С Мохаммед из ислямско Кайро.

 Когато планирахме това наше поредно пътуване до Египет, решихме че за тази част от маршрута ни, който нарекохме "Ислямско Кайро" ще наемем местен водач. Написах имейли до няколко туристически агенции в Кайро и подробно обясних маршрута ни, нашата цел и нашите изисквания за местен водач. Получих отговор бързо от всички и имах възможност да избирам.Така избрахме и след пристигането ни се запознахме с Мохаммед, нашия невероятно любезен, уважителен, внимателен и начетен водач. Това, което не напуска границите на конфиденциалността и мога да споделя за него, с негово съгласие разбира се, че е завършил Каирския университет, женен с едно дете момиченце и от няколко години пътува и е водач на групи и индивидуални пътешествия из Египет. Това, което мога да препоръчам от опит на моите приятели и читатели е: винаги когато пътувате из арабски държави и вашите интереси или любопитство ви водят по пътя на Исляма и свещените за него места, ползвайте местен водач. Той ще ви наставлява за вашето поведение, държание и етикет на общуване с местните и ще ви разкрие в пълнота интересните религиозни места. Не бъдете самоуверени, защото в някои случаи вашите предварителни нагласи или предразсъдъци могат да бъдат опасно подвеждащи. Моята лична рецепта: проявявайте уважение към живота, навиците, нравите и религията на хората, където и да сте по света. Бъдете дружелюбни и любезни. Не говорете за политика. Това е гаранция, че ще бъдете добре приети и ще прекарате спокойно и без притеснения вашето пътуване, изследване  или пътешествие.

 Първата забележителност, която посетихме като част от маршрута е цитаделата построена от Саллах-ал Дин през XII век. 

 

 Цитаделата.

 

Мохаммед  нашия водач.

По улицата към върха на цитаделата. Ходи се пеша. Влизането на автомобили е забранено. В ляво се вижда уникалната с двете си минарета джамия на Мохаммед Али.

Тези, които са гледали филма "Небесно царство", помнят сцената с предаването на свещения град Йерусалим на  Юсуф Саллах-ал Дин-иби Аюб. Това, което остава като спомен от този филм и от историята  за личността на султана на сарацините, е, че той е предводител на ислямската завоевателна кампания в Арабия, а по-късно и на мюсюлманската съпротива срещу експанзията на кръстоносните походи в Близкия изток. Всички исторически и литературни източници от средновековната западноевропейска литература го признават като най-силния и най-благороден противник на кръстоносците. Западният свят не само се възхищава на дадената дума, но и на изпълненото обещание, защитниците на свещения град и населението да се отеглят без да бъдат нападани и ограбвани. Още един жест проявен от султана на Египет към болния крал Ричард Лъвското сърце, комуто изпраща своите лечители да му помогнат, отказвайки да встъпи в битка с противник, който не му е равностоен. Крал Ричард оздравява и двамата със Саллах-ал Дин постигат споразумение Светите земи да станат достояние за поклонение на хората от различните вероизповедания.

Цитаделата е построена на най-високия връх Мугатан /Muqattan/.

 Целта на построяването на внушителния бастион е да запази града от набезите на кръстоносците и други врагове на града. Стените са високи 10 метра и широки 3 метра. Кулите са заоблени, което дава стратегическа възможност за наблюдение и защита. При управлението на мамелюкския  султан Ал-Насир-Мухамед се извършват няколко реконструкции и нови строежи в Цитаделата. Изградени са казармени помещения за войската му, джамии и няколко дворци.

Част от запазените оригинални стени на Цитаделата .

 

Част от защитните стени.

Национален военен музей на територията на Цитаделата.

 

