Манастирът "Св.Екатерина"

 В подножието на планината Синай, известна с библейското име Хорив, дълбоко в пустинята на Синайския полуостров в Египет се намира мъжкия манастир на Йерусалимската православна църква "Св.Екатерина ". 

Мястото където по настоящем се намира манастира е обитавано още през III в. от монаси отшелници, които са населявали скални пещери. В един или друг етап  от  развитието на християнството е имало моменти в които отдадените да служат на Исус са се отегляли от света, в желанието си да достигнат лично духовно израстване. Аскетизма е бил един от тези начини за достигане на лична святост. При това  монасите отшелници намирали опора и в Библията за тези свои решения.Политиката също има немалка роля за взимането на подобни решения. През III век вече  е имало социални безредици в обществото, които се засилват особено много  по времето на късната Римска империя и по специално в нейната периферия. Много отшелници и аскети са намирали  удовлетворение и спасение от тежката реалност, която засягала и манастирите отдавайки се на живот далеч  от моралната деградация на обществото.Тяхното отегляне от света в пустошта била един вид своеобразен протест към всичко което отдалечавало хората и обществото от бог. Интересно е да се знае, че монашеството  като цяло се заражда в Египет. Топлият сух климат и хладината на множеството пещери са благоприятни за отегляне от обществото без да се подлагат на допълнителни изпитания в места със суров и вреден за здравето климат. През 269 г. египетския отшелник от Тива Антоний станал преобраз на бъдещите монаси. Неговият живот посветен изцяло на бог изключващ всяка съблазън го прославила толкова много, че последвала вълна от хора желаещи да живеят в уединение в пещери, разположени в близост до неговата. Имало разбира се и фанатични крайности като един отшелник, който се скитал из полуострова непрекъснато в продължение на  години, имитирайки по този начин случилото се с евреите по време на Изхода. Друг пък се заровил до шията в земята в желанието си да избегне съблазни и да достигне святост. Монасите отшелници  в Синай  имали организиран съвместено  общуване само  в празнични дни,когато   се събирали от околностите около Неизгарящата къпина, за съвместни богослужения. Според преданията явяването на Бог насред горящия храст е било знак, че Той е избрал Моше за свой пророк. В еврейските предания се споменава, че свойството на този храст да гори, но да не изгаря се вижда само от праведни  ци и хора избрани от самия Бог. В Библията първата среща на Йехова и Моше е описана в Изход,глава 3

А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.
2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.
3 И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме.
5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
6 Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.
8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.
9 И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.
10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.
11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?
12 Рече му Бог: Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.

Монашеският живот през най-ранния период преди да бъде построен манастира е описан през V век от Св. Нил Синаит-Постник, който Бил ученик на Св. Йоан Златоуст. Православното житие на светията разказва, че той и синът му се заселили  на планината Синай, в пещера, която двамата  изкопали сами със собствените си ръце. Живял в тази пещера 40 години през които постигнал високо духовно съвършенство. Освен описания на живота на монасите от онова време, той оставил и много поучителни и напътствени слова за християните. Социалния тип монашество който вече бил организиран в общности също възниква в Египет.   Последователят на Антоний египетският монах Пахомий организирал първото монашеско общежитие – киновия / манастир/. Самият той също дълго време живял като отшелник. Някъде през 320 година той организирал първият манастир в Тавениси, на източния бряг на Нил. Това което той въвел като основен принцип на съвместното съжителстване на монасите бил скромен живот, отдаденост на бог, послушание и непрекъсната работа на христовото поле на вярата. През 330 година, в  процеса по организиране на съвместен живот на монасите отшелници в Синай заповед на императрица Елена, майката на император Константин Велики около Неопалимата къпина бил построен параклис, който бил посветен на Дева Мария. През VI век, по нареждане на император Юстиниан I, около параклиса на Девата са построени църквата Преображение и крепостни стени. Многовековните стени преживели не едно и две нападения от номади, но са запазени и изглеждат почти съвременни макар от изграждането им да са минали векове.

 

 До ден днешен те устояват и се противопоставят на времето и природните стихии.

