Пирамидите в Гиза - безсмъртието на фараоните

Кацнахме в Кайро с полет на Air Cairo. Бяхме на почивка в Хургада и в един от дните ни свободни от дайвинг решихме да видим и столицата на Египет. За мен Кайро не е нещо ново, но  реших да споделя желанието и ентусиазма на моята половинка, да види този град и Пирамидите в Гиза. Понеже бях добре запозната и преживяла кошмара на задръстванията и движението в Кайро, резервирахме места в много хубав хотел близо до летището. Трафика в града е ужасен и ако бяхме избрали да се настаним в хотел в центъра щяхме да пътуваме към него най-малко два часа, тъй като кацнахме в Кайро в късния следобед.  Спестихме време, което посветихме на почивка  и обсъждане на местата, които искахме да посетим. Предварително се бях свързала с агенция и уговорила шатъл от летището до хотела, и на следващия ден и до местата, които бяхме решили да посетим. Изключително удобство е да разполагаш с кола и шофьор в този град. Настанихме се в апартамент с всички удобства и решихме вечерните часове преди сън да прекараме в градината на ресторанта, който имаше и своя малка зоологическа градинка. Ястията бяха типично арабски и не се предлагаше нищо от европейската кухня. Сутринта бодри, отпочинали и готови разбира се за дълги часове на обикаляне и снимки, се качихме на шатъла/ изпратиха ни цял микробус с климатик, зареден бар с вода , безалкохолно и сладки неща/ и поехме към Гиза и пирамидите. Те са едно от чудесата на света. Колкото с величието на външния си вид и предназначението си, толкова и с вълнуващите истории, конспирации и  хипотези,  които ги съпътстват.

Квартала около пирамидите: мръсотия, смрад и жега. 

Още в началото искам да уточня нещо: египтяните нямат толкова голям респект към своите археологически и исторически  артефакти. Най-често намерените от тях неща около пирамидите, или други места стават единствения източник за прехрана на бедните им семейства и намереното се продава, най-често на безценица. Късметът им отдавна не работи около и в гробниците, освен, ако не намерят някоя неоткрита, която да плячкосат. В такива случаи намереното се продава на черния пазар за антики в Кайро или пък Александрия. Някои от късметлиите създават контакти с търговци извън Египет, които прекупуват намереното и го продават на европейски търгове или аукциони. Най-често обаче намереното, което има някаква стойност попада в частни колекции и се скрива завинаги от света. Причината е, че Египет отдавна следи аукционите и изисква да му бъдат върнати нещата, които не са изнесени легално и с разрешение от държавата. Истински ценните неща и уникати няма да ги намерите на улицата. През 50-те години на XX век в Египет бива приет закон, който принуждава търговците на антики да ги регистрират в 6-месечен срок след придобиването им. Никой не таи надежда, че този нормативен документ ще спре износа и препродажбата на артефакти, но поне ще я ограничи. Доколкото ми е известно, Египет е една от малкото страни, които поискаха от някои държави и на първо място Обединеното Кралство да му бъдат върнати артефакти за които е доказано, че са изнесени по нелегален и незаконен път. Нещата, които ще ви предложат по сергиите или малките антикварни магазинчета в близост до пирамидите и другите туристически забележителности - амулети, парчета от глинени статуи или съдове, парченца папируси с един или няколко изписани йероглифа са откровен фалшификат и просто не си заслужава да ги носите през няколко граници и да давате всеки път обяснения за тях.

Трите пирамиди от комплекса в платото Гиза:

Оставихме микробуса да ни чака на паркинга и наехме една рикша, която да ни разходи из околностите, за да направим и снимки.
Нашия водач - весел, усмихнат, на когото така и не запомних името, знаеше само няколко думи на английски, но достатъчни да ни каже, колко ще ни струва разходката и, че ще изпълни желанието ни да спира и изчаква до местата, които искахме подробно да разгледаме и снимаме.

 Имаше и по-екстремни туристи, които опитваха езда на камила. Като преживели такова комично събитие на други места по света се отказахме да тормозим камилите и себе си и предпочетохме да се настаним удобно и да ни возят.

Комплекса от трите пирамиди са на трима фараони от едно семействопо реда на наследяването - Хеопс, Хефрен и Микерин.  Може да прочетете за тях и тази публикация от мен.

https://travellingphantom.blogspot.com/2020/01/blog-post.html
Пирамидата на Хеопс-Хофу, най-голямата от всички.

Не знам дали в света има по-измервана, описвана и изследвана конструкция. Въпроса за нейната височина е бил дълго време въпрос на спорове, но към днешна дата единодушно е прието, че става въпрос за височина 147 метра. Желязната антена, която виждате на върха, показва действителната височина, преди войските на Наполеон да се упражняват по нея в стрелба. Някои пълководци показват по странен начин афинитета си към древните цивилизации.

