В некропола Сакарра, южно от столицата Кайро, се намира едно уникално съоръжение, гробище на бикове, наречено "Серапеум" или познато още като "Серапейон". Това е наименование, дадено на храмовете на елино-египетския бог Серапис през епохата на управлението на елинистическата династия на Птолемеите в Египет. Култът му е синкретичен, обединил елементи от култовете на египетския бог Озирис и свещения бик Апис /Хапи/, почитан като божество в древния Мемфис. Погребалният комплекс на свещените бикове се намира северозападно от пирамидата на фараона Джосер. Приживе биковете Апис, били взимани един след друг за да живеят в храма на бог Птах в Мемфис. Биковете нямали славата на богове с международна известност, но били съществени за древните египтяни. Всеки един бик бил почитан като душата на бог Птах, а след смъртта му като олицетворение на бог Озирис. Древногръцкият историк Херодот, който обикалял Европа, Азия и Африка и се задържал известно време в Египет, дава описание на биковете Апис. Биковете били подбирани по специални физически белези - трябвало да бъдат черни на цвят с бяло петно на челото и белег с формата на скарабей на езика. Освен това било важно той да бъде роден от крава, която след него не можела да има вече друго потомство. 29 били изискуемите признаци, на които трябвало да отговаря животното, което щяло да бъде равнопоставено на двама богове. Търсенето на подходящия бик продължавало дълго и специални пратеници обикаляли целия Египет за да търсят подходящия бик. Този, който отговарял на всички изисквания тържествено бил отвеждан в Мемфис и бил коронясван като истински цар. След това бил настаняван в богато украсени помещения и получавал собствена прислуга, която се грижела денонощно за него. Невероятния потънал в лукс дом на свещения бик имал две врати - тази на щастието и тази на нещастието. Жреците предсказвали бъдещето на страната и изхода от предстоящи важни събития, наблюдавайки от коя врата бикът Апис ще избере да излезе. В определени дни обикновените хора били допускани да влезнат в двора на жилището на Апис. Когато бил спокоен, много от тях се престрашавали да го хранят от ръцете си, и приемането на храната от него било зна ,че това ще им донесе щастие. Плутарх, който бил един вид колега на Херодот, описал биковете като божествени твари, които не са раждани по естествен път, а били изпратени с лъч от небето. Основание затова му давало най-честото изобразяване на биковете със слънчев диск между рогата. Серапеума в Сакарра беше една от следващите спирки задължителни за посещение. Оставихме колата и шофьора на едно възвишение и под зоркия поглед на полицейски патрул поехме пеша през горещата пустиня към Серапеума.
Входа към Серапеума.
Подобно на други археологически забележителности в Египет и Серапеума е бил открит случайно. Франсуа Огюст Фердинан Мариет, като служител в Лувъра, бил натоварен от френската държава да събира коптски ръкописи в Египет с цел попълване на колекцията на музея. Мариет бил запален от историята на Египет от близкия си приятел Шамполион и приел с възторг тази задача, без да знае,че това ще бъде една доживотна връзка с тази страна. Мариет бил подготвен за всичко: за болестите, за горещото време, за бюрокрацията в тази държава. Останал обаче изумен от безогледната наглост с която се разграбвали старините и артефактите. Всеки чужденец, който по една или друга причина попадал в Египет, участвал в изнасянето на безценната история. Тайни и явни търгове, на които се продавали скритите от някои археолози намерени дребни предмети от гробниците и храмовете били разпродавани и безпрерятствано изнасяни от страната не без участието на корумпираната администрация. Почти всички знаели имената на иманярските фамилии, които държали бизнеса с артефактите и никой не можел да спре дейността им по разграбването на това, което било останало в древните гробници. Мариет решил, че трябва да направи всичко възможно да спре тази вандалщина и да спаси за бъдещето уникалната история на тази древна страна. Мариет се връщал няколко пъти в Европа, но единствено за да разбере, че Египет е неговата съдба и бъдещо поприще. Върнал се и останал завинаги. С ентусиазъм и напоритост започнал да осъществява своята мечта - да спаси историята на страната, която заобичал като своя втора родина. Резултата от това било делото на неговия живот - създаването на Каирския музей. Пътят до там обаче изобщо не бил лек. Първата му работа била да си осигури сътрудничеството на висшата власт. През 1858 година бил назначен от хадива Мухаммед Саид паша да оглавява "Служба древности", което му дало изключителната възможност и съответно финансиране да изследва и проучва древните гробници и храмове. Едно от изследванията му било в Сакарра. Пред стъпаловидната пирамида на Джосер, египтолога видял главата на сфинкс, която едва се подавала от пясъка. Сфинкса стоял тук от хилядолетия и съвсем не бил невидим за иманярите и чужденците,които обикаляли наоколо, но с окото на специалист Мариет бил първият който забелезъл сходството на тази статуя с тези открити в Кайро и Александрия. Вероятно Мариет е бил запознат с писанията на Страбон - древногръцки историк, географ и пътешественик, който описва Серапеума в своята "География"