На най-високата част от Цитаделата се намира джамията Мухаммад Али. Пашата е бил управител на Египет и васал на турския султан Махмуд II. Албанец по произход, пашата прави забележителна военна кариера, чийто връх бил увенчан с титлата управител на Египет. Под негово ръководство страната започнала бързо да се развива и в египетския живот започнал да навлиза европейски дух. Самият той неук /научил се да чете и пише едва на 40 години/,  усилено спосорирал младежи, които изпращал да се учат в Париж и Лондон. Реорганизирал армията, селското стопанство, ликвидирал вакъфите и хегемонията на мамелюките във владеенето на земите. Най-важното решение, което взел във външната политика била да откъсне Египет от васалството към Турция през 1831 година. Под името Мухаммад Али Египетски той започва да управлява еднолично Египет. Пашата има многобройно потомство от няколко официални съпруги и наложници. Определения от него да го наследи син Тусун паша, роден от любимата му съпруга Амина Ханим, умира твърде млад едва на 23 години вероятно от чума. Опечаленият баща нарежда да бъде построена джамия в чест на починалия  син. Тусун паша е погребан в Хош ал Баша, или още Hosh el-Pasha /"Двора на пашата"/, мавзолея на кралското семейство в южната част  на Кайро, днес позната като "Градът на мъртвите ". Самият паша обаче е погребан в джамията, която построява в чест на сина си, но кръщава на себе си. Джамията е построена върху основите на стари мамелюкски сгради. Проектирана е от архитекта Юсуф Бохна. В много отношения прилича на констонтинополските джамии и специално тази на султан Ахмед, известна още като Синята джамия, но с определени черти характерни и за египетската архитектура.

 

 Зад тази врата е вътрешния двор на джамията. В момента на посещението ни не допускаха посетители, но след настоятелните молби на моя гид Мухаммед отвориха вратата и ми позволиха да снимам.

 

Вътрешния двор целият облицован с алабастър, поради което  джамията е получила и наименованието"алабастровата джамия" Според някои източници, панели алабастър от горните стени са откъртени и използвани за строежа на двореца на внука на Мухаммад Паша Абас I. Липсващите части са облицовани със специално обработено дърво, което да имитира алабастър. Реновиране на джамията, която е показала следи от напукване е започнато от крал Фуад през 1931 година и завършено при управлението на крал Фарук през 1939 година.

В средата на двора  има разкошен фонтан -чешма за ритуално измиване разположен под куполообразен покрив.

 Отвътре и отвън, куполът е богато украсен със златни орнаменти, характерни за ислямската архитектура.

 

Обширният вътрешен двор е обкръжен от галерия с разкошни мраморни колони.

Мухаммад Али Паша Египетски е погребан в джамията в саркофаг, издълбан от карарски мрамор. 

Зад тази врата се намира саркофага със тялото на Мухаммад Али Паша.

Джамията е построена с централен купол,заобиколен от четири малки и четири полукръгли купола.

Централния купол е изграден в квадратен план и е с размери 41x41 метра. Диаметъра му е 21 метра, а височината на сградата е 52 метра. Използването на този стил на вътрешен и външен  интериор на джамията с две минарета, което е забранено от Османския закон и полукуполи е художествената декларация, която Мухаммад Али паша отправя към Турция, че Египет вече не е васална държава.

 Още от вътрешния интериор на джамията.

Големите изчистени пространства, които могат да поберат голям брой вярващи при петъчните молитви и такива при други религиозни празници са характерни за ислямските храмове.  В джамията се влиза бос. Обувките се оставят на определено място до входа. Излишно е да споменавам, че в храма се влиза с подходящо облекло. Жените задължително трябва да са покрили ръцете, раменете и главата си със шал. Аз също се съобразих с изискването и Мохаммед беше доволен, че нямаше нужда да ме убеждава в необходимостта да се спазват изискванията на тяхната религия. Само по себе си искам да споделя с вас драги мои читатели, че отварянето на джамиите за посещение в часовете извън молитва, за хора от друго вероизповедание е един сериозен напредък в стремежа към религозна толерантност в държавата Египет. Отделно от това, че вътре е позволено и да се снима. 

 Джамията има три входа от всяка страна на предния двор. Обичайния вход през който влязохме и ние е през североизточната врата на джамията. Размера на предния двор е 50x50 метра.

 В средата на северозападната част има изградена монументална кула, на която е монтиран часовник, подарен на Мухаммад  Али Паша от френския крал Луи Филип вероятно през периода  1836-1840 година. Часовника не е нещо особено и неговата стойност е само дипломатическа вежливост. Отговорът на пашата обаче е повече от кралски. Той подарява на Франция обелиск от храма в Луксор, който сега стои на площад Конкорд в Париж.  

 Обелискът на площад Конкорд и Айфеловата кула на втори план. Обелискът е висок 23 метра и тежи близо четвърт тон.  Кралският подарък  на Мухаммад Али паша, днес е една от туристическите атракции на френската столица.