 Манастирските стени са високи от 10 до 20 метра и в ширина от 2 до 6 метра. Построени са от големи гранитни камъни и плочи. Югозападната  и юго източната част от манастирските стени са достигнали до нас в оригинален вид, а северната им част е подлагана на неколкократни престроявания и възстановявания след опусушителни природни бедствия като например това от 1797 година. През 1798 година, след като генералът от армията на Наполеон Клебер завладява Египет, синайските монаси се обръщат към него с молба да им окаже помощ за укрепване на полусрутените стени на светата обител. В резултат в манастира пристигат работници, които освен укрепителни работи в него построяват и кръгла кула. 

В древността входа към манастира  е от западната стена. Той е бил допълнително укрепен с камъни за да спира нападенията на номадите. Съществува и таен подземен вход, който извежда в манастираската градина пак от западната му част. Във втората половина на XIX век в стената редом до съществуващия вход е направен втори много по-нисък, който е бил с три врати всяка една окована с дебело желязо.

 В северната стена са запазени дървената врата и издадени напред прикрепени към стената  вишки през които с помощта на въжета в манастира се доставяли хранителни продукти и други товари. По този начин са се качвали и хора, когато манастирските врати не са се отваряли по съображения за сигурност. Влизайки през ниската порта посетителя преминава през хилядогодишни стъпала, които го водят из лабиринтите на обителта.

Манастирът "Св. Екатерина" от създаването си досега е непрекъснато действащ манастир. В манастира се съхраняват и мощите на много светци, сред които тези на Св. Екатерина, които са обект на поклонение от хора дошли от всички краища на света. Почитанието към Св. Екатерина започва през VIвек, когато според легендата ангели пренесли високо на планината тялото на светицата, която умира следствие на мъченията на които е била подложена по заповед на император Максимиан, защитавайки и неотстъпвайки от християнската вяра. Монасите получили видение от ангелите, които им показали къде са пренесли мощите на светицата. Те тръгнали към високия скалист връх напъствани от един ангел. Намерили светите мощи и ги взели. С песни и молитви те ги пренесли в манастира, където ги опели и положили в мраморна ракла. Днес мощите се съхраняват в специална сребърна мощехранителница, покрита със златен покров изпратен като дар от руския цар Иван Грозни  през 1558 година, а мраморната ракла се намира в  музея на манастира

 

 

Централния храм на манастира е базиликата Преображение. Тя е строена в продължение на 10 години от 542 до 552 година и след това повече никога не е достроявана, тоест, това което днес виждат поклониците е оригиналната постройка. Базиликата е богато украсена.

 

 Високите вътрешни четирикрилни врати, направени от ливански кедър, са покрити с изкусна дърворезба. В олтарната част на храма до наши дни са се съхранили прекрасни мозайки. В олтара е построен вестибюл в който днес се съхраняват уникални икони, които са най-ценното притежание на манастира. Една друга интересна експозиция на икони има и в  специално направеното крило в музея към манастира.Те са попаднали в манастира по различни пътища и начини. Днес в обителта има и специална зала в която монаси рисуват икони. Много от тях се продават в магазина на манастира и приходите от това отиват за покриване на нуждите на монасите и бедуините, които работят и помагат тук.

 

 

Две невероятни икони има изложени в тази витрина на музея. Едната е "Исус Христос - най-старият по дни". Иконата е създадена през VII век и е единствената изобразяваща Исус като старец, облечен с бели дрехи и бяла коса. Иконописецът е представил Исус така както е описан във виденията на пророк Данаил. Другата икона изобразява Мойсей на планината Хорив и неговата първа среща с Бога.

В музея се намира и единствената в света икона на Исус с две различни очи, позната на християните под името Исус Вседържител-Пантократор-Двуликия

Изображението изглежда асиметрично, но всъщност показва двойствената същност на Исус - Божествената и човешката. Лицето е разделено на две части. Едната излъчва спокойствие, умиротворение, благост, прошка, милост, състрадание. Другата му част гледа сурово, изпитателно с погледа на съдия в Съдния ден. С лявата си ръка държи Евангелието, с дясната благославя. Това е собствен поглед на един неизвестен иконописец от VI век, който я рисува без да спазва никакви канонични изисквания за православна живопис. Ерминиите ще бъдат създадени и въведени като задължителни правила 12 века по-късно от един монах от светия манастир Атон. Йеромонах Дионисий е непознат за широката публика включително и за много православни християни. Неговата ериминия „Изяснение на рисувателното изкуство” Ἑρμηνεία τῆς ζωγραφικῆς τέχνης, ще стане основа за всички по нататъшни ериминии, които ще представляват византийските иконографски образци и техники. Дотогава всеки един иконописец е рисувал иконите така както е виждал светците във фантазиите си. Исус Двуликия е една такава творба създадена от вижданията, чувствата  и усещанията на автора и, който съвсем не е знаел, че създава единствен в света шедьовър. Император Юстиниан принася в дар иконата на манастира от планината Синай, който покровителства.