"Там има и храм на Серапис, на едно толкова песъчливо място, че вятърът издухва пясъчните дюни, под които видяхме сфинксове, някои заринати до половина, а други до главата с пясък"
Мариет наредил статуята да бъде изровена от пясъците и при внимателния оглед открил надпис, който описвал свещения бик Апис от Мемфис. Ученият бил силно развълнуван. Пясъците на пустинята и този надпис представяли пред неговите очи тайнствената сфинксова алея за която била известна от древните писания. Без да губи време с правомощията, които имал Мариет наредил разкопаването на мястото и от пясъците на пустинята започнали да излизат една след друга статуите на 141 сфинкса. Много от съвременните асове на археологията биха останали потресени от начина по който се водили разкопките, но нека не забравяме, че Мариет бил един от пионерите, които изтръгвали само с кирки, лопати и крикове древната история от хватката на пустинята. Подобен начин довел до не едно унищожаване или повреждане на значими артефакти и пример затова е начина по който Картър, който имал претенцията да е археолог отворил саркофазите и мумията на фараона Тут-анкх Амун. За разлика от него Мариет, бил египтолог, но не бил археолог. Това обстоятелство едва ли е оправдание, но тогава това са били начините и техническите възможности за археологически проучвания. Французина тържествувал. Това било първото негово откритие в Египет и дори той тогава не предугаждал неговата значимост. Защото отвоювал от пясъците едно от най-интересните и уникални съоръжения в древния свят, което днес познаваме като "Серапеум". Това което стояло като същинско откритие зад алеята на сфинксовете, всъщност било разкритието за един от най-значимите култове в древната еггипетска религия, а именно култа към свещените бикове Апис. Стояхме развълнувани пред стъпалата които отвеждаха към тунела под пясъците на пустинята. Предстоеше ни да видим саркофазите на животни считани за "служители" на бог Птах. Животни, които бяха получавали почести, на които не са се радвали приживе никои други животни на този свят. Срещу билета за вход и подразбиращия се бакшиш от няколко долара, служителя отвори вратата на Серапеума и ние се потопихме в тайнството на религиозен култ от преди хилядолетия.
Тръгнахме по наклонена шахта и дълъг сто метра коридор на който от двете му страни в погребални камери са поставени 24 на брой саркофази.
Огромните по размери каменни саркофази, в които според преданията били слагани телата на починалите животни, представляват монолитни полирани блокове от черен или червен гранит, високи над три метра, два метра широки и около четири метра дълги. За разлика от саркофазите на фараоните, при изработката на тези няма никаква хармоничност и изящност.
Разстоянието между двете страни и задната част на стената на погребалната камера и стените на саркофага е нищожно и естествено възникналия въпрос е как са поставяни с такава изумителна точност в нишите.
Един от възможните отговори е, че всеки един следващ саркофаг е поставян до предхождащия в ниша, която се е зидала допълнително, след смъртта на поредния свещен бик и така коридора и помещението са се разширявали до безкрайност при всяко едно ново погребение.При последвалите разширения, които са правени чак до епохата на Птолемеите коридора е достигал до 350 метра и непрекъснато удължаван..
Страничните разклонения на коридора
С изключение на два от тях ,капаците на всички останали саркофази били отворени.
Мариет не открил мумии на нито един бик в тях. Въпросът който си задавал бил: дали наистина вътре е имало мумии на свещените животни с ранг на божества или същите са били разграбени още в древността? Кой можел да даде отговор на този въпрос от разстоянието на изминали хилядолетия ? Никой! Пясъците на пустинята пазели и тази тайна. Съществували само догатки и вероятната истина накланяла в полза на написаното в някои папируси от онова време, че след смъртта им биковете били изяждани от фараона и висшите членове на религиозния клир за да премине в тях божествената сила и способности на животните. Липсата на каквито и да е следи както кости или свещена предмети , които оставали почти при всички разграбвани пирамиди и храмове сякаш потвърждава тази хипотеза. Няма и следи саркофазите да са отваряни насилствено. Това и не би било възможно предвид огромната тежест на капаците.Тежащите тонове саркофази на свещените животни били празни още от началото. Само два от тях били със затворени капаци и отварянето било невъзможно поради огромната тежест. Наложило се те да бъдат взривени.