 Денят в който избрахме да разгледаме Цитаделата и джамиите в нейните предели се оказа много горещ. Освен това през целия месец се празнува Рамадан и това води до някои ограничения. Мюсюлманите спазват през целия ден разширен пост, наречен саум на арабски. В терминологията на ислямското право терминът означава въздържане от ядене, пиене и полови контакти. Така се отбелязва първото откровение от Корана за пророка Мухаммад. Този ежегоден религиозен празник е сред Петте стълба на исляма. Това наименование е обобщаващо за основните ценности в сунитския ислям. Терминът не се използва в шиитския ислям. Месецът трае 29 или 30 дни и неговата ксонкретна продължителност се определя текущо всяка година чрез наблюдения на полумусеца и справки в устните предания за живота на пророка Мухаммад. Устните предания хадит /на арабски , ахадит-мн.ч./ повече срещано като хадис/ахадис -мн.ч./ Сборниците са изключително важни за определянето на ислямските школи на суната /арабска дума, означаваща навик или редовна практика/. Нашият водач Мохаммед е сунит и спазваше изключително стриктно религиозните правила на този празник. Не ядеше и не пиеше по цял ден и аз честно казано истински се притеснявах за него в горещите часове на деня. Той обаче с усмивка ми обясняваше, че това е точно едно от нещата, които този празник възпитава у вярващите сила на характера и начин да устояваш на изкушенията. Освен пречистване на тялото, другата цел на този строг пост е да се пречистят и душите, като всеки един вярващ се поставя на мястото на хората, които не само на този свещен празник, а и по други причини са лишени от храна, някога и целогодишно.

Джамията Ал-Насър-Мухаммад.

Намира се точно срещу джамията на Мухаммад Али и се разпознава отдалеч по нейните две минарета. Минаре е подобен на кула компонент на джамия от което мюезинът пее езан и приканва вярващите към молитва. Първият мюезин в Исляма е бил Билял ибн Рабах от Етиопия сподвижник на пророка Мухаммед и  избран лично от него да изпълнява тази длъжност. Билял не е бил арабин, а негър, който е бил подлаган на жестоки мъчения от господаря си Умаях ибн Халаф след като приел исляма. Откупен е от Абу Бакр, първият халиф след Мухаммад, и негов тъст, баща на съпругата на пророка Аиша.  Едното  минаре е поставено в североизточния край на джамията, оттам са се призовавали на сутришна молитва военните части разположени в казармите на Цитаделата. Другото минаре, което се вижда на снимката е разположено до главния вход. И двете минарета имат балкони, украсени с парапети. Уникалното на тези две минарета и интересната форма на горния им край, която наподобява луковична глава, лежаща в оребрен и заоблен цилиндър.  Богатата декорация по тях също е изключение от общоприетото правило. Историците смятат, че това се дължи на майстора-зидар от Тебриз, който е построил минаретата. От многобройни миниатюри от 13-ти век е видно, че такива луковици с форма на чесън са украсявали джамиите в Тебриз.

Едното от минаретата отблизо. При първоначалния строеж минаретата са били под нивото на покрива на джамията, което е било нещо нетипично за мамлюкските джамии. Това означава, че минаретата вече са стояли, когато стените са били издигнати по-високо през 1335 година. Това от своя страна е довело до изграждането на ред сводести прозорци, които придават на сградата специален характер. Освен всичко друго отворите спомагат за намаляването на тягата носена от арките и пропускат светлина. Някои от стените и колоните все още са запазили следи от цветни украси.

Входа към джамията. Някои източници  съобщават, че джамията е била построена с варовик, ограбен от пирамидите. Същото се отнася и за десетте червени стълба вътре в нея.

 

Надписа на стената встрани от входа.

На входа на джамията се събуваме и поставяме обувките си в шкафа определен затова. Вече е обед и Мохаммед се отправя към мястото за молитва за да спази религиозния обичай. Оставям го на спокойствие. Спазвам приличието което се изисква в молитвения дом и съм поставила на главата си шал. Обикновенно това не се изисква от жените, които не изповядват ислям, но аз съм решила, че не представлява никакво усилие от  моят страна да съблюдавам дрес кода на мястото и да не предизвиквам излишно внимание. Достатъчно е, че ми позволяват да влизам по време на свещените им празници в техните молитвени домове и да снимам. Единствената забрана е да се снимат вярващите по време на тяхната молитва. Намирам това за напълно нормално и етично. В Турция например в някои джамии не се позволява да влизат друговерци, докато трае молитвата. Във Ватикана също затварят "Св. Петър" по време на молитвените часове. Мохаммед вече е коленичил и  се е отдал на своите молитви, а аз изключвам мобилния си телефон, включвам на безшумен режим фотоапарата си за да не смущавам молещите се и започвам своята обиколка. Вдясно от вратата има импровизиран щанд, на който симпатично момиче ме пита на какъв език искам да ми подарят литература за Исляма. Казвам и, че ще разгледам  и сама ще преценя, кое да взема. В отговор тя кима любезно с глава и ме оставя. Поемам по страничните  коридори.