През 1612 година на остров Крит в Гърция бил изработен  иконостас с огромно разпятие на върха специално за базиликата Преосвещение. През 1675 година той бил богато позлатен. През 1714 година благодарение на дарители в храма бил положен мраморен под. През XIII век  бил направен дървен таван, украсен с позлатени звезди. Покрива на базиликата се придържа от 12 масивни колони на всяка от които стои по една икона - толкова колкото са месеците в годината В долната част на всяка една от тези колони са положени мощи на съответния светец, който бива честван в  определен месец от годината. В 1871 година към храма била пристроена няколко етажна  камбанария. Днес тя приканва монасите за молитва, а в миналото е служила и за подаване на сигнал за нападение или друго бедствие.

 

Преди входа на самия манастир се намира църквата "Успение Богородично". В подземната й част се намира крипта. По гръцки обичай мъртвите монаси се погребват в могила, която се намира в градината пред входа на манастира. След няколко години техните кости се изваждат от земята, измиват се с вино, намазват се с елей и се поставят в намиращата се в църквата крипта. Черепите на монасите се поставят отделно от останалите им мощи в северната страна на криптата.

 

Една от забележителностите и свети места в манастира е кладенеца на Моше /Мойсей/, който се намира от северната страна на храма Преображение. Пространството около него е изпълено с нарисувани картини, които изобразяват моменти от живота на пророка.

 

 Кладенецът се захранва с вода, която се стича по хълмовете на планината Хорив. Предполага се, че това е древен кладенец, който е заварен тук от първите монаси много преди да бъде построен манастира. По преданията това е кладенеца край който Моше е срещнал Сепфора, дъщерята на мадиамеца Йотор, която става негова съпруга. Случката е описана в Библията в Изход,глава 2

 15 А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.
17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.
18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро?
19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.
20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.
21 И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена. 

 

 Безпорно най-свещеното място в манастира, което всяка година привлича хиляди поклоници от три религии е голям жив вечнозелен храст наречен Неопалимата къпина. За него се твърди, че е храста в който Йехова се е явил на Моше /Мойсей/

Храста е от вида Rubus Sanctus. Естественият хабитат на растението /познато още с името трънка/ е региона на Синай. То е изключително дълголетно и устойчиво. Това е довело и до даването на името му на латински. В еврейските писания е посочено, че пламъците в храста могат да бъдат видени само от избрани и свети хора. Правени са опити храста да бъде присаден и на други места на полуострова но никой от тях не е завършил с успех. 

На каменното заграждение около храста има изображение на Моше, който събува сандалите си преди да изкачи планината Синай, която е смятана за свято място и домът на Йехова.

 На запад от църквата има построена малка джамия с минаре. 

 

Предполагаемият строеж е от 1381 година и е предназначена за мюсюлманските поклоници, които са идвали тук по пътя за Мекка. Това не е никак чудно, защото Моше е признат и уважаван пророк в три религии - иудаизъм,християнство и ислям. Интересна е историята на обитателите на манастира и околните населени места. В VI век, по разпореждане на император Юстинан по чието нареждане започнало изграждането на оградните стени на манастира, били заселени в тези места 200 семейства на роби, родени в Египет и Румъния. Общото между тях е, че всичките са били християни. В VII век обаче сред техните среди започнал да се разпространява исляма. Около 648 година имало няколко кървави сблъсъка между християни и мюсулмани. Победа била постигната от мюсюлманите и християните били принудени от обстоятелствата или да се махнат от тези места или да приемат исляма. С течение на времето манастирските роби приели езика и обичаите на местните бедуини, но никога не се съдали смесени бракове. Племето потомци на тези роби се наричат джебелие. Почти не могат да бъдат отличени по външен вид от бедуините, но те не искат да бъдат пирчислявани към тях. Днес броят на джебелие е около 2000 души в това число влизат техните жени и деца. Те са разделени на племенни семейства, които имат свои родови имена. Всички те имат свои задължения разпределени между семействата. Някои обработват градините на манастира, други се грижат за финиковите насаждения, много работят в самия манастира като подръжка и обслужващ персонал. Техните заплати се дават от манастира, освен това получават и хранителни продукти и хляб пак от манастира. Освен това им е дадено изключителното право да съпровождат поклониците до манастира, да им оказват дребни услуги, или да ги съпровождат до върха на Хорив, за което печелят от тях. Това право притежават само около околностите на манастира. Всяка година те получават облекло и обувки от манастира, а на всеки два дни получават и хлебни питки. На мъжете се полагат пет такива, на жените три, на всяко дете се дава по две. Това е изключително подпомагане на тези хора, които са бедни и не могат да разчитат на никакво друго препитание освен покрай манастира, който обичат безрезервно. Когато видят някой от монасите извън стените на манастира те им се покланят почтително, а на дикея /ръководител и настоятел на монашеска община/целуват десния крак в знак на безгранично уважение. Тук още се разказва и помни случката, когато през 1831 година, джебелие отказали да се подчинят на шейха на местните бедуини, и останали верни на службата си към манастира.

 В случай на нападение срещу манастира мъжете са готови да вземат оръжие и да го защитават. Това досега не се е случвало, дано и да няма  никога повод това да се случи. Освен джебелие, святият манастир има и други свои защитници. Това са три арабски племена: алекайти, улад-саиди и аварими. Алекайтите живеят в долината Насб и пасат стадата си в малката долина Гарендел, което се намира на запад от манастира. На северозапад от манастира но значително по-близо до него бродят със семействата и стадата си улад-саидите и аваримите. Те обитават долините Мукаттеб и Фаран. По договор сключен между тях и манастира, те са длъжни да го защитават с оръжие в ръка от нападенията на други племена или врагове. Със своите камили те доставят на манастира стоки от Кайро или други градове и затова получават възнаграждение. Те печелят и от поклониците като им отдават камили под наем за да обикалят забележителностите в околностите извън манастира. Тези арабски племена имат собствено интересно вътрешно законодателство, което се прилага от шейха на племето. Едно от предвидените наказания е заплащане на 25 пиастъра глоба от арабин който обиди синайски монах. Глобата обикновенно отива в касата на манастира. Ако монах обиди арабин от тези племена плаща същата сума. Освен тези племена има и други арабски такива, които обитават различни места на Синайския полуостров. Всички те  принадлежат на семейството на бедуините.Те говорят арабски, почитат пророка Мухаммед, но нямат нито джамии, нито имам който да ги призовава към молитви, нито Куран от който да четат, при молитвите си се покланят на утринните звезди. Те са свободните деца на пустинята и никой не взема данъци от тях. Много от тях дори нямат лични документи. Това което е обощено за тях е написано от патриарха на Йерушалаим Нектарий Синаит "Те обичат манастира, пазят го и за всичко се съветват с монасите"

Много са известните църковни дейци и светци, чийто живот  и съдба за свързани с тази свята обител. През изнизалите се столетия от създаването му се откроява името на византийският философ Йоан Лествичник. През византийският период на своето съществуване манастирът става един от най-важните центрове на християнското монашество. Други известни имена са тези на преподобните Григорий  Синаит, роден в Клазомена, който е основоположник и един от водещите идеолози на византийския исихазъм - степен на свързване с Бога. При най- висока степен на духовно пречистване и съвършенство човек вече е очистил сърцето си от страстите и при непрекъсната сърдечна умна молитва „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“, молещият се може да се удостои с чистото си сърце да вижда Бог. Всяка степен се постига с полагане на определени усилия с цел придобиването на Светия Дух и обожението на душата и тялото. Преподобния Григорий Синаит остава в манастира около 10 години, но е принуден да напусне понеже на повечето монаси не се харесва съществуването на територията на обителта създадената от него школа в духа и традициите на аскетизма в който припознават опит за вътрешна реформа в християнството.Другият виден християнски деец свързан с манастира е Зосима, епископ Вавилонски. Сава Сръбски, първият сръбски архиепископ също е посетил манастира по време на втората си обиколка на Светите земи. Той оставя богати дарения за манастира от името на владетеля на Сърбия. Сръбските крале са известни като щедри дарители на манастира по онова време. Крал Стефан Милутин дори е построил църква носеща името на мъченика  и архидякон Стефан, първият християнски мъченик на Църквата.