 Разбира се и тази история няма да се размине без конспирации и догадки. Тези, които са склонни да дават ухо на тези небивалици, могат да прочетат книгата "Египетската тайна на Наполеон".  Не се знае дали грандоманщината е причината Хофу да опне строежа на бъдещия си вечен дом на цели 42 декара и с височина почти 150 метра. По тази логика, тогава неговия внук Микерин, е бил направо жалък фараон с жалки амбиции, или в най-лошия случай е имал малко пари. Причината обаче, най-вероятно е тази, че него, никой не го е броял за евентуален наследник на трона. Може би и самият той не е вярвал, че ще стане фараон. Поради тази причина, строежа на пирамидата му се развивала в течение на времето. Каквото и да е основанието, следствието е едно - пирамидата на Микерин е последната от пирамидите с големи размери. Фараонът  гарантирал женското присъствие на семейството си до себе си  и в отвърдния живот. Малките пирамиди до неговата са на съпругите и майка му. Да се чуди човек на акъла или на куража му.

Микерин може и да имал скромен вечен дом, но още един исторически мъж се записал покрай нея като име и дело. Халифът Малек ал Азис Отман решил да се разпише на стената на завоевателите разрушители, като заповядал на подчинените си всички пирамиди да бъдат сринати със земята. Няколко седмици, войниците  се борили героично с кирки и лопати, но  дори не успели да наранят външните и стени. Халифа наредил да спрат по-нататъшната излагация и така Микерин излязъл победител, макар и от векове мъртвец. Историите разказват, че няколко видни фалшификатори и ловци на артефакти в миналото са се опитвали да дадат немско и английско гражданство на някои неща намерени в гробницата. Обаче явно проклятието на мумиите владеел не само малкия Тут-Анкх-Амон, ами и Микерин, и кораба с награбеното потънал край бреговете на Испания. По принцип и тук загинал не който трябва - фалшификаторите загубили само пари, а моряците живота си. Съдбата  никога не е била справедлива за всички.
Дълго време учени, археолози и изследователи са търсили входа на пирамидата на Хеопс. Днес входа е известен, но тогава е бил истинска загадка и причината е била един вид патентованата марка на рода фараони, а именно" подвижна" врата, която представлява масивен  няколкотонен каменен блок, който бил толкова добре балансиран, че можел да се отвори без да се прилага голяма сила.

"Монопола" върху такова строителство е семеен, понеже такива врати се срещат в пирамидите на Снефру, който е баща на Хеопс и на фараона Хуни, който пък е негов дядо.
 Лично мен историята на фараона Хуни ме интересува много. Причината е, че това е фараона, който е построил защитна крепост на южната граница на Египет, на нилския остров Елефантина. Това е място  свързано с иудейската история. Причината е намиране на папируси, които пряко доказват  истинността на пророчествата на двамата видни иудейски пророци - Ездра и Неемия. Преди време се разгоря горещ спор между учените и теолозите са истинността на писаното от двамата пророци. Тогава именно откритите ръкописи на остров Елефантина потвърдили написаното от най-почитаните иудейски пророци. Откритието е направо шоково за подържниците на тезата, че писанията са фалшификати. Допълнителен удар върху техните аргументи е и съдържанието на един стар куфар, намерен в една нюйоркска  къща за пазене на вещи. Неговият притежател починал след второто си пътуване до Египет. При липса на наследници или лица, които да са упълномощени да получат съдържанието на куфара след смъртта на собственика му, отворили куфара и една нова сензация излязла от там - папируси написани на арамейски, който бил официалния език по времето на Персийската държава. Текстовете представляват части от книгите на Ездра и Данаил.Те потвърждават вече установеното че на остров Елефантин са живеели иудейски заселници, които са изпълнявали ролята на погранична стража на служба при египетските фараони. Като награда на тях им било позволено да имат храм на своя бог Яхве /Йехова/.
Точно това е доказателство за изповядваната религия от иудеите по време на плена в Бабилон /Вавилон/. Да не забравяме, че точно по време на този плен е започнало създаването на Талмуд Бавли - Вавилонския Талмуд.

Двата входа към пирамидата

Това, което виждаме като останало от пирамидата не е бил някогашния и вид. Тук се намесват и теориите за нейния строеж, където също преобладават догадки в сферата на фантазиите и предположенията. Твърденията за огромни скални късове, които са поставени от извънземни сили  са напълно безпочвени и това се вижда, когато човек застане близо до пирамидите.

Пирамидата е изградена от варовикови блокове. Липсва връхният камък наречен пирамидон. Във вътрешността на пирамидата са монтирани и гранитни късове. Общо взето материала използван за направата на пирамидата би стигнал за няколко сгради от рода на Емпайър стейт билдинг, за стена, който би обходила САЩ  от единия до другия край и пр... За разлика от времето, което по принцип не работи в полза на нито един артефакт и от качествата на обикновения мрамор , полираният варовик с който е била облицована пирамидата  преди векове и необикновения състав на свързващата смес,  с времето правят строежа по-твърд и по-здрав. Това е било и причината войните на халифа да не успеят да разрушат пирамидата на Микерин. Големият въпрос е как тези огромни камъни са били издигани и поставяни на определените им места, да напаснат със съседните им и да бъдат циментирани? Няма никаква тайна. Върху първото строително ниво се полагали камъни. След като се изпитвала и потвърждавала неговата здравина се полагало нов ред, с по-малка основа. Мястото около всяко ниво се запълвало и утъпквало плътно с пясък  така, че всеки един нов ред да бъде като първи и така нагоре до самия връх. Много по-сложна , интересна и будеща въпроси е вътрешната уредба на гробниците или поне наречените за такива. Защото до ден днешен в нито една пирамида не е намирано царско погребение, или пък  фараонска мумия. На тези, които веднага ще ми дадат като опровержение мумията на Тут-Анкх Амун , веднага отговарям, че това е царско погребение намерено под земята. Показвам и моя снимка от стълбите, които водят под земята, където е намерено погребението на момчето фараон.

Ако някой ентусиаст тръгне към Египет с надеждата да види в някоя пирамида , мумията на някой фараон, нека си мисли така. Действителноста е друга. В камерата на Царицата в Хеопсовата пирамида, няма и помен от царско погребение или следи от някакво царско присъствие. Хипотезите пък за някакво значение на дупките наречени вентилационни шахти в камерата през които човек може да си пъхне само ръцете бяха заменени с абсурдни обяснения, за религиозни вярвания на египтяните. Едни версии, хипотези заменят други, които   в повечето случаи се конкурират, коя да бъде по-абсурдна и нелепа. Някак си не подхожда на душа на фараон да напуска тая земя през вентилационна шахта. Да не говорим, че по онова време пирамидата е била плътно облицована с милиони каменни плочи и достъпа до звездите определено е бил труден, да не кажем невъзможен. Лично моето мнение, че предвид строителните абсурди, които видях в пирамидата, явно Хофу е бил страшно капризен владетел, след като е карал работниците да разнасят саркофага му из три погребални помещения, при това в едно от които саркофага е бил по-голям от отвора. Предполагам за тази грешка, някой архитект е платил с главата си. И така, пирамидата има три погребални камери разположени под вертикална линия. Единственото което е общото при тях е, че следи от фараонско погребения няма, скъпоценности  или обичайните предмети съпровождащи фараона в отвъдния му живот също няма. Най-удобно в такива случаи е да се обвинят крадците-от древни времена до днешните.  Другото , което не можах да разбера, защо му е на мъртвец въздух /визирам вентилационните шахти/. Това, което мога да обобщя за моето посещение вътре в пирамидата е: оглеждах се, чудих се и гадаех. Единствената ми утеха е, че досега  рицарите на рационалното мислене с многотомници посветени на тази мистерия, също не разбират и не намират обяснение. За саркофага, за който някои разправят, че като материал е донесен от Атлантида, напъхали го в пирамидата   и са го рязали със стоманен трион на място, дори не смея да обеля и дума.Все пак и във фантазиите човек, трябва да има мярка.

Продължавам с фотоапарата си към пирамидата на сина - Хефрен. Моята половинка отдавна е там и е направил поне 100 снимки на обекта под различен ъгъл.

Пирамидата е в доста лошо състояние и се вижда ,как облицовката е останала непокътната само на върха. Можете да видите и падналите от нея камъни.

Така много спряганите за многотонни камъни  ясно се вижда, че на върха съвсем не са такива. Да не говорим,че много от тези, които падат отдавна  са отнесени от местните жители и вложени в строежа на къщите наоколо.

Пирамидата на Микерин, син на Хефрен и внук на Хеопс. По-малките пирамиди до неговата са на жените от неговото семейство - двете съпруги и майка му.

Пирамидите на цариците са в плачевно състояние.

Когато древният египтянин завършел земния си път, той вярвал, че ще застане пред съда на Озирис. В залата на съда са двете богини на справедливостта заедно с 42 демона. Единственото , което се иска от покойния е да докаже,че през живота си не е правил злини. При този, който докаже своята безгрешност, идва бог Хор, който му подава ръка и го представя на баща си бог Озирис като нов член на подземното царство. Тези сценарии са съхранени до днес по стените на пирамидите, храмовите надписи и многобройните папируси.  Много египтолози твърдят, че разбират текстовете от пирамидите и ги смятат за сбитата версия на Царството на мъртвите. Шумерите, египтяните и по-късните народи от Библията са възприемали себе си винаги като "роби на боговете", за които е трябвало да работят. Само и единствено фараоните смятали себе си за земни синове и дъщери на боговете и твърдо вярвали след смъртта си, че ще станат част от божествения пантеон. Дали пирамидите наистина са били техни гробници , или просто желание да повярват в собственото си бъдещо величие, безсмъртие и слава никой не знае. Пясъците на пустинята пазят и ще продължават да пазят много тайни. Сфинкса ще продължава да протяга своето тяло върху пясъка, готов да скочи и защити от натрапниците,които се осмеляват да осквернят вечния сън на вековете и хората дръзнали да мислят себе си за царе на света, единствени жреци на Слънцето и живи богове.Надявам се, че моите читатели и приятели ще се съгласят, че  пирамидите винаги ще бъдат една действителност с много интерпретации.



 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.