 Ал-Малик ан-Насир Насир ад-Дин Мохамед ибн Калавун, по чието нареждане е построена джамията е деветият подред султан на Египет, мамелюк по произход. Мамелюците са каста, формирана от немюсюлмани-роби в Египет, които с течение на времето се превръщат във военно-политически елит с огромно влияние във власта. С малък интервал от прекъсване, през които  е бил два пъти свалян и веднъж принуден да абдикира, султан ал-Насър-Мухаммад е заемал престола на Египет като владетел. Няма да се спирам на подробности от трите периода на неговото управление, защото интерес в случая представлява джамията и по-специално историята на нейното построяване. Султанът е използвал джамията като личен молитвен дом, след завършването и през 1318 година.

 Интериор от джамията. Михраба /мехраб/ е полукръглата ниша в стената, която показва посоката на Кааба в Мека , и следователно вярната посока към  която мюсюлманите трябва да се молят. Минбара /или мимбер-а/ до нея е амвона от който духовното лице имама изнася проповеди на вярващите. 

В ранните години на Исляма това място е било запазено за пророка Мухаммед, а след това за халифите, които са го последвали, и които официално са били имами на цялата мюсюлманска общност. По времето на султан Ал-Малик, имама е изнасял проповеди от минбара към войниците, които също са ползвали този молитвен дом.

 Хипостила на джамията. Хипостил е дума, която идва от гръцката hypóstȳlos,/което означава "под колони"/.

Хипостила на тази джамия е проектиран и построен като свободно стоящ правоъгълник 63x57 метра, около вътрешния двор и галериите, които го заобикалят от всички страни. Дървените елементи на тавана наподобяващи ниши подсказват, че може би първоначално купола е бил изработен от дърво.

Колоните са взети от древните египетски храмове. 

Джамията е имала прозорци, откъм външната страна към улицата, които са били защитени със железни решетки. Следи от тях има по стените зад колоните. На един по-късен етап обаче те са били зазидани.
На фона на пищната джамия на Мухаммад Алии нейната скъпа облицовка, джамията на султан Ал-Насър-Мухаммад има повече от скромен, да не кажа аскетичен, вид. Няма алабастрови или друг вид ламперии по стените, нито надписи по колоните. Единствената украса или декорация, ако може така да се нарече е кренелацията съставена от правоъгълници със заоблени върхове. Кренелацията по вътрешните стени около двора е стъпаловиден вид. Всичко това се обяснява  може би с нрава на султана, който е бил преди всичко суров войн. Явно той е бил привърженик на идеята, че джамията е място на срещата му с Аллах, а него с пищност и разточителност нямало как да го учуди. Единствения лукс който видях в джамията е покритата със зелени, бели и сини остъклени мозайки /фаянс/ горна част на минаретата. Както уточних, това е заслуга на майстора персиец.  Персийската архитектура е доста пищна и богата откъм орнаментика. 

 Централната  открита част на джамията.Постланата пътека помага да не посетителите и молещите се да не си изгорят стъпалата  при преминаването по  мраморния под,който е много горещ  от жаркото слънце. 

 Колекция от предислямски столици /столиците биват подложни, билни и средни. Разполагат се успоредно на капчуците и перпендикулярно на ребрата и служат за укрепване на цялата покривна конструкция/, увенчават мраморните колони на джамията. Две двойки коптски столици има над главния вход на храма. Изработени са от бял мрамор в горната част издълбан като кошница. Има столици датиращи и от гръцкия и от римския период.

 

 

Поглед към входа и импровизирания щанд с литературата и брошури за Исляма.

Мохаммед отдавна  е приключил своята молитва и търпеливо ме изчаква на входа. На тръгване все пак минавам покрай щанда с брошурите и си взимам някои от тях на езици, които разбирам и говоря. Както  винаги съм споделяла с приятели,близки и читатели, аз съм отворен човек за всякаква  информация  която може да ми покаже и друга гледна точка. Момичето ми се усмихва любезно и ме пита как се казвам. Написва името ми на арабски език на едно листче и ми го дава. 

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.