Когато на власт идват египетските халифи, вследствие  на арабските завоевания през VII - IX  век, това не оказва почти никаква промяна в реда и живота на  на манастира. Епохата на съществуване на Арабския халифат е съпроводена с разцвет на ислямската наука и култура и е известна като Златен век на Исляма. Това е период в който съществува верска търпимост независимо че религията Ислям не признава божественоста на Исус и неговата кръстна смърт  манастирът получава специален документ „Ахтинаме“ от мюсулманския пророк Мухаммед, в която той гарантира неговата неприкосновеност. В музея на манастира се намира копие на тази грамота. 

 

 

В книга са посочени и обстоятелствата около получаването на „Ахтинаме“. Като млад, Мухаммад минавал с керван по тези места. Монасите го посрещнали и пуснали да пренощува в манастира. Години след това, пророка им се отблагодарил като издал специален документ подписан с отпечатък от неговата ръка с който обявявал покровителството си над манастира и го освободил от плащането на данъци. "Да не бъде разрушена нито една от църквите в манастира, да не се употребява нищо което им принадлежи, за построяването на мюсулмански домове или джамии"- е записано в част от текста.

 

 

За оригинала се твърди че била взета от султан Селим Първи с прозвището Явуз /смел,жесток,суров/ след като завоюва  Египет през 1517 година. След османското нашествие в Египет властите не се намесват във вътрешните работи на манастира. Автономията му е призната от Константинополския патриарх през 1575 година. Манастира укрепва спокойно своите връзки с християните, които живеят в пределите на Османската Империя. През османския период манастира се сдобива с още дарители. Това са влашките и молдовските владетели. Най-щедри са обаче руските царе. Кръстоносните походи също не представляват заплаха за манастира. По време на тяхното провеждане той е в разцвет. Бил създаден Синайски орден на кръстоносците, който охранява поклонниците и те безпрепятствено и спокойно достигат до манастира. В края на XV век, манастира силно се елинизира. Първоначално монасите са били от Египет, Сирия и Палестина и само малка част от Армения и някои части на Балканите. нещата обаче се променят. Постепенно броят на арабските православни монаси намалява и на тяхно място идват гърци. До ден днешен манастирът "Света Екатерина" е запазил гръцкия си характер.

В Синайския манастир се намира и едно от най-старите хранилища в света на ценни ръкописи и книги. Манастира от основаването си до днес развива  богата духовна дейност и притежава едни от най-ценните древни ръкописи  повече от 3000 на брой, над 1700 книги и икони, чийто брой е над 120 .

 

 

Две трети от ръкописите и книгите са написани на гръцки език, останалите на арабски, грузински, сирийски, арменски, коптски, етиопски, латински и някои славянски езици. Много от тях са  преписани от синайските монаси от оригинали попаднали тук с идването на монаси и поклоници от много места по света.  

  Оригиналните  текстове са написани на езици, добре познати на изследователите: латински, гръцки и арабски. Други обаче са написани на отдавна изгубени езици, рядко срещани дори в историческите извори.

Някои от книгите  и ръкописите са единствени екземпляри в света. Те са част от съкровищата на най-старата библиотека в Света, която се намира тук в манастира.С право монасите тук се гордеят със  своя ценен принос към опазване на религиозния книжовен  и духовен живот през изминалите столетия.

С навлизането на исляма през 7-ми век,  манастирът „Света Екатерина“ се намира в относителна изолация. Когато доставките на хартия намаляват, монасите започват да използват повторно по-стари пергаменти. Ръкописи с множество слоеве на писане са известни като палимпсести – древни ръкописи, чийто оригинален текст е отстранен чрез търкане или промиване, и след това страницата или страниците са използвани за писане на друг, нов текст. В много от случаите древният текст може да се разчете чрез снимки с ултравиолетова светлина. Над такива ръкописи в манастира са работили много учени и изследователи от различни страни,които използвайки съвременни технологии и най-вече с  компютърни алгоритми  се опитват да различат по-новите текстове от оригиналните и са възстановили много текстове, които са били изтрити и написани от монасите. Голям успех също така е и възможността тези документи да бъдат  достъпни онлайн, за да могат учените да изследват тайните писания, които непрекъснато излизат на бял свят от архивите на библиотеката. 

 

Най-ценото достояние на манастираската библиотека е ръкописа на Синайският кодекс. Историята на неговото откриване е истинско чудо. Един от водещите библеисти в света Лобегот Фридрих Константин (фон) Тишендорф, през 1844 година работейки и изследвайки ръкописите и други документи в манастира се натъква на кош пълен с книжни подпалки до една от печките на манастира на един от най-важните ръкописи в света Codex Sinaiticus. Ръкописа съдържа 400 листа от пергамент с текста на около половината от Стария Завет /Тора/, пълният Нов Завет, както и два два текста от ранното християнство "Послание на Варнава" и апокалиптичното съчинение  "Пастир " на Св. апостол  Ерм, която творба е ценен извор за характера на раннохристиянското богословие. Codex Sinaiticus, наречен още Синайската библия“ е един от четирите уникални кодекси, ръкописни древни копия  на християнска Библия. Кодексът е историческо съкровище и световна религиозна ценност. Той датира палеографски от средата на IV век, състои се от пергамент ,първоначално в двоен лист, с размери около 40 на 70 см, написан е на гръцки език. Всеки един ред от текста има около дванадесет до четиринадесет гръцки uncial /Uncial е великолепен скрипт, написан изцяло с главни букви, често използван прийом от IV до VIII век сл.Хр. от латински и гръцки писари/ букви, подредени в четири колони /48 реда на колона/. Когато се отворят, осемте колони, представени пред погледа на читателя, имат сходен вид като последователността от колони в папирусна ролка. Поетичните книги на Стария завет са написани стихометрично /Стихометрия е практиката на броене на редове в текстове: древните гърци и римляни са измервали дължината на своите книги в редове, така както съвременните книги се измерват в страници. Тази практика е преоткрита от немски и френски учени през 19 век. Стихос (мн.ч . stichoi е гръцката дума за „линия“ на проза или поезия, а суфиксът "метрия" произлиза от гръцката дума за измерване/ само в две колони  на страница. В Кодекса в частта касаеща целия Нов завет думите се пишат в стила, който започва да се нарича "библейски uncial" или "библейска маджускула"Majuscule" е технически всеки скрипт, в който буквите имат много малко или много къси възходящи и низходящи или изобщо никакви. По силата на визуалното им въздействие това прави термина majuscule подходящ дескриптор за това, което много по-късно става  по-често наричано с главни букви. Съвременният научен анализ на Кодекса идентифицира на този етап  работата на трима писари.

- Първият писар е преписал повечето исторични и поетически книги на Стария Завет, целия Нов Завет и Посланието на Варнава.

- Вторият е бил отговорен за пророците и за "Пастир" на Ерм

- Третият писар е преписал целия Товит и Юдит, първата половина на 4Макавеи, първите две трети от псалмите и първите пет стиха от Откровение.

Според учените първите двама писари са имали незадоволително положен и небрежен труд при преписването. Те са допускали груби и сериозни грешки. Първият от тях дори е бил определен от учените като невнимателен и неграмотен. Третият писар е определен като най-добър и най-съвестен при преписването, който определено е имал и сериозни познания върху Библията.

Тишендорф прави опит да изнесе от манастира ръкописа. Монасите обаче се усещат че той може би притежава голяма стойност като история  и му отказват. Учения успява да ги убеди да му позволят да вземе със себе си малка част от ръкописа за да ги изследва, макар че много добре е знаел, че е намерил и държи в ръцете си част от Септуагинтата. Получава разрешение да изнесе от манастира 43 листа от ръкописа. Тези ръкописи съдържат 1 Chronicles, Jeremiah, Nehemiah и Esther. След завръщането му в Германия той ги депозира в Лайпцигската университетска библиотека, където те се намират до ден днешен  През 1846 г. Тишендорф публикува съдържанието им, като ги нарича „Codex Friderico-Augustanus“ в чест на краля на Саксония Фредерик Август, но запазва в тайна източника на ръкописните листа. Други части от същия кодекс остават  в манастира, съдържащи всички Исаия и 1 и 4 Макавеи. Библеиста не спазва своето обещание да върне ръкописните листа в манастира след като ги изследва. Те му носят световна слава и благодарение на своето откритие той е назначен за почетен доктор от Оксфордския университет на 16 март 1865 г. и за почетен доктор от университета в Кеймбридж на 9 март 1865 г. след като открива Синайският Кодекс, определян от учените като находката на века. Историята и перипетиите с ръкописа обаче съвсем не свършват с това. През 1845 година, архимандрит Порфирий, Успенски  епископ на Руската православна църква, епископ на Чихирин и викарий на Киевската епархия. посещава манастира, където са му показани ръкописите от Кодекса, някои от които дори Тишендорф не е виждал, тъй като са намерени впоследствие. Успенски остава силно впечатлен. Като виден изтоковед, византолог и палеограф,т ой ясно съзнава значението на находката не само от религиозна но и от научна  гледна точка. Самият той открива за науката много ценни книжни паметници на християнската книжнина.открива за науката някои ценни паметници. Тишендорф обаче не се е отказал от желанието си да придобие целия ръкопис на Кодекса и прави второ посещение на манастира. Монасите обаче вече са разбрали какво съкровище притежават и библеиска си тръгва с празни ръце. Третия път обаче тръгва по-подготвен.Успява  да се добере и да получи височайшето благоволение на руския император Александър Втори, който е известен благодетел и дарител на манастира. Тишендорф успява да внуши на монасите, че ако направят подарък на руския император някои ръкописи т ой ще бъде един надежден и мощен техен защитник и покровител. Тишендорф успява чрез тази сложна манипулация да получи това което иска. Ръкописа е представен на императора, който в замяна удостоява библеиста с балгородническа титла, а манастира в Синай получава значителна парична помощ, уникален сребърен олтар на Св. Екатерина и руски имперски отличия.Това е един наистина ценен дар за руската корона, и неговия текст е публикуван в чест на 1000 годишнината от основаването на Руската империя.

Уникалният кодекс остава в Ленинград до 1933 година. Интерес към него проявяват от Лондон. Лично по нареждане на Сталин, който подписва документите на Совнаркома, ръкописа бива продаден. С посредничеството на компанията "Maggs Bros" купувач става лондонският Британски Музей. Срещу 100 хиляди лири стерлинги, необходими за закупуване на суровини и промишлено оборудване Русия губи една от най-важните реликви от ранната ера на християнството. Отбелязвайки сензационната покупка лондонската преса споменала за хилядите присъстващи които свалили шапки, когато реликвата била внесена в сградата на музея. При една от инвентаризациите на Руската национална библиотека съвсем случайно откриват няколко фрагмента от ръкописа, попаднали в други фондохранилища. И така след много перипетии, дипломатически игри и интриги днес четири институции пазят части от сензационният Синайски кодекс: Британската библиотека, Библиотеката на Университета в Лайпциг, Националната библиотека на Русия в Санкт Петербург и Светата обител на посетената от Бога планина Синай „Св. Екатерина“.

 

 

В  библиотеката на манастира се съхраняват и много словянски ръкописи, които са разделени на две групи. В едната група има 44 ръкописа които датират от XI -XVIII век. Втората група се състои от 41 ръкописа и фрагменти от XI -XVI век. Ръкописите са свързани помежду си и дори повечето фрагменти са части от един и същи ръкопис, но намерени през различно време. В повечето от славянските земи по политически или исторически причини не са запазени ръкописи от тези времена, които да свидетелстват за книжовността и преводаческата дейност, която се е развивала преди всичко в мъжкия манастир на Атон в Света гора. Това определя и голямата стойност на тези ръкописи. Най-вероятно те са попаднали в Синай от Атон пренесени от поклоници или монаси от сръбската монашеска колония в манастира Св. Екатерина, която е съществувала тук. Благодарение на американска научна експедиция начело с Кенет Кларк, са заснети повече от 3000 синайски славянски ръкописи, които са на разположение на учените от цял свят  за изследвания. 

 

 

По известните ръкописи са Синайски псалтир и Синайски мисал ,който съдържат фрагменти от Литургията на апостол Петър. Ценно притежание на манастира е и Добромировото евангелие кръстено така на един от преписвачите - поп Добромир. В манастира се намират 23 листа от него, вероятно донесени от български поклоници. В Руската национална библиотека се намират 183 листа от него, а два ръкописни листа се намират и в Националната библиотека в Париж. Интерес представлява и един ръкопис сборник конволут /ръкопис, съставен от няколко други ръкописа, подвързани заедно/. Терминът произхожда от лат. convolutus /преплетен/. Съставящите ръкописи може да са събрани на едно място механично, по-късно от възникването им поотделно. Може да са композирани в един том от самия книжовник (или книжовници) по някаква причина. Може да са подвързани заедно старопечатна книги и ръкопис. Съставящите части се наричат алигати. Писан е от български и руски книжовници. Съдържа слово от Лествицата на Йоан Синайски, слово за слизането на Йоан Предтеча в ада от Евсевий Александрийски,сказание на дванадесете петъка, слова за покаянието и Страшния съд, части от посланието на цар Авгар,Откровение Варухово и Паралипомена Йеремиева, част от Беседа против богомилите на презвитер Козма, Псевдо-Златоустово Слово за Второто пришествие, Прение на Исус с дявола и Слова за Неделя месопустна, смятано за дело на Климент Охридски. Българските славянски ръкописи в манастира са представени от празничния миней Sinait slav. 25, съдържащ оригинални служби от периода на Първата и Втората българска държава.Тук се намират и български ръкописи от XVIII век, като например преписа на часослов /църковно-богослужебна книга, използвана в православната  богослужебна практика. "Часословът" съдържа псалми, молитви , песнопения  и др. текстове от дневния богослужебен кръг, извън текстовете на светата литургия  които са в Служебника. Получава името си по часовете на църковната служба, които съдържа. В православната църква ежедневните служби са шест. "Часословът" служи за ръководство на четците и певците в църквата/ писан през 1755 година в Цариград от даскал Тодор Терзията от Сопот. От източнославянските ръкописи тук се намират Бичковският псалтир от края на XI  и началото на XII век., препис на Пандектите /сборник с юридически текстове/ на Никон Черногорец, създадени около 1060 г. по времето на император Константин Х Дука (1059-1067) в манастира "Св. Богородица" - Лука, Черна гора в Сирия, недалеч от Антиохия. Сборникът съдържа решенията на църковните събори и откъси от творби на църковните отци в 63 глави. Най-многобройни са сръбските ръкописи, което се дължи вероятно на сръбската монашеска общност в манастира. Сборник с жития на светци и апокрифи от XIII век, съдържащ препис на богослужебната част на Евергетидския типик. Това е църковно-богослужебна книга, която съдържа указания за реда  и начина по който се извършват служенията и правилата по които живеят монасите в манастира "Св. Богородица Евергетида /Благодетелка/" край Константинопол. Типика спазва традицията и се състои от две части. Първата отделя внимание на реда на манастирския живот и дава указания как да се прловеждат денонощните служби. Втората част съдържа Синаксара /по-пълен или по-кратък житийник и тълкувание на празниците, извлечени от писанията на светите отци и църковните предания/ с описанията на последователността  за всеки ден от църковната година – неподвижните /минейни/ и подвижните /триодни/ памети. Първият сръбски архиепископ Сава  превежда типика  и го приспособява за съставения от него през 1200 г. типик на Хилендарския манастир на Атон, като на места го съкращава или добавя към предписанията му нови текстове, съобразени със спецификата на живота в Хилендар. Така през XIII в. Евергетидския типик е въведен в богослужението на Сръбската църква, където продължава да се използва и през XIV в. наред с новъведения Йерусалимски устав. През последните години са публикувани значителен брой изследвания върху славянските синайски ръкописи.

Манастирът" Св. Екатерина" е посещаван от хора от различни вероизповедания.Днес са минало онези времена в които това не е било възможно. И това важи не само за този храм на християните. Днес в Египет свободно може да се влезе в синагога, в джамия, в църква на копти, храмове на различните деноминации на християнството и това е най-добрата индикация за религиозна търпимост и толерантност. Свято място за три религии в което историята и легендите са неделими. Манастирът е обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 2002 г. 

 Драги приятели и читатели, публикациите и снимките в този блог са обект на авторско право. Всяко препубликуване, копиране в блог, форум, на хартиен носител, или по някакаъв друг начин, използване на текста и снимките без моето изрично разрешение и без да бъде цитиран източника, е нарушение на Закона за авторското право.