Вътре били намерени само раздробени кости от различни животни. Мариет не получил най-голямата награда за един изследовател на подобни места, а именно мумия. Още повече, че той съвсем не бил обзет от "златна треска" за съкровища и низките страсти на иманярите. Преди всичко Мариет бил високообразован специалист и това което го привличало било интелектуалното удоволствие да проникне в тайните на историята и религията на страната. Вярно е, че някои от нещата, които той откривал били изпращани в Лувъра в Париж, но те били незначителни в сравнение с артефактите, които той се постарал да събере и запази. Макар и разочарован от липсата на балсамираните трупове на свещените бикове Апис, ученият бил обнадежден, че интересните открития в Сакарра тепърва предстоят. Точно тук му хрумнала идеята, че намерените артефакти от различни части на страната трябвало да бъдат запазени и съхранени за бъдещето като духовна и материална наследственост на Египет. Това било неговата първата крачка към идеята да бъде създаден музей, който да съхранява съкровищата на древната земя. Останалата част от своя живот и дейност в Египет, той щял да използва за да осъществи своята мечта. Обикаляйки из коридорите на серапеума, ние сякаш чувствахме това, което е преживявал Мариет и плахата му надежда, че може би в някой от саркофазите би могло да бъде открито запазено погребение на някое свещено животно. Като учен египтолог, той е бил добре запознат с погребалните обичаи и обреди на египтяните, за да очаква, че ще намери нещо подобно и в Серапеума. За разлика от други религиозни комплекси ,в Серапеума не видяхме нито една рисунка или написан йероглиф по стените, които биха могли да бъдат информация затова по какъв начин се е извършвало погребението на биковете. На някои от саркофазите имаше изобразени фигури на животни подобно на тези в картушите, но досега няма данни това да е някакъв вид съществена информация.
На капака на този саркофаг има изобразени животни,някои от които не се срещали по тези земи.
Друга особеност, която прави впечатление е, че в интериорното и екстериорното оформление на това религиозно погребално светилище няма нито една статуя на бик или негов образ нарисуван на стените. В много от религиозните сгради на древен Египет са намирани статуетки на бикове или техни изображения по погребална утвар и стените, но точно тук в тяхното специално място такива липсват. Странно като се има предвид, че бог Птах, чийто специални служители според египетската религия са били те, е свързван и със създаването на изкуството, скуптурата, храмовете и пр. Серапеума не разкрива никакви съществени подробности от култа към свещените бикове Апис, възлияния и обреди в тяхна чест. Както споменах по стените няма никакви религиозни знаци, символи и изображения на бикове и неща, които биха ги свързвали с бог Птах. Според преданията животните просто са полагани тук след смъртта си и дори няма никакви намеци, че ще започнат живота си отново някъде. Никъде няма и намек затова дали връзката между животните и човека /изразяваща се обикновенно в посмъртни жертвоприношения/ и животните и боговете ще бъде продължена след смъртта им. Въпреки доста задълбочените проучвания които направих и сериозната литература която изчетох, никъде няма обяснения на тези неща. Според мен дори египетските археолози сякаш избягват да коментират темата. При всички положения, това, което се налага като извод е че биковете Апис може да са водили доста бляскав живот като живи божества, но всичко е приключвало със смъртта им. Странно, като се има предвид, че след смъртта си животното било равнопоставено на бог Озирис, владетел на Дуат. Серапеума е докосван за последно от човешка ръка преди Мариет през епохата на Птолемеите, когато е било извършено последното разширяване. Никой не знае защо е било толкова бързо изоставено и недовършено разширението, че почти до изхода има изоставен огромен саркофаг/отново празен/ и за него няма изградена погребална ниша.Днес посетителите го заобикалят.
След откриването на Серапеума последвали други открития на гробища на животни, към които съществували религиозни култовев различните региони на страната. Гробищата на котки в Бубастис и Бени-Хасан, гробищата на крокодилите в Омбос, на ибиси в Ашмунен и гробището на овни в Елефантина. Мумии на животни има изложени в специална зала на Каирския музей на площад Тахрир в Кайро.
Музея създаден приживе от Франсуа Огюст Фердинан Мариет, който с това си дело сложил край на разграбванията и разпродажбата на ценни артефакти от историята на Египет. Така един чужденец запазил за Египет това, което принадлежало на историята и народа на тази фантастична страна. Благодарният египетски народ издигнал в парка на музея негова статуя, а след смъртта му по негово желание пренесли и погребали тленните му останки в мраморен саркофаг. Това бил края на живота на бележития учен, но не и край на неговото дело.
Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект
на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на
хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и
снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е
нарушение на Закона за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар