Египет. Монотеизъм

 Монотеизмът /вярата в съществуването на един бог/, колкото и да е странно възниква в древен политеистичен /вярата в повече божества/ Египет. Официално култа към преклонението само пред един бог е въведен от египетския фараон Ехнатон, който става първия монотеист в света.

 

 В една от залите на музея в Кайро има специална експозиция посветена на най-интересния и в същото време противоречив владетел на Египет.

Ключът за разбирането на направеното от владетеля Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон се крие в едно изречение - жречеството е истинската същност на Египет. За да разберем в пълнота делото на един забележителен древен цар и религиозната реформа, която става венеца на неговия живот, и, трябва да разгледаме и същността на жречеството и ролята на жреците за властта и управлението в онези времена. На върха на политическата и религиозната власт в древен Египет стои царя /фараона/. Той съвместява няколко титли - цар на света, син на Ра, единствен жрец, жив бог. Царят за Египет е самият Египет, всичко започва от него. След смъртта си той се въздига при боговете като равен на тях. Религията на Египет е различна от познатите дотогава в древния свят. Тя е изпълнена само с почитание към боговете, царя и ритуалите в тяхна чест. Всички церемонии са създадени с една цел да обслужват и хвалят неговата божествена природа. Самата дума фараон означава "голяма къща" или "царски дворец" и обобощава в себе си цял Египет. Липсват всякакви следи за обгрижване състоянието на вярващите и набирането на нови такива. Народът не познава своя владетел, защото той почти никога не се явява пред тях, и ако все пак това се случи при някоя открита церемония се създава голяма дистанция между него и народа му. Религиозното съзнание на обикновените египтяни е обработвано в насока, че редът във вселената и държавата се поддържа благодарение на култовете и ритуалите. Има нещо важно и съществено - фараонът е посредник между света на боговете и този на жреците. Защо жреците? Защото те са една изключително важна и влиятелна каста в Египет. Официално те са натоварени от владетеля да изпълняват култа и религиозните церемонии в негово име. Заедно с това жрецът изпълнява и други длъжности - според необходимото той може да бъде музикант, администратор, интелектуалец и най-важното политик. 

В определени и не малко периоди от историята на Египет жреците са били изключително влиятелни политици, които са взимали важни решения относно външната и вътрешна политика на фараоните. Жреците имат доходи, които идват от това, че изпълняват определени функции и задължения. Могат да създават семейства и могат да предават постовете си на своите наследници. Това е особено съблазнително и води до това, че с течение на времето се създават истински династични жречески поколения. Това от една страна е опасно за страната, защото някои жречески фамилии са можели да съсредоточоват в ръцете си огромна власт и влияние. Започват да се появяват влиятелни в национален план религиозни школи, които започват с течение на времето да водят между себе си борби за надмощие и влияние. Става така, че в един момент фараона е застрашен или зависим от власт успоредна на неговата и нерядко той трябва да се съобразява с нея и решенията и. Религиозните жречески школи започват да набират власт и мощ и скоро стават известни като такива жреческата школа на Амон в Мемфис с център храмът в Карнак. Разликата между боговете Амон /Амун/ Ра и Атон Ра е в начина на изобразяване. Амон Ра винаги е изобразяван като човешка фигура с глава на овен със спираловидни рога – символ на плодовитостта или като човек с шапка от пераун. Амун Ра е събирателно божество и е станало върховен бог по вемето на  18 династия. Първоначално Амун (невидим, тайнствен, безграничен) е Тиванския върховен бог творец. Тива е столица на Горен Египет. Aтом (създал сам себе си) Ра (живот, слънце) е върховният бог на Долен Египет със столици Мемфис и Иуну (Хелиопол). Атон Ра започва да бъде изобразяван с нематериален образ като слънцето и отъждествяван с него. Атон е  провъзгласен за единствено божество ,а фараона и неговата красива и небезизвестна съпруга Нефертари стават негови главни жреци.

Стелата е от музея в Кайро. Намира се в залата с артефактите свързани с Ехнатон. На нея фараона е изобразен като главен жрец на бога Атом Ра. До него е изобразена и главната му съпруга и царица Нефертари. Само тя заедно с него е имала правото да почита Атон в храма.

 

 Религиозната реформа обаче има много по-дълбок смисъл и е продиктувана преди всичко от желание за политическа промяна. Ехнатон е слаб владетел. При него Египет губи много азиатски територии и това било причината жреците да се нахвърлят върху него. Преместването на столицата в Тел ел Амарна е преди всичко продиктувано от желанието на Ехнатон да избяга от репресивното присъствие и вмешателство на жреците в неговото управление. След смъртта на фараона, последвало кървава разправа с неговите наследници. Жреците не губили и секунда време и обявяват неговия култ за ерес. Народа винаги е бил лесен за манипулация и силно привързан към традицията. Детето фараон Тут Анкх Амун, което жреците поставят на престола е една марионетка, който им позволява уж от негово име да възстановят култа към Амон-Ра и обявяването му за династичен бог и за главно божество. Жречеството свършва добра работа, Ра придобива някои от характеристиките на Озирис и обратното. Озирис олицетворява духовната смърт на човека, докато Ра е въплъщение на същия този човек, на мистичното прераждане към една нова форма на познание и съществуване. Получава се синтез на богове, чието въплъщение става самия фараон. Така е постигнат максимума от религиозно вярване, а жреците подхвърлят на обикновения египтянин идеята за възраждането, което до този момент било привилегия само на фараоните и те повярвали, че ще споделят съдбата на царете си и ще бъдат безсмъртни. Владетеля придобива титлите цар на света, единствен жрец и жив бог и всички са доволни. Столица отново става Тива, а спомена за фараона еретик е погребан в пясъците на Египет. Същата е съдбата и на неговата столица. Монотеизма на фараона е определен презрително като Амарнска ерес и заклеймен от жреците. Жреците и фараона Хоремхеб се постарават да унищожат всичко, което би напомняло за Ехнатон. Покрой него на забвение е подложена и красивата му съпруга Нефертари /Нефертити/. Всички статуи, бюстове и имена на Ехнатон и съпругата му са унищожени и изтрити. Това, което се намира в музея е единственото оцеляло и пощадено от времето и пустинята,за разлика от хората,които методично са се стараели да заличат всичко свързано с владетелската двойка.

Музея в Кайро.Саркофаг за който се предполага, че е била поставена мумията на Ехнатон. Лицето и картуша с името на царя са заличени още в древността.

Владетелите между Аменхотеп III и Хоремхеб са премахнати от официалните списъци с фараони. Предполага се, че това е част от опитите на Хоремхеб да премахне всяка следа от атонизма и обвързаните с него фараони от историята. Ехнатон не присъства в списъците на владетели и при следващите фараони. Той е преоткрит през XIX век. Колкото и били старателни в усилията си да унищожат всякакъв спомен за владетеля реформатор,  новата религия вече била пуснала корени в сърцата на тези които я приели. Революционните послания, които Ехнатон проповядвал относно концепцията за божественото се харесвала на египтяните. Дори и само заради факта, че облекчавала живота им откъм безкрайни жертвоприношения на различни богове под всякаква форма и образ,които поглъщали значителна част от техните доходи. Другото било значителното намаляване и ограничаване дейността на жреците и тяхното вмешателство в държавната власт и управление от които те извличали безкрайни дивиденти на гърба на обикновения египтянин.

 

Днес религиозната реформа проведена от фараон Ехнатон се счита за  прототипа на трите основни монотеистични религии-иудаизъм, християнство и ислям.

Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.