите и богати клиенти са Църквата и богатите духовници. Папа Юлий бил от тези духовници при които стремежът да се обгражда в личностен план с красиви вещи на изкуството се припокривали със желанието му да направи нещо и за обществото. По първата точка поръчал за себе си разкошна гробница на талантливия Микеланджело. Уговорката между двамата била да бъдат изработени 28 фигури и 3 релефа. Но в крайна сметка този замисъл не се осъществил – сега в базиликата могат да бъдат видени всичко на всичко 3 скулптури, една от които е на Мойсей изработени лично от бележития творец.

Цялостен изгледа на фасадата на гробницата :

  Отблизо - в горния край е фигурата на папа Юлий II. В мраморния ковчег под фигурата е трябвало да бъде положено тялото на папата след смъртта му. Приживе той променя плановете си  и гробницата е недовършена, а саркофага така и не приютил мощите на папа Юлий.

 

 

  Като принос към обществото папата заповядал да бъде изградена базиликата "Св. Петър". През 1505 година той взема решение за пълно разрушаване на Старата базилика и нейната замяна с нова монументална конструкция, която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви. Идеята му е след построяването на новата базилика тялото му да бъде положено в гробница там. Гробницата му в базиликата "Свети Петър в окови" е довършена от ученици на Микеланджело понеже той започва работа върху Сикстинската капела. Мраморната фигура на папата е дело на Масо дел Боско. Единствените фигури от този мраморен комплекс дело на Микеланджело са фигурите на Мойсей, Лия и Рахил. Честно казано не съм наясно и нямам за себе си окончателен отговор защо двете сестри Лия и Рахил са изобразени на гробницата на папата. Две страдащи сестри, две сестри които водят война помежду си, две сестри, обединени в едно семейство като съпруги на един и същи мъж. Сега, когато пиша тази публикация се замислих, че може би  Бог  изпълнява по свой специален начин своята цел. Използвайки несъвършени като характери хора, които обаче имат едно голямо достойнство - те са му верни. Двете сестри имат своите недостатъци, но точно чрез тях и тяхното потомство Адонай е започнал да изпълнява обещанието дадено на праотеца Авраам. Чрез тези две жени е съграден Исраилевия дом- Рут 4:11

"И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините рекоха: Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом...." 

  Каква е обаче връзката на папа Юлий с тези библейски персонажи наистина нямам отговор.

 

 Най-интересната фигура от мраморната композиция безспорно е тази на великия пророк на евреите - Мойсей. Той е изобразен  с каменната плоча с 10 божии заповеди. Тук също има любопитна история относно създаването на тази фигура. Един неправилен превод на стих от Библията Мойсей е изобразен със рога заради които някои припознават пророка като слуга на дявола или самият него. Колкото и да ви се струва смешно драги мои читатели има доста хора, които вярват убедено в тази версия и разпалено я защитават. Библията в частта си Изход глава 34, 29 стих. обаче е категорична по въпроса и ясно обяснява "това е блясъкът на Господ".

"И като слизаше Мойсей от Синайската планина, и държеше двете плочи на свидетелството в ръката си, при слизането си от планината Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му блести. Понеже беше говорил с Бога. Но Аарoн и всичките израиляни видяха Мойсей и ето, кожата на лицето му блестеше и бояха се да се приближат при него. Затова Мойсей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него и Мойсей говори с тях. След това се приближиха и всички израиляни; и той им заповяда всичко, което Господ му беше говорил на Синайската планина. И когато Мойсей свърши да говори с тях, сложи на лицето си покривало. А когато влизаше пред Господа да говори с Него, Мойсей вдигаше покривалото докато излезе; тогава излизаше и говореше на израиляните онова, което му беше заповядано. Израиляните виждаха лицето на Мойсей, че кожата на лицето му блестеше; а Мойсей пак пускаше покривалото на лицето си, докато влезе да говори с Господа"

 

 

 

 

 

 На левия крак на статуята личи удар от чук. Казват, че е направен лично от Микеланджело, който след завършването на статуята ударил крака и извикал "Стани и ходи"

 

 

 В базиликата има платна на Гуерчино, фрески и скулптури на Доменикино, мозайки от 7 в.

  Бароковия таван е богато украсен и изрисуван :

 

 

 Когато разглеждах тавана на базиликата видях нещо, което убягваше от погледа на посетителите или поне си мислеха, че това което виждат е част от конструкцията на сградата. Вниманието ми бе привлечено от две дървени греди, които бяха закрепени върху дебели пирони. За гредите казват, че са  намерени вградени в строежа на старата базилика. Дали са част от разпятието на Исус както се твърди от някои, или са взети от Евдоксия от двореца на Ирод Агрипа не се знае и не е доказано. Така или иначе те са част от артефактите в базиликата.

 

 Гробницата на кардинал Кинцио Пасери Алдобрандини в базиликата. 

 Отново пример за силна семейна обвързаност с влиятелните божии служители. Кардиналът е син на сестрата на папа Климент VIII с чиято помощ и благословия е избран за кардинал, братовчед е на кардинал, чичо е на кардиналите Силвестро и Иполито Алдобрандини. Можем само да се досещаме за изключителното влияние, което е имал в курията, благодарение на връзките и родословието си. 

 

 

Интересното в случая е че тази фамилия има живи наследници и днес, които са богати и също така влиятелни. Това е благодарение на сватбените обвързаности със също така известни и древни  фамилии като Фарнезе и Боргезе, произлязло от сватбата на Олимпия Алдобрандини с Принц Паоло Боргезе през 17-ти век. Тази линия произлиза от Дон Камилио Боргезе, Принц Алдобрандини (1816-1902) като води до по-малкият брат Принц Боргезе и главата на тази фамилия. Друга принцеса от рода Олимпия - Анна  Алдобрандини е омъжена за Дейвид Рене  де  Ротшилд. Титлите, парите и властта са като химическа реакция. Животът го е доказвал неведнъж. Княжеската фамилия сега се представлява от Принц Камилио Алдобрандини (роден 1945), негов наследник е Дон Клементе Алдобрандини (роден 1982). Фамилния дом на княжеския род е разкошната вила Алдобрандини във Фрескати. 

  И така разгледахме и снимахме интересни неща в базиликата с почти неугледен външен вид.  Библията казва, че Петър е избран за първия водач на църквата, камъкът на който Исус ще издигне своята Църква, а католиците го превръщат в първия папа в историята. На негово име и в негова чест са построени много християнски храмове. Базиликата"Свети Петър в окови", свързана с легенда за апостола, е един от тези храмове. Мисля, че няма да сгрешите, ако си направите труда да изкачите стръмната улица „Виа Кавур" встрани от Колосеума и отделите известно време да разгледате тази базилика.  

 

 

 

   